КГО 2008 7-ма част

От няколко дни се каня да пиша, но чак сега намирам няколко свободни минути....знате как е 
Рая е при баба си ( майка ми ), оставих я на обяд днес и утре ще ми я доведат, малко да и се порадват и ние с мъжо да поизлезнем без детето. Тя милата се чуства прекрасно там, разнообразие, много хора и обръщат внимание, различна обстановка и така. Това отчасти отговаря на въпроса за бабите, на майка ми я оставям при всеки удобен случай с най - голямо удоволствие, на майката на мъжо само два пъти и то с неудоволствие. Рени е права, че собствените родители са с предимство винаги!
Аз също исках да си я гледам до 2 години, но........ние предполагаме друг разполага. Викнаха ме да се връщам на работа след Нова година, в нов отдел и на нова ( много по - добра ) позиция. И за да бъда честна такава възможност не е за изпускане с оглед професионалното ми развитие, нали трябва да работим, за да можем да даваме най - доброто на децата си. Намерих гледачка и от януари тя ще се грижи за Рая. На мен ми остава да се наслаждавам на още месец и половина на възможността да бъда по цял ден с детето си, после много ще ми липсва. На моменти си мисля, че съм лоша майка, предполагам, че е нормално и се опитвам да не се самообвинявам, доколко успявам е съвсем друг въпрос. Ще бъде с гледачка докато я приемат на ясла, септември догодина да се надяваме.
Ваксината за шарките не сме я слагали, по съвет на педиатърката ще я отложим за сега.
Гърне и купих като беше на 8 - 9 месца ( беше ми много тругно да намеря такова което да е подходящо за малкото и дупе ). Започнах да я слагам, но тя категорично отказа да седи на него, само като го видеше и следваше неистов рев. И така скрих го за около 2 месеца и от септември започнах да и го оставям във всекидневната да го вижда и да си го разнася, просто да не го гледа със страх. После започнах да я слагам сутрин като се събуди, а сега вече я слагам ситрин и след всяко хранене, ако свърши нещо свърши ако не просто да свикне да сеги на него, говорим си какво се прави в гърнето, даже от няколко дни като и кажа да си донесе гърнето от банята го носи най - прилежно и го слага пред телевизора. Напредваме, но бавно, търпение му е майката явно.
Хемоглобина и беше 127 като и правихме изследванията... фантастичен резултат според мен с оглед на това колко я злояда.
Tsv, много съжалявам за сполетелите ви проблеми! Прегрътки от мен!
Много дълго стана, извинете ме, но скоро няма да ми се отдаде възможност да пиша така подробно!

Привет и от мен
Не съм се включвала доста отдавна, не съм и чела, освен последните 2-3 страници 
Тони още не ходи, но прочетох че има и други непроходили дечица, та се поуспокоих Движи се доста стабилно вече, но само ако се държи, не смее да се пусне, много е внимателна, да не се удари случайно 
Хапва си от държавната кухня и е доволна, аз също 

Прочетох че за бабите пишете...нашите баби и дядовци са далеко и съответно рядко ги вижда, но пък е много щастлива, като ги посетим, цялото им внимание е за нея и е голяма радост Не сме я оставяли за повече от няколко часа, но като сме им на гости гледаме да "избягаме" за малко, да се разсеем.
На гърне я слагам от 5-6 м, откакто стои седнала и вече много е свикнала, почти не ми се случва да намеря изненада в памперса, освен пишкано...голямата работа само на гърнето. Дори като сме навън по това време не пуска в памперса, стиска се 
За яслата...за съжаление изобщо не виждам шанс да ни приемат и съм леко отчаяна, защото ако трябва да плащам на бавачка или на частна ясла се обезсмисля връщането ми на работа. От друга страна вече ми се работи...започвам малко по малко да се поизнервям от еднообразното ежедневие, въпреки хубави мигове, които имаме заедно...Хем се чувствам леко виновна и ще ми липсват целодневните ни занимания, хем предпочитам да се откъсвам от време на време и да съм по спокойна, когато сме заедно.
Още я кърмя, но определено мисля да приключваме скоро с това занимание..мисля че няма и да е трудно, то ни е между другото сутрин и вечер, не мисля че ще го търси...ще видим 
Да се оплача и аз....от 8 дена е със сополи и продължава да си ги влачи...2 пъти на преглед беше и уж нищо друго и няма, но сополите и запушват ужасно носа, буди се и не може да спи спокойно, през деня почти не спи  6 дена виброцил капах и нищо, сега коларгол и пак нищо все още...

Ваксината я сложихме миналия петък, въпреки че вече беше със сополи, явно прецени че не трябва да я отлага, дано няма проблем...

Ох, много дълго стана, ама така е като не съм писала от 100 години 

Здравейте и от мен

Ние сме леко настинали, пием сироп за кашлица, и слагаме капки в носа. Да не ви казвам какъв рев настава като види капките. Дано обача не се стигне до АБ.
На гърне не се слагаме, той си го слага върху главата каквото и да говоря.
Моето детенце откакто го родих до 14 часа всеки божи ден все го гледа някой, най-често свекър ми , и да си кажа чесно не познавам друг свекър така да си гледа внучето.Вярно е че има някой неща, които не ги прави така както искам аз, но не виждам смисъл да му правя забележки или пък да се оплаквам. А когато Танко е с мама се чувствам най-спокойна. Когато тръгвах на работа в първите месеци  след като родих, изпитвах угризения, дори вина, но успях за мое добро /колкото и егоистично да звучи това/ да преодолея този момент. Поплаквала съм си да, но съм много по-организирана отпреди, и за всичко намирам време. Вярно е, че не съм ходела по кафетата с други майки, но да си и призная не съм изпитвала такава необходимост, да говоря непрекъснато за памперси, за захранване, и за др. неща които съпътстват отглеждането на едно дете. Всеки си има своето виждане и да се впускам в излишни разговори за това за мен е излишно. Страшно много се гордея с мъжа си и хората около мен, които ме подкрепят и ми помагат в отглеждането на Станислав. Записах го и на ясла, защото мисля че децата се чувстват най-добре сред тяхни връсници и колкото по-рано по-добре, защото все пак идва този повратен момент в който да поделим най-свидното с хората, които са призвани да го обучават /по-скоро да го обгрижват, докато мама и тати работят/. А дали някой са призвани или не това вече е отделен въпрос. Далеко съм от мисълта да мисля, че това са единствените хора, които трябва да се грижат и да обучават децата ни, защото съм на мнение че на първо място е семейството и примера, който се дава от родителите[

 стига толкова писаници, че може и да ви дотегна вече, обичам ви и ви пращам много   на вас и на порасналите вече бебета.      

Нелка, ти може и да си знаеш, но аз да си кажа  : хубаво е че си намерила детегледачка но отвреме на време я викайте дори и вие да сте вкъщи за да може Рая да свиква с нейното присъствие. Така ще бъде по-лесно и за теб /защото и на теб ще се отрази/.
Извинявай, ако съм те подразнила със съвета си.

Вчера правихме прощъпулник - Пипи огледа, огледа предметите (18 на брой), посегна към глобусчето, докосна го, ама се отказа и си хвана микрофона Та музиката ще е част от живота и, което може само да ме радва!

За бабите - Пресава си има само една (ако не смятаме прабаба и) и живеем с нея, та не знам дали се счита за оставяне... Ама се случва, стига баба да не е на работа. Вчера даже излизаха без мен на разходка с дядо и кучето, че аз да мога да превеждам малко. Майка е работила в ясла няколко години и определено знае как да се грижи за дете, а е и сравнително млада. Единственото, на което държа и изрично и казах, че не давам да смесва сладко с яденето, за да се съгласи да яде малката. Прие го.

На ясла ще тръгваме догодина, може би юни, но не съм сигурна. Всичко зависи от това кога ще си намеря работа.

  Привет момичета!
 Мойта Бухтичка нали е една от най-големите октомврийчета та ние въпросната ваксина отдавна я сложихме,още преди да се мисли за епидемия.Нейните изследвания на годинка бяха много добре (хемоглобин 118),не е боледувала та нямаше причина да я отлагаме.Сега точи и тя сополите доста време,но най-накрая пробиха и долните два кътника.Лекувах само с хомеопатия,и сребърна вода в носа и вече отшумява лошото.Дано малко я оставят на мира тия зъби,вече са 12.Поради тази причина предполагам,че спря да яде.Мен това ме побърква,ама взех да не го мисля много.
 Софко,важното при нас е че тя се роди 4кг и колкото и по малко да наддаваше,е в някакви добри граници.Ако се беше родила по-малко щеше да е като Вики.
 На мен кърменето все още ми доставя удоволствие.През деня имаме 2-3 кърмения най-много,през ноща малко повечко (че кой ги брои  ) те са ми в просъница.А и докато не започне да пие мляко от чаша нямам шанс да я отбия.Тя шише с биберон не е ползвала,биберона също не ползва.Притесняваме малко че плюе водата и все още не я пие,но не си го слагам много на сърце.
 Да ви кажа аз съм абсолютен егоист,немога да си оставя децата никъде побърквам се.Алек започнах към 6-7 да го оставям,дотогава плътно с мен.Знам че ще ги гледат добре,но аз няма да си почина а само ще ги мисля повече.Имам нужда да са при мен непрекъснато,да ги виждам и усещам .Трябва да се взимам в ръце,че снахата ще ме намрази много жестоко.А всъщност изобщо не съм обсебваща,просто още си мисля че имат нужда най-вече от мен.
 На гърне ходим от 2 месечни,а сама от 7 (когато започна да седи самостоятелно).Почти всички ходения са на гърнето,вече и напишкано имам рядко.През деня е без памперс,само нощно време и като сме на дълга разходка.
 Айде че се улях !

Съни, поздравления за памперса, мен това направо ме изуми....... Браво! Цвети въобще не иска да седне на гърнето, ама не мисля да я насилвам, има време....
Mylili, верно ли нямате зъби още? Аз мислех, че си имате... Дано това "разстройство" да е от очаквания зъб, време й е вече да се озъбва, че да хапва пържолките...
Ние вчера също правихме прощъпулник.... Цвети първоначално не обърна никакво внимание на предметите, който й бях поставила, по-скоро беше впечатлена от всичките каки и деца, които се бяха наредили отстрани и я гледаха... В крайна сметка след многократно подканяне и насочване на вниманието й върху предметите тя седна върху книгата, но не посегна към нищо.... Накрая взе отвертката, след около 5 минутки хвана и макарата и четката за  рисуване... Да видим инженер ли ще е, шивачка ли, художничка ли... Каквото и да е, да е жива и здрава най-вече...

Ето и малко снимки:

http://picasaweb.google.bg/megche77/fAgcdJ#

Добра вечер! Приключих с готвенето и ми е време за интелектуални занимания

Болничките - бързо оздравяване.

Еднократни пелени ползваме само нощем и на по-дългите разходки. С ЕБХ късно се захванахме - след 6 месец, но резултатът е налице. Но сменихме 3 гърнета, докато нацелим подходящото.

Надежда, Мегче - да са ви здрави проходилите дечица. Нашият прощъпулник не се задава

Съни, вероятно ще съм като теб - едва ли преди първи клас ще се реша да оставя Сияна на чужди грижи. То и няма на кого - варианта е бавачка, та съвсем...

Момичета, онзи ден се почувствах доста... странно Бяхме на втори рожден ден на съседче и ми попадна бебешкия му дневник. Невероятни подробности имаше писани - първа игра с ръце, първи опит да хване висящ предмет, първо махане с ръка, първо посещение в супермаркет и прочее първи неща. И всичко апликирано със снимки - красота.
Аз рядко си записвам такива неща, а да ги помня - абсурд!  Дали си ощетявам детето откъм спомени по тоя начин?! След време няма да помня неща, които на нея може да й се струват съществени.
Вие иматели си дневници ? А терзания, подобни на моите ?

С каката имах дневник, но чак такива подробности като първо махане с ръка или посещение в супермаркет не съм писала... Писала съм разни интересни думички, които е казвала в определен период от развитието, кога какво е започнала да прави, но до там... На малката честно казано записвам някои неща, но доста по-рядко се сещам.... Ама то с вторите деца май е така... Иначе мое мнение е, че е хубав спомен, каката от време на време се присеща да го разгледаме тоя дневник... Май и на малката няма да е лошо да й купя....  . След време да не ме пита защо кака има, а аз не????

Кристофер, на мен ми се струва, че момчетата не са твърде романтични и подобни работи едва ли биха ги впечатлили... Ама, ето на сега за Вики и ти ме накара да се замисля, няма ли да и е интересно  ... На Данни помня само кога му проби първия зъб, кога го кръстихме и кога проходи. За Вики...   срам, ама точни спомени нямам... май баща им като си счупи крака и избиваше трети зъб, а като му свалиха гипса вече имаше 7   ... Това мое писание ми звучи, като "имаше ли умник Гюро глава или нямаше?"  ...

