Нищо не утрепва така романтиката както децата.
Виж целия пост
Споделете 128
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 17:08 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 13:53 ч.
# 46
3 ноем. 2009, 22:14 ч.
Жоз, хич не се обиждам, щото много харесвам Дидранад.
Янтра, абсолютно! И аз го установих от известно време.
Ама пък са такива съкровища!
Виж целия пост
Янтра, абсолютно! И аз го установих от известно време.
Ама пък са такива съкровища!
# 47
3 ноем. 2009, 22:15 ч.
Е , Катюша седем страници .... и с мъка ....
Ама защо такава апатия....
За номинанициите - наздраве!
Даже и темата на Дренка няма драма .
Виж целия пост
Ама защо такава апатия....
За номинанициите - наздраве!
Даже и темата на Дренка няма драма .
# 48
3 ноем. 2009, 22:16 ч.
Калатеа, не знам, аз съм по нетипичните хранителни и питейни комбинации. Изпих си виното с вечерята отдавна, сега ми се припи чай, направих си.
Като бях при Еото на гости, пих горещ шоколад като предпоставка за пилешка супа. Какво пък, важното е да ти е вкусно
Виж целия пост
Като бях при Еото на гости, пих горещ шоколад като предпоставка за пилешка супа. Какво пък, важното е да ти е вкусно
# 49
3 ноем. 2009, 22:17 ч.
Чай,и ще ви кажа защо.
Току що се прибрах от джаз концерт.Имах чувството,че се връщам там,където преди 6 години останах.Всичко ми се завъртя пред очите.И толкова ми е странно да седя откъм страната на публиката...
Та нахраних душата за час и половина,но не искам да ви кажа какъв студ брахме.Намръзнала,но горда от потъпката си,че съм запрашила на мероприятие сама(тук за миг се сетих за Прекрасната и за посещението и в пицарията..)не само си направих чай(аууу,как го мразя..),но и врътнах в пристъп на джазменски ентусиазъм и един реален тиквеник.
п.п.
В момента като броЯ наличието на тиквеници в къщи..май броят им е два...
Виж целия пост
Току що се прибрах от джаз концерт.Имах чувството,че се връщам там,където преди 6 години останах.Всичко ми се завъртя пред очите.И толкова ми е странно да седя откъм страната на публиката...
Та нахраних душата за час и половина,но не искам да ви кажа какъв студ брахме.Намръзнала,но горда от потъпката си,че съм запрашила на мероприятие сама(тук за миг се сетих за Прекрасната и за посещението и в пицарията..)не само си направих чай(аууу,как го мразя..),но и врътнах в пристъп на джазменски ентусиазъм и един реален тиквеник.
п.п.
В момента като броЯ наличието на тиквеници в къщи..май броят им е два...
# 50
3 ноем. 2009, 22:19 ч.
Жоз, забравих да споделя, че свекърва ми е от мелнишко.
Така ми се ходи в този край, за да се насладя на истиснко червено и гъсто.
Ама вече 8 години ми убягва тази възможност.
Виж целия пост
Така ми се ходи в този край, за да се насладя на истиснко червено и гъсто.
Ама вече 8 години ми убягва тази възможност.
# 51
3 ноем. 2009, 22:19 ч.
Значи тази вечер имахме романтична годишнина (сгодихме се, помежду нас си, едно време). Купено специално вино, нагласен филм, миризливи свещи. И квоооооооо!?!?!?!?!?!?! Аз съм тук с вас, леко опиянена и самотна. Подсмрък! 
Значи приспах малкото, мислех, че и голямото спи. Обаче тъкмо пуснахме филма и то цъфна в хола. Половинката отиде да приспива и заспа там. От мъка си пуснах фритюрника и опържих картофи, не вървят много с вино, ама се поутеших.
Виж целия пост
Значи приспах малкото, мислех, че и голямото спи. Обаче тъкмо пуснахме филма и то цъфна в хола. Половинката отиде да приспива и заспа там. От мъка си пуснах фритюрника и опържих картофи, не вървят много с вино, ама се поутеших.
# 52
3 ноем. 2009, 22:25 ч.
Янтре, въпреки сълзите ти, много щастие ви желая от сърце!
Всичко това вече ми се е случвало.
Включително и виното с пържени картофи.
Наздраве!
Виж целия пост
Всичко това вече ми се е случвало.
Включително и виното с пържени картофи.
Наздраве!
# 53
3 ноем. 2009, 22:38 ч.
Мисля да изям и шоколада и ще се утешша Едно прилично количество шоколад винаги ми повдига духа 
Виж целия пост
Едно прилично количество шоколад винаги ми повдига духа 
# 54
3 ноем. 2009, 22:43 ч.
