





(и рима "друснах" даже 
До вчера ядеше по 100-110 , а сега и 70 и стигат. Като почна да й бутам пак шишето почва да се сърди или ако благоволи да отвори устата плюе или в най- лошия случай връща поръчката...
Какво може да й има- не давам нищо по различно от преди, защо така се лигосва сега....

Ама специално за теб и за останалите разказвам :
Имаше голяма тръпка и аз почнах да излизам и с него( Сега ще кажете, че съм била голяма мръсница). Е... след 2-3 месеца бате ми каза да решавам какво да правя и ако искам да съм с него да се разделям с другия младеж, ако ли не- той не искал да играе втора цигулка.. И така направих... Казах на бившия ми, че искам да се разделим. То бяха мелодрами- изкара ме най- голямата мръсница, въпреки че го оставих да живее при мен докато си намери място къде да се изнесе... Тъй като имаме общи приятели, после те ми разказаха какви глупости е говорил за мен.. е, преглътнах го.. И до ден днешен ми се обажда по телефона чат пат...
Мали, мали, да не ме чуе мъжа на Горска китка, че....
) Нещо ме хваща лиготията и простотията, ама то така е като общувам главно със себе си, и то на глас в последно време...
Пак малко ми се стори, ама тия дни като е хубаво времето пак ще се съберем.
. Като се гледам на снимките с корема -чак ми се поиска още да съм бременна
умиление за бременните моменти, пак ми е по цял ден бебето на корема, но поне не е вътре да притиска все нещо, да рита и да опъва, и да се нервя само, едва ли има друг като мен толкова да е броил дните до изпразването на корема. 
. Хем ги разбирам-да и те имат нужда от лично време, но от друга страна нали те са тези, които уж познават детето и знаят най-добре как да реагират.
Айде да се менкаме
Аз идвам при твоя мъж да си спиме заедно и да не се закачаме, а ти идваш при моя да го укротиш малко
Ама гледай да му изпиеш така силите, че да не ме закача поне седмица

Все нещо ме болеше,все не ми беше удобно,и накрая с този корем едва ходех.
Следва и самото раждане.Там вече има борба.Борба за отцеляване.Освен твоите родилни мъки и бебенцето се бори за живота си,за първара глътка въздух,за първата прегрътка на мама...Чуваш толкова чакания плач и сърцето ще се пръсне от радост и щастие,че то-твоето малко бебече е вече в прегръдката ти.Неописуем момент!Понякога си мисля с носталгия за това време... Беше толкова прекрасно, че чак ми липсва... Все по-често се замислям, че май ще искам трето дете след време.
Следва и самото раждане.Там вече има борба.Борба за отцеляване.Освен твоите родилни мъки и бебенцето се бори за живота си,за първара глътка въздух,за първата прегрътка на мама...Чуваш толкова чакания плач и сърцето ще се пръсне от радост и щастие,че то-твоето малко бебече е вече в прегръдката ти.Неописуем момент!Понякога си мисля с носталгия за това време... Беше толкова прекрасно, че чак ми липсва... Все по-често се замислям, че май ще искам трето дете след време. 



.Вие какво ще ме посъветвате ?
Аз им казвам,че е момиче,а тая дето вика,че е момче започна с мен да спори,че не било момиче.После ми вика "Ми защо още не си й сложила обици,вече е голяма?" 

Препоръчани теми