Хич не мога да се организирам да си записвам неща и да си кажа честно, понеже в месеца им нащраквам по 500-1000 снимки на моите, разчитам ако трябва да се сетя за нещо- да видя в пропъртито на снимката или филмчето- коя дата пише...  ...
Иначе, тук в любимия ми магазин за всякакви "арт" джунджурии- "Майкълс" има всичко за скрапбукинг, което поради времеемкост не е занимание за мен в настоящия момент, не че не бих опитала, ако дават... сега след като с Данни сглобихме чудна коледна къщичка от шарена гума, новият ни проект е да боядисваме една друга- дървена. Много се радвам, че вече са му интересни тия работи и се забавлява, друг е въпроса колко му е КПД   ... Вики, напоследък и тя иска да помага- та очите ми са на 4 да не се налапа с нещо дето не е за ядене...

На Цвети- искам да пожелая бързо да се подредят отново нещата при тях, от все сърце!!!   Цвети, всичко ще е наред, само да сте здрави. Ти ми звучиш като силен и положителен човек, та съм сигурна, че ще мине и замине трудното...

galinaig, браво мамче, много позитивен постинг, хубаво е че сте успели да се организирате така, че имаш подкрепа и че всички са доволни... Това за личния пример е много добре казано.

Мегче, струва ми се, че твоята малка красавица ще бъде човек на приложните изкуства, по това какво е хванала... Честито от нас!

Честити ходещи крачета и на Пипи  !!!

П.П. За кърменето- абе кърмим си се все още, и прясно мляко пийва Вики доста редовно вече- по около 200-300мл на ден, обаче съм си наумила да се отбиваме в близкото бъдеще- незнам кога, но скоро. Това ми бебе определено не е по сукането и само благодарение на моята натрапчивост, още може да се каже, че е кърмаче... Стабилни кърмения в денонощието имаме 3-4, които мисля, че много лесно мога да спра, стига да го реша окончателно... ето- както виждате- още се колебая  ... И тя доста обича пилешко, варя и нудълс с разни сиренца и добавки вътре и я оставям да си се храни сама, абе имаме някакъв напредък с яденето да не чуе дявол... онзи ден беше 7700г, напредваме... За проба закупих АМ на нестле с бифидус... не ще да го погледне и му реве, та си караме на краве мляко денем предимно.

П.П.П. Данни ми е рожденник утре, и ще духаме свещички по семейно му в къщи... в събота е "светското" ни парти в парка... та така... имаме си поводи за празнуване винаги ...

Добро утро дами 
Ние пак се забавлявахме мужду 4 и 6, като събуждането беше придружено с плач от пустите му кътници. Поне ще отмине преди да съм се върнала на работа, че още си спомням кошмарните работни дни, след още по-кошмарните будувания 
Мегче, Наде честити проходили крачета. Все в правилната посока да ги водят   
Кристофер и на двамата дневниците са и подарък. На баткото, когато ни изписваха от болницата, ни подариха една торба с мостри и т.н. На Цеци дневникът ни е подарък от колегите на мъжът ми. Странно, но моите за нито един от двамата не ми направиха подарък, докато неговите на две различни работи направиха. Знам ли - може би е в резултат, че мен единият път ме видяха след 9 месеца, а сега след година и нещо  Както и да е - аз ги попъвам. Не е най-подробното попълване, защото ми липсва дар - слово, но се стремя да хвана най-важните моменти. СНимките още не съм залепила, защото не знам коя точно ми харсва най-много  Мисля си, че дори на тях да не им е толкова интересно, то на бъдещите снахи ще да е  А пък на внуците на 100 % - нали виждам на Веско колко му е инересно в момента да разглежда стрите ми снимки.
Софко с тая часова разлика сега не съм сигурна днес или утре е РД на Данни  Все пак залагам на утре за честиките 
Аз въобще не правя опити за ЕБХ или махане на памперса. Но се воя по другата школа. След около два месеца смятам да го пробвам дали ще възприеме гърнето, че сега дупето му е в спокойно положение единствено докато спи  Подозирам, че покрай брат му вече е разбрал закакво служи, струва ми е, че ще е по-лесен за приучване, защото вече има изграден режим и винаги знам кога е свършил съответната работа, но предпочитам да изчакам още малко.
При баткото вече спряхма АМ, което е доста голямо облекчения з семейния бюджет. Лошото е, че не желае никакво мляко в момента, дори и данонино. ОТ сиренето ми обясни, че кашля  , а кашкавала от много любим, сега хич н се сеща за него. Надявам се обаче, че и този период ще премине.
Цеци напоследък много артистичен го раздава.Музикалните камиончета ми ги носи да ги пусна, след което ги хваща с ръцете и започва да танцува - направо да се чудиш на кой се е метнал толкоз танцувален, при нас с баща му 

Да ви почерпя за РД на моя мил съпруг, да ми е жив и здрав още дълго-дълго и още дълго да се грижи за любимите си жени  
, ,,
Мерси момичета за подкрепата   , знам че ще се справим. То историята се повтаря както се казва. И предния път като бях по майчинство станаха подобни изпълнения, просто няма как да не обърне човек внимание. И предния път исках много момче, излезе момиче, и двете дъщери ги кръстихме на роднини и на Търновски царици /като втория път научих в последствие/, и с двете като бях бременна стоях в болницата, и с двете като бях бременна се наводнихме, и двата пъти на съпруга ми му намалиха двойно заплатата и скоро след това му показаха пътя към борсата, е предния път и един ден не стоя на нея, а директно се прехвърли на бившето си вече работно място. Е, предния път не освобождавахме квартирата, защото по това време бе на мое име, аз работех там, но след като ми изтече майчинството започнах на ново място и понеже той вече бе там му прехвърлиха на негово име наема за жилището.

Нямам време да направя прощъпулник, но се надявам този уикенд да успеем и за това, че докато го направим детето ще започне да тича   Дневник не съм правила, нито на едната, нито на другата, но пък си водех записки в книжката "Моето дете" и сега ми е интересно да сравнявам зъбки, първи думи, килограми, сантиметри, как е казала мама докато е ревяла за тати /че това отново ни се получи  /

Софко, здрав да ти е рожденика!

Тук попълвам от време на време един бебешки дневник, но честно казано хич не мисля, че ще му е интересно да знае кога да първи път е играл на "Фърр, фърр". Иначе за първи думички, стъпки и други такива по-важни и интересни неща определено е добре да си ги има някъде документирани. Гледам и снимки да слагам. Мисля, че бебешкия дневник ще му е от полза, когато той самия се сдобие с детенце, че да сравнява.

Гърне още няма в къщи. Мисля да купувам скоро, но за да свиква с него. Слагането му там и научаването ще го отложа за по-нататък.

Иначе тук имаме лек напредък. Започна да се пуска от време на време и да прави по няколко крачки...Докато се усети, че не се държи за нищо. Много ми е интересно да чета за прощъпулниците ви. Нямам търпение и на Радо да му направя.

Здравейте,
за дневника... на РД на Алекс, 2 от моите колежки от университета, които много обгрижват Алекс и подариха такъв дневник... за моя голяма изненада бяха залепили доста снимки (с тиксо, за да може да сменя снимка ако не ми харесва), стана ми адски мило... Сега от мен се очаква да продължа да попълвам, защото наистина е страхотно... бях много въодушевена...
Иначе вчера бяхме при Марков... та се разбра, че моите деца са много срамежливи и пестеливи.. не можахме пак да направиме диск, та спестихме отново 20 лв.  Бебето беше напречно и измъчихме Марков докато го преглеждаше  Всичко му е ОК и аз се успокоих, въпреки че по време на прегледа си бях глътнала граматиката и нито се сетих да му задам въпрос, нито се сетих при кого съм родила  Добре, че Сашо беше с мен и ми подсказваше Аз бях в еуфория, защото много се бях притеснила преди прегледа Марков веднага видя, че е момченце, та ни е като по поръчка малкия сладур Ще имам щастието да изпитам обичта и на момченце и на момиченце
Днес все още съм в едно такова приповдигнато настроение Пожелавам ви и на вас хубав ден!

Еличка, възполвам се от часовата разлика (аз съм 7 часа след вас  ), за да честитя първа синята новина.

ЧЕСТИТИ ВИ СИНИ ГАЩИ!!! 

Хайде, леко да ти минава втората половина от бременността и младежа, дето го чакате да ви носи само радост, и да слуша кака си  .

Еличка, честита ти хубава новина, радвам се, че всичко с бебока е наред, браво и за сините гащи.... Ех, за сега само ще си мечтая за такива.....   
Облаче, честит ти рожденник, да ти е жив и здрав и да бъде най-добрия батко за малката принцеса... Радвам се, че имате напредък с храненето, дано само така да продължава