Слънчева седмичка ни зове - 19.09 - 25.09

Това горе бях аз, сори

Фидиииииии, кажи 4ао, не заминавай така. 
4ао от мен и те 4акам да знайш  аз съм пропуснала, ама такова обикаляне е сега 4е....

Нали? И аз забелязах!

Здравейте мацки. Завърнах се и аз в Родното Ранчо от Хавайските острови.
Сега да ви разкажа набързо факти-макти и се тръшкам да спя.

Първо щяхме да летим на 14ти, дори и билети бях намерила, но мъжа ми вдигна панаири до Рая, че щели да го уволнят, писнало му било да лъже че е болен...докато бях бременна лъжеше че раждам всеки четвъртък, за да си стои у дома в петък и се събираха по 4 почивни дни със събота и неделя...мммм аз го научих така да казва;) той иначе е много честен човек;)

Седмицата преди ваканцията се скъсах от приготвяне, ядях като свинка , ходех на работа, кърмех на 3 часа, не спях и се цедях. От всичко това успях да произведа необходимите около 3 литра запас за Нати, но талията ми така отъня че се наврях в дънките си от 3ти месец бременна и в банския от миналото лято, който не ми стоеше никак зле и снимана под определен ъгъл, и с подходяща светлина на плажа, си изглеждам почти като нераждала;) Това е да се изфукам тук във форума, но действителността е далеч от заблудата по снимките;)Този абзац супер тъп - пропуснете моля. Който не ме познава, ще си каже "тая на ква се направи"

Значи, както виждате вече разказа ми придоби характер на селска вечеринка и е по добре да се оттегля към нещо по полезно като сън...но няма!

За ужас на майка ми и мъжа ми най сетне на 14ти сутринта, бях готова, нацапотана с грим в 5 часа, тесни дънки, високи токчета, сутиен с чашка Си, който отеснява до 2 часа и се превръща в Ди , че и в дабъл Ди и един огромен куфар с който се преселих някога от Европата, пълен догоре с парцали, които не съм обличала от миналото лято но с надеждата да ми станат и да изляза на романтична вечеря с татито.
Детето - накърмено и приспано - хич и не подозира какво го чака.
Мъжа ми - бесен, защото не иска да взема куфара. Обяви ме за тотално изперкала...така че има и по лоши варианти от това да се захванеш с шиене като някой по кадърни тук мами.

Стигнахме до летището, провериха багажищата, тук да се помотаме, там да се помотаме - накрая без малко да си изтървем самолета. Влизаме вътре и хоп изненада - целия самолет пълен ( нали знаете как са седалките по тройки), само на нашата тройка мястото свободно! Къде тоз късмет и като играя на лотарията, ама няма. Захвърлих аз токчетата , излегнах се на мъжо и блажено заспах. Той вече ми беше простил за багажа, а и аз му обещах незабравими нощи;)

5 часа и половина до Оаху - следващия по големина остров до Кауаи. Кацането безпроблемно, веднага се свързахме с Нати, детето щастливо, яде кърма от биберон и не прави проблеми.
Натоварени с багажите излизаме от аерогарата, да си търсим рент- а- кар понеже ние сме такива хора че всичко с еправи в последния момент...що да се хабим да се обаждаме за резервации, нали е 15ти септември, края на сезона. Да, ама не! Оаху е пълен с туристи, жега адска, влажност още по-голяма, американската армия дошла и тя на острова за не знам какво си мероприятие и - няма коли, няма хотели, няма стаи за под наем - само пейки по плажа и душове със студена вода.

Тук е мястото да кажа, че аз не съм расист ама африканците нещо не ги тача. Винаги така ми се случва обаче, че в тежки моменти, все някой от тях ще е наблизо и ще ми подаде ръка за помощ. Неведоми са пътищата божии!
качваме се в такси , един чичка а-ла Боб Марлей с перлена усмивка, веднага ни намира рен-т а кар, че и на достъпна цена и ни насочва в кой хотел ще намерим места.
Ееехе ееехе и замириса на море. Да но освен на море замириса и на нещо друго...Млякото само където не ми изтичаше вече през ушите. Добре че помпата е с батерии, иначе не знаех какво щях да правя - да заквасвам може би;)

В хотела готино, стая на 24 тия етаж, хвърлихме багажите и беж на океана. Там сърфисти, сърфистки, едни изпечени хора, стегнати тела, плакнеш окото и забравяш че трябва да се вечеря. Първата вечер щяхме да излизаме с  колега на мъжа ми и жена му, но оставихме за следващия ден. Осведомихме се къде има добра кухня и излязохме само двамата с мъжа ми на романтична вечеря в ресторант, където певеца цяла нощ пя стари шлагери от Бийтълс, а на мен всместо свинска пържола ми сервираха телешка и аз се вкиснах...ама хайде - давайте тука голямата шоколадова торта за десерт че да си оправя настроението.

След вечерята мисля да не описвам...че и деца има тук;)
Първа сутрин : закуска в хотела - шведска маса. След втората изядена препълнена чиния сервитиорката дойде да ми носи сметката и аз възмутено й казах че не съм свършила. Изядох още една порция и си поисках прясно мляко. Те явно помислиха че съм от Сомалия и никога не съм пила мляко и ми донесоха буквално един литър налят в нещо като кана...Гледах го половин минута и бавно и славно си го изцоках;)

После обиколка по магазините - да си набележа къде да ходя да купувам сувенири. Решихме да сменим обстановката и да не лежим на плажа в Уайкики, качихме се в рент-а-кара и отпрашихме да проучваме острова. Мъжа ми естествено ме замъкна в кратера на вулкана. Може би се е надявал да тръгне да избухва, ама не го огря;)
Аз пък изнамерих един девствен плаж с тюркуазено синя вода и го пратих да се гмурка и да ми търси перла. Той забрави да си махме слънчевите очила и си ги загуби, но по добре че се случи - така ме виждаше в цялото ми великолепие;)
Вика ми: Бейби, номер 1 си;) Е как не съм , като други освен нас на плажа няма;))
умря циганката дето ни хвалеше.

Въртях се по гръб , по корем, по едно време, идва някъв с име Милан, което за тази част на света е наистина странно и пита:
Този там с теб ли е?
Да с мен е
Кой го пусна във водата
Аз го пратих - да ми търси перла
Ми да му кажеш бързо да излиза че вчера видяхме тука 12 футова бяла акула

Разкрещях се аз , развика се пича, моя обаче като видя че го гледаме и почна да се гмурка още повече - да се покаже че може! Въобще не се светва че може да не излезе на повърхността, хвърля по един поглед към брега, помахва тежкарски , надува се с въздух и се гмурва....брех ами ако го хрусне акулата тоз човек, кво ще обяснявам после на майка му.
Излиза от водата нашия герой, обяснява му човека случката, благодарим му, изпращаме го по живо по здраво и естествено кой виновен че сме на точно този плаж? Аз! Тайно , по и-нет съм го била знаела това за акулата и затова съм го навила да ходим там! А мен кой ме заведе във вулкана а??

Не ни стигна това обикаляне, ами отидохме и до райските ботанически градини почти на върха на острова.
Като се качиш там - поглеждаш наляво и "Ауууууууууу", поглеждаш надясно и " Олелелееееее"
Тоя виц знаете ли го:
Върнал се циганина Гено от екскурзия в Париж. Събрало се цялото село на среща да чуят Гено какво ще разкаже. Излязъл манго на трибуната и казал: Отидох до Айфеловата кула. Качих се. Поглеждам наляво : " АУУУУУУУ" Поглеждам надясно" ОЛЕЛЕЛЕЛЕЕЕЕ"
По едно време баба Пена се разплакала на първия ред:
"Бабо Пено що плачеш" , попитал Гено
" Ми голяма красота си видял чадо, от умиление плача"

Та в този ход на мисли - ауууу и олелеле - става ви ясно за какво става въпрос , нали?

Вечерта излязохме с колеги на мъжа ми. Готини хора, купонджии.

На следващия ден пак двамцата - този път на трезви глави си говорехме за живота, за Нати, за бъдещето и ей такива сериозни неща. Хубави са моменти като този...дано Божето ни даде много такива...

В деня на тръгването от нетърпение да си ходим при Нати станахме в 5 часа;)
Бяхме запланували да отидем на Пърл Харбър - Перленото пристанище. Гледали ли сте този филм с Бен Афлек?
Аз нали съм пилотско чадо, мечтата ми беше да отида на летището откъдето са излетяли двамата американски пилоти за да се бият с 125 японски бомбардировачи.
В перленото пристанище обстановката е много тягостна. На 7 декември 1941 година Япония потапя цялата американска флота. Само на Аризонската подводница загиват 1177 души, на място, потопени, затиснати в кораба до ден днешен. Само на 20 метра от тях в подводницата на друг щат има още 450...в 3та подводница още стотина...това са войниците, които не са били извадени, млади хора, много неизказани думи, неизпети песни, ненаписани стихотворения са потънали на този ден.
Преживяването да бъдеш над сърцето на потъналия кораб е потресаващо. Потресаващи са и мазните петна които кораба продължава да бълва и плуват във водата около мостика...след толкова години!

Поклон пред паметта им!
В този ден си спомних за малкото бебе -ангел там горе и си помислих как не е само и колко много войници го пазят...
Поклон пред паметта и на Луис Даниел!

На връщане към Кали така и не намерих отговор на много защо-та...

Ваканцията беше кратка, но много емоционална и интензивна. Искрено се надявам следващата година да може да повторим, но този път с нашето дете.

Снимки очаквайте скоро;)

Лека нощ от мен ххх

ПС
Деби кога идвате? Колко народ идвате? Ще минете ли през Лагуна Бийч да се видим - на 1 час с кола съм от Холивуд в посока Сан Диего. Ако не можете да дойдете вие - да дойда аз;))) да те разведа по Моловете на бевърли хилс;) - голямо село е , да не се шашнеш;), ама Моловете са ултра-модерни и ресторантите са готини, храната е супер нявсякъде по булеварда около центъра. Да вземем да си спретнем едно обядче там...ще накарам мъжо да си вземе дей оф;)- той ще занимава мъжа ти, а ние с тебе ще стопим лимита на кредитните карти;)))

Уау, страхотен разказ, напълни ми душата!

 добрУтро 
хубав и успешен ден на вси4ки !

Ели тази хубавица пак не съм аз , това е една моя позната със сватбената си рокля
  [

Малииииииииии ве4е ме е срам 
ама много си приличате и с твойта позната 

И мен ме впечатлиха колажите, с каква програма се правят наистина?

Jungle,
ти си майсторка на дългия и кратък разказ 
страхотна по4ивка сте направили 
пускай снимите че изгарям от нетърпение 

чакай да подбера някой по прилични че ще ме изхвърлят от форума;)утре -вдругиден ще пусна, че са адски много и трябва да им намалявам размерите.

твойта Склерникова какво прави?

Ама аз точно за неприличните изгарям 
недей ги кри 
Като ви знам каква щура и пълна с еротика двойка сте  и то на снимки който прави майка ти 
представям си като сте без контрол какви снимки стават 

ааа няма такова нещо;) Моя мъж нали много отворен инжинер се пише - така и не разбра как точно да нагласи фотоапарата на самонимачка!! Имам не повече от 5 снимки заедно с него и на половината рева ,защото сме на потъналата подводница.
жалко че майка не дойде;)) иначе щяхме да имаме солиден материал за семейния албум хехеххе

Добрутро ( и добър ве4ер ) мацки  Аз съм в тотална кома и затова вадя кафеварката за по едно кайве щото имам спешна нужда от събуждане   
За който не си пада по кафето слагам каквото искате: тази седмица аз съм отговорни4ката по закуските  Имам и курабийки и някоя и друга бисквитка,така 4е взимайте,няма да ви каня по два пъти   

Аз пък ви черпя с филийка с лютеница. 
Миналата седмица имах армаган от България и ми донесоха 12 буркана с лютеница, ша има за всички, споко.
Не знам обаче колко ще се върже с кайвето, ама ...на кой както му е сладко.