Ако имах червено вино, щях да си сгрея малко. Наплашиха ме с тоя грип, а нямам право да се разболявам. В чашата ми е скучно, една таблетка витамин С шумоли жизнерадостно.
Калатея е силна личност, ще съм горда, ако ме сравняват със нея, Жоз.
Виж целия пост
Калатея е силна личност, ще съм горда, ако ме сравняват със нея, Жоз.
# 55
3 ноем. 2009, 22:49 ч.
Романтика е у дома, но несподелена. От печката се чува приятен пукот (от старите 'чуда' е, наследство от хазяина).
Необичайно тихо е, а чаша червено вино ми прави компания. Напоследък самотата ми е спътник.
И пак се ускихвам. Някак на пук!
Благодаря, Дид, даде ми увереност, каквато ми липсва напоследък.
Янтра, мисля че и аз имам нужда от доза шоколад.
Виж целия пост
Необичайно тихо е, а чаша червено вино ми прави компания. Напоследък самотата ми е спътник.
И пак се ускихвам. Някак на пук!
Благодаря, Дид, даде ми увереност, каквато ми липсва напоследък.
Янтра, мисля че и аз имам нужда от доза шоколад.
# 56
3 ноем. 2009, 23:06 ч.
След дълъг съвместен живот с шоколада, установих, че не аз имам нужда от него, а той от мен. С това реших всякакви колебания относно дали или. ВНЛ.
Виж целия пост
# 57
3 ноем. 2009, 23:23 ч.
Стъпките ми отекват сред тесния, мокър пасаж, водещ към Щефансдом. Грешка! Пасажът е без изход! В дъното е малко магазинче за окултна литература. Жена с голям нос поглежда иззад вратата и се усмихва кисело. Забързвам обратно и се питам за чий ми трябваше да препрочитам точно Махалото на Фуко.
Вдигнал яката на палтото си се нося сред ситния, студен дъждец, мокри улици, тъмни църкви, камбанен звън в мрака, редки минувачи, зловещи погледи. Може би сам прекалил с пинтите килкъни, с чашите портвайн, с прошутото, с импресионистите в Албертина, навсякъде ми се привижда Кабала, Тора...даже хората в хотела ми изглеждат подозрителни....
Влязох в бара на изгнаниците, но не на прошляците гастербайтери, а на истинските, саксонци, или може би наследници на викинги...'Уон моа килкени, майт....чиърс майт...'...Влезох за едно, а залепнах, като муха на бара....толкова сладко, вкусно и лениво...
Става ми мъчно за времето, когато бях способен да изпия цялата си дневна надница за една вечер под формата на пинти килкени и малко фъстъци....сега гледам бурето под бара и набързо смятам, че нямат толкова в наличност...
Шляя се безцелно, пия навсякъде, където ми спре погледа, потръпвам от студ и самота. Няма какво да го увъртам - самотен съм като куче!
Виж целия пост
Вдигнал яката на палтото си се нося сред ситния, студен дъждец, мокри улици, тъмни църкви, камбанен звън в мрака, редки минувачи, зловещи погледи. Може би сам прекалил с пинтите килкъни, с чашите портвайн, с прошутото, с импресионистите в Албертина, навсякъде ми се привижда Кабала, Тора...даже хората в хотела ми изглеждат подозрителни....
Влязох в бара на изгнаниците, но не на прошляците гастербайтери, а на истинските, саксонци, или може би наследници на викинги...'Уон моа килкени, майт....чиърс майт...'...Влезох за едно, а залепнах, като муха на бара....толкова сладко, вкусно и лениво...
Става ми мъчно за времето, когато бях способен да изпия цялата си дневна надница за една вечер под формата на пинти килкени и малко фъстъци....сега гледам бурето под бара и набързо смятам, че нямат толкова в наличност...
Шляя се безцелно, пия навсякъде, където ми спре погледа, потръпвам от студ и самота. Няма какво да го увъртам - самотен съм като куче!
# 58
3 ноем. 2009, 23:43 ч.
Seltakis 
!
Още има в бурето! Сигурна съм. Да си сам като куче е фаза, прескочи я.
Виж целия пост
!Още има в бурето! Сигурна съм. Да си сам като куче е фаза, прескочи я
. 
# 59
4 ноем. 2009, 00:19 ч.
Забелязвам синхрон между лентичката си и тази за Сопраното. Няма да се повтори, миг във вечността.
ред: вече не...
Виж целия пост
ред: вече не...
Препоръчани теми