Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 25!

И при нас само таткото може да я приспи без сукане и плач. Не знам децата усещат ли какво, но понякога я е приспивал следобед точно както описваш ти. Като съм я оставяла при свекито тя я приспива  с друсане при което тя доста реве докато заспи, но имам една комшийка чието дете винаги преди да заспи реве и за нея това е съвсем нормално  не знам.

За мен и 5 мин плач са си много време, но въпрос на гледна точка. Софи и аз знам майки които смятат така, детето плаче преди сън, но тя затваря вратата, то така се разтоварвало и доуморявало, за да спи по добре после  Всеки за себе си намира обяснение или оправдание, както и да е, важното е да сме живи и здрави всички!
Впрочем и до мен заспа Емма, без сукане, но бях ядосана на кака и, креснах малко преди това, и явно и пулса ми бе учестен, Емма усети че съм ядосана. Достатъчно беше да и кажа твърдо обръщай се и заспивай, и тя се обърна, и заспа 
Абе каквото и да говорим порастват децата, рано или късно ще отмине всеки период, друг ще дойде, а ние с тъга ще си спомняме за отминалите дни и ще се чудим защо аджеба сме нямали търпение. Но когато човек е уморен и поизнервен не мисли така...

Много интересна тема сте подхванали за приспиването, мен това много ме вълнува и с интерес прочетох вашия опит.
Общо взето извода до който стигнах е, че значение има възрастта детето и неговият темперамент. Лошото е, че аз изобщо не знам какво да очаквам като я оставя малката за няколко дни, понеже досега не се е случвало никога.
Аз от известно време се боря и с един друг проблем, досега често вечер майка ми я извеждаше навън да си играят с едно друго детенце за час-два, сега обаче ме дърпа и реве и аз да излизам с тях, иначе не иска да излиза. Ако е през деня излиза без мен, без проблем, но вечер не иска, явно е някакъв страх и кога ще мине не е ясно. Лошото е, че това е единственото време през което майка ми може да я гледа и аз да свърша едно друго, но за съжаление за момента нещата стоят така.

Вече не съм убедена от възпитателна гледна точка кое е по-добре. Струва ми се, че точно деца, на които майките им не се втурват да ги успокояват за щяло и нещяло, са по-спокойни и кротки, а пък при нас положението става все по-зле. В последно време не се търпи, реве без причина, инати се ужасно, но не зная винаги за какво, понеже още не говори и не може да ми обясни (но се съмнявам и тя винаги да знае причината за настроението си). Последния път навън, понеже вече я изкарвам без количка, така се отчаях, че направо ме е страх пак да изляза с нея, ако пак така се държи, щото не мога да я нося, тежи ми, а пък и тя не иска, върти се, дере се, още повече ме затруднява, просто иска да си ходи, където тя си реши и на см не можех да я мръдна да купя нещо исках и така и не измислих как да я накарам, как да я заинтригувам с нещо, че да мръдне в моята посока. Вече сериозно се замислям, че нещо в мен може да куца, понеже съм си една доста мека мария, а пък тя отсега се вижда, че има много по-твърд характер. Въобще не ставам за възпитаване на дете.

Деси, всички имаме такива моменти, не се отчайвай:) Ще се разберете някак:)
Иначе за откликването на рев - и аз съм от тези, които не търпят плач - веднага съм на линия. И не бих казала, че от това детето ми е станало по-нервно или капризно. Но пък и аз се опитвам да показвам кое е допустимо и кое не, за кое си струва реването и кое си е глезотия...

Всъщност се сещам, че след като видяхме дядо и после той си тръгна в друга посока и тогава стана невъзможна. Не е плакала за него конкретно, не плачеше по принцип, просто стана адски палава и неконтролируема. И въобще като сме си само двете, се разбираме много по-добре, а има ли друг човек, става нетърпима. Май вместо да досаждам толкоз във форума, не е зле да отделя това време да прочета някой специалист относно възпитанието. На Додсън е добра книга, нали, така съм чувала? Вие чели ли сте и от коя сте доволни?
Мери, твоите моми не са толкова ревливи, предполагам, т.е. не те ангажират толкова често, щом успяваш винаги веднага да им откликнеш, защото иначе зная, че няма кой да ти помага за другите задължения (и двете сме така, но и доста други всъщност). Но въпросът не е само в това, на кой колко му е трудно или лесно, а ми се струва, че става въпрос вече наистина за по-друга реакция от наша страна. Настя все по-често използва плача си за изпълване на желанията си. Дори и с по-мек и приятелски тон да и кажа да не пипа нещо, примерно лаптопа, който имам от както родих, но вече е с нова клавиатура (65лв), сещате се какъв зор е видял. Вместо това и предлагам друго занимание, дори такова, което да правим двете заедно, понеже тя по принцип не обича да си играе сама. Но реакцията и е да се ядоса, да започне да вика Неее, удря си главата с юмруци и си щипе бузите, джаска силно предмети по пода. В други случаи е незаменимо ангелче, но аз се притеснявам от трудните моменти. Представям си каква ще стане, след като виждам как растейки, и инатът и проклетийщината и растат паралелно. И на мен ми се е случвало да се скарам и да подейства. Примерно Настя се върти, джаска се нервно, крака, ръце, унесе се за малко, но после пак се събуди и аз, понеже съм пиклива, вече ми се приходило до 00 и ставам, казвам и какво ще правя, тя започва да плаче, щото не е съгласна да остане сама, но макар и рядко се е случвало, като и се скарам, че мама трябва да свърши това или онова, да престане да плаче, че ще дойда след това, и тя престава да плаче доста бързо и заспива съответно. Тази вечер, да не казвам голяма дума, но стана точно така. 30 мин. я приспивах, пак така се получи и още като влязох в банята и тя спря да плаче. Така, че не трябва да се учудваме, че като се скараме понякога действа. Аз си го обяснявам така - че действа тогава, когато детето осъзнава, че то е направило нещо, което е ядосало мама, а то обича мама и не иска мама да е ядосана, съответно престава да прави това нещо, дори спира да плаче, т.е. предпочита мама да е усмихната, а не сърдита. Понякога, след дълги опити да я накарам нещо да направи, се отказвам безславно, слагам си ръцете на лицето да си го разтрия (спонтанно, нали знаете - когато човек има проблеми, понякога прави така), т.е. игнорирам я за малко и тя сама идва да ме гали, иска да ме успокои, съответно вече е добра и послушна. Мисля, че и с приспиването и събуждането нощем е същата работа. Нашите деца растат, отдавна вече не са бебета. Както денем плачат и се инатят за разни неща, така и нощем си настояват нон-стоп да са закачени за мама, ако спят леко, мама не може да се измъкне от "схватката" им, не искат друг човек, щото им е по-сладко да заспят с маминото мляко, но истината е, че тези неща не са вече на живот и смърт за тях, т.е. не са под стрес от заобикалящия ги свят, просто си настояват на туй, което им харесва най-много. И лаптопът е сред любимите на Настя, но ще ми излиза скъпо да и давам всеки път, т.е. така или иначе понякога и го давам, когато е по-спокойна и внимателна.
Та това е според мен - няма как винаги да се караме и да казваме не, но чак пък да става на тяхното всеки път... Все по-често ми казват за деца, доста големи вече, които продължават да плачат (не да мрънкат!) за разни неща. Последния път стана въпрос за 6 годишно дете, което се инати и плаче като бебе. Така, че май някои не се разделят за дълго с тези моменти, т.е. не си ги спомнят с умиление, а продължават да си ги изживяват в една или друга степен. Иска ми се да мисля, че въпреки темперамента на детето, може да повлияе и възпитание/отношение, насочено в правилната посока. Междудругото Настя се изнервя и ядосва и когато само си разказваме помежду си (с баща и, с роднини и други хора) как се е държала. Понякога предварително се сърди, сякаш очаква, че ще и се карат, а ние въобще не сме строги, не и се караме толкова, щото гледаме само мир да има, че като ревне и се заинати, не се търпи. На баща и, особено, много зле му понася.

Деси, изобщо не са кротки, каката всъщност е кротка, но много чувствителна. Малката е фурия.  За себе си съм решила, първо децата, ако ще да закъснея с яденето, с къпането... Ако не мога да почистя и подредя си е за моя сметка, аз се изнервям от безпорядъка, мразя го ужасно, но повече мразя детски плач. От 5 години насам чистя, готвя, шия, гладя и т.н. нощем, така денем имам време само за децата. И не съм недоспала, ако си легнат на време аз си оправям нещата за 2 часа и лягам, дори ровя в нета или гледам филм.
Не ми е работа, но знам от опит за това ще споделя. Объркваш Настя с това "днес ти давам лаптопа, но утре не може". Нещо което е забранено, трябва да си остане такова, за това тя протестира толкова, не те разбира просто. Или ако ще и го даваш, не и го отказвай повече. Същото е с всяка вещ, с всяка храна, забраненото остава забранено. А за да не се изнервям да дебна като надзирател, просто съм вдигнала или прибрала нещата които не бива да се пипат, за мен е излишно детето да се моли а аз да убеждавам че не бива (неам нерви  )
И за още нещо ще те поправя, ти си страхотна майка, най добрата мама на Настичка!   
Дори само факта че си мачкаш мозъка толкова за това, говори са по себе си  Успокой се, помни че всичко е период и минава, потърпи. Не напразно са казали хората, не е лесно да си майка!

Деси, това дали детето ще стане мамино синче и лигаве не зависи от един, а от множество фактори. И често въпреки неправилните или правилните подходи детето в крайна сметка става или не става такова каквото се очаква. Като се започне с нрава на детето и се стигне до всичко, на което го учим ние и околната среда умишлено или съвсем неумишлено, всичко се отразява. Обаче има неща, които са положителни и неща, които са отрицателни. Привързаното родителство е положителна намеса и няма негативно влияние, но то не трябва да се заменя свъзпитанието. То просто е част от възпитанието. Лигаветата стават такива от липса на възпитание и внимание, а не от нормално любеобвилно отношение към детето. Привързаното родителство също не трябва да се бърка със смяна на ролите в семейството. Родителите са тези, които командват парада, а не детето. Не бива да се достига но момент, в който родителя да го е страх да каже 'не'. Това се постига с правилни методи и много търпение, а не с груба намеса.
 Предлагам да прочетеш някой уважаван детски психолог и нещата ще ти станат по-ясни,, защото те обясняват съвсем разбираемо и с примери. И предлагат решение за различни ситуации. А разбереш ли веднъж как функционира детската психика, сама ще можеш бързо да взимаш решение как да постъпваш.

Всичко това го пиша, защото може би си чула много коментари:"Спеше при тях, а сега не смее сам да излезе на улицата". и" Все го гушеха и като ревне тичаха при него, а сега е толкова неуверен и плашлив, че нищо не може да свърши" . Е, има и такива ситуации, но те са такива въпреки правилните постъпки на родителите, защото са следствие на друго влияние или отношение, което е повлияло на детето и е било по силно за психиката му, притъпило е увереността, с която са го дарили родителите му. Такива проблеми могат да следствие от случки в семейството, на улицата, в училище, от филми, от разкази даже и въобще хиляди са факторите, който формират психиката на човек.
 Може да си облякла добре детето, но въпреки това то да настине, нали!? Това не значи, че не трябва да го обличаш. Причината за настинката не е дебелото яке.

П.п. По-добре не чети Спок, защото не се знае на какъв превод ще попаднеш(има побългаряване на съветите му в някои преводи), а и той самия много си противоречи, но последните му издания са за предпочитане, защото си признава, че е грешал по отношение на много неща.

skrech, кажи някои от тези психолози, за които пишеш -  и на мен ми е много интерсно да почета малко.

Аз съм чела Рос Кембъл - "Детето-как да го обичаме истински"
 Джеймс Добсън - "Да отгледаш момчета"
 Фицху Додсън - "Изкуството да бъдеш росител" и "Как да приучим децата си към дисциплина"

Първите двама обясняват отглеждането на дете от позицията си на християни, но съветите им се припокриват с тези на ФД.
 Ф. Додсън съветва без да намесва някаква религия, но не ми допада това, че обяснява как било все едно дали майката ще кърми или ще храни от шише. Единствената разлика била в правото на личен избор според нагласата.

Авторите имат и много труги книги. Аз само тези съм чела.

Който и автор(от много други) да изберете, винаги ще има нещо, с което не сте съгласни. На мен нито един психолог не ми допадна от корица до корица, но каквото смятам, че е полезно за мен и детето ми го приемам, а на другото не обръщам внимание.
 Даже много от съветите са неприложими точно за моето дете, но може пък да са от полза за друго, което се поддава на други методи.

П.п.Има и българска книга, която доста я хвалят, но не знам дали се обсъжда психологията на по-големите, или е само за бебетата. Нали се сещате!? Тази зелената книжка със съветите за кърмене ЕБХ, привързано родителство. Не съм я чела, но ако се описва по-подробно бебешкото и детско схващане на знаците от околния свят, значи ще е от голяма полза.

Ако имаш предвид Близо до бебето, тя е основно за бебе, но въпреки това според мен е полезна и много хубава книга - дори и детето ни да е вече 3 г., може да се прочете.
Наскоро /благодарение на Бояна Ламбер/ открих Стив Бидълф - хареса ми, ето тук:
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=356
Иначе аз харесвам и Додсън, въпреки частта кърмене-хранене с шише.

Благодаря за инфото за книгите. Аз една от тях имам на компа отдавна, но не съм я чела.
Мери, и аз всичко опасно или твърде ценно за игри (щото Настините игри са унищожителни просто, само желязо не може да повреди ) съм дигнала и прибрала по-далеч. То и без да съм чела книга не е трудно да осъзная, че е по-добре така, вместо да се тормозим ние и детето непрекъснато да викаме - не, не пипай, не може и т.н. Но просто не разполагаме с подходящо място за лаптопа, където хем да може да се използва от нас, хем Настя да не го достига. Така и не измислих чалъм - нямаме секции в стаята, щото по принцип няма място за такива работи. Единствен вариант, за който съм си мислила, е да си купя стол-щъркел и да си държа лаптопа на кухненския плот (кухнята е в същата стая), но пък се замислям, че трябва да е адски тежък, че да не може Настя да го мести, вдига, съответно събаря (че ми е една силна богатиркааа, не е за разправяне, нищо че е слабичка ) В противен случай, като тръгне да се катери по него, ще го събори, а аз може да не я видя в този момент, няма да ми е спокойно. То, добре, че не са толкова много нещата, които и се отказват, но не може всичко да се скрие от детето. А пък лаптопа никога не съм и го давала реално - просто докато мия на мивката и не мога да отида да я махна от него, тя се възползва и не и пука, че и говоря да не го прави - опитвала съм и с добро, и строго, също предлагам нещо по-интересно, но е трудно, щото не винаги мога да го измисля другото по-интересно. Примерно, умира да се мокри с вода и ако я извикам при мен на мивката ще хукне (носи си нейното столче и се качва на него, но пък зимата не е добра идея да си мокри дрехите. Както и да е, да не прекалявам пак с чаршафите и то за ситуации, които и вие знаете. Аз благодаря на всички за съветите.    Наистина трябва да съм по-постоянна във възпитанието, за да не се обърква, зная го, но не ми идва винаги отвътре, а след дъжд качулка. Най-важното, според мен, е майката да е спокойна, да не се тюхка за неща, които няма как да се избегнат при по-палавите деца (примерно майка ми, нали отскоро е тук, и не е свикнала да гледа Настя като се заинати и седне на земята, а често се  случва и върху кал дори, и много се изнервя, а това не помага на Настя, но така са и майки с по-кротки деца, съм забелязала, сакън да не пипнат нещо от земята или да се изцапат с капчица кал , направо съм се чувствала като немърлива майка в сравнение с тях, че детето ми се е изцапало, ама какво да правя пък в крайна сметка! ), защото така и детето се изнервя и става по-зле, а най-добре е спокойствие, търпение, за да може и въображението да работи достатъчно добре да измисля как с добро и с интересни предложения и обяснения да се отклонява и насочва детето в заниманията му. Макар, че колкото и да съм хитра, пак има ситуации, когато толкоз съм и втръснала, че и на балон да се превърна, няма да съм и интересна и да ме последва съответно, а ще изпълни всичко, което и каже и предложи някой чужд човек на улицата, какво да се прави.

Явно е вродено или по-скоро е характер на детето. Никога не съм крила вещи. Има достъп до всичко у дома, а лаптопа е на ниска масичка в хола. Ако някой ми звъни, а аз съм в кухнята - идва и ме информира. Не го пипа! Нито телефона, нито чекмеджето с копчетата и иглите! Ако иска нещо ме пита, и аз и го давам. Поиграва си и сама го връща на мястото му. Няма счупена играчка до момента. Единственото за което се карам е, че много обича да носи обувките ми у дома, а мен ме е гнус, че са мръсни и не давам! Но някога не мога да спася шкафа от нападения! Помолих една съседка да дойде у дома и да и се скара, че трака с токчетата и от тогава и това спря!
Деси, не завиждай, просто моето дете е по-задръстено! 

Твоето е от тези, които ще ги даваме за пример на такива като моята - кротко и послушно, мечта! Аз преди много години си бях пожелала да ми се падне синеоко и палаво детенце и пожеланието ми се сбъдна. Нямах си понятие тогава от деца, но и да имах, не зная, може би пак това щях да си пожелая, но щях да отделя време тогава, когато го имах в изобилие, да понауча как да действам, като се зная, че не ми е особено вродено, така да се каже.
Днес, навън, Настя малко бе недоволна, че и давам да сучи отдолу на блузата, вместо откъм врата, както е свикнала вкъщи, понеже отдавна не я бях кърмила навън, всъщност бяхме в колата и и се спеше и затова, но досега не се беше случвало да не си познае цицата. А пък аз на вас се чудех и смях, дето децата ви търсят други 2 броя цици.
Тази сутрин, пък, и показвах - тази е дясната, а тази е лявата, но тя не се съгласи и твърдо отсече: "Наня", в превод: "На Настя", демек нейни са си, не са десни, не са леви и разни други сложнотии.

Здравейте и за много години!
Започнали сте теми, които силно ме вълнуват, но по-късно ще се включа.
Сега ще ви помоля за малко помощ. Братовчедка ми роди преди месец с голямото желание да кърми. Справи се в началото с препълнените гърди и запушени канали благодарение на съветите, които намерих тук. Сега обаче има точно обратния проблем и аз не успявам да и помогна. Миналата седмица изкара някакъв вирус с температура и от тогава почти няма мляко. Казва, че гърдите и са меки и малката постоянно плаче. Вчера пробвала да се изцеди преди хранене и успяла да събере само 30мл. от двете гърди. То е ясно, че тя не може да изцеди толкова колкото бебето може да изсуче, но все пак си мисля, че има проблем. Казах и като начало да се успокои (постоянно плаче), да пие много течности и да слага постоянно малката да суче. Никога не съм имала такъв проблем и не знам какво друго да я посъветвам. Кажете ми моля пропускам ли нещо и може ли така изведнъж и безвъзвратно да и спре кърмата.
П.П. Педиатърката я е посъветвала да дохранва с АМ. Казах и поне да го дава след кърмене и ако може с лъжичка.