Почитатели на Майкъл Джексън 15 - Man In The Mirror

Здравейте на всички!В последно време не пиша /но редовно ви чета/.Нещо много ми е тъпо. От толкова проблеми  и напрежение започнах все по-често да си мисля за Майкъл  и все повече  да не разбирам как е издържал.По някога искам да заспя като него за винаги.Успокоява ме мисълта ,че ако се случи поне ще отида при него и ще разкажа за всички вас....колко много го обичате , колко много плачете и колко адски болезнено ви липсва.Благодаря че ви има и че качвате в темата такива хубави снимки,разкази и музика.Ако можех денонощно щях да бъда тук.Само с Майкъл бягам от действителността.

                                                                                         Dancing the Dream
[/color]
                                                                                     Рибата, която беше жадна

Една нощ една малка рибка спеше под някакъв корал, когато Господ й се яви насън.
-Искам да разпратиш послание до всички риби в морето - каза Той.
-Какво да им кажа? – запита малката рибка.
-Просто им кажи, че си жадна. - Отговори Господ. -И виж какво ще направят.
 Тогава, без да каже нищо повече, Той изчезна.
На следващата сутрин малката рибка се събуди и си припомни съня си. “Какво странно нещо ме кара да направя Господ” каза си тя. Но веднага, щом видя голяма риба-тон да плува към нея, рибката се обади:
-Извинете, жадна съм.
-   Тогава ти си глупачка – каза рибата-тон.И с  презрително потрепване на опашката си, отплува.
Малката рибка се почувства засрамена, но имаше заповед, която трябваше да изпълнява. Следващата риба, която срещна, беше хилеща се акула. Пазейки   се на безопасно разстояние, рибката извика:
-Извинете, жадна съм!
-Тогава ти трябва да си луда – отговори акулата. Забелязвайки лакомия й поглед, малката рибка бързо се отдалечи.
Цял ден срещаше риби-трески, скумрии,  риби-меч, а също и множество малки рибки на пасажи, но всеки път, когато изречеше кратката си реч, те й обръщаха гръб и не искаха да имат нищо общо с нея. Чувствайки се съвсем объркана, малката рибка стигна до най-мъдрото създание на морето – един стар син кит със три белега от харпун от едната си страна.
-Извинете, жадна съм! – извика малката рибка, чудейки се дали старият кит може изобщо да я забележи, тя беше толкова мъничка. Но китът се спря по пътя си.
-Видяла си Господ, нали? – запита той.
-Как разбрахте това?
-Защото и аз някога бях жаден – засмя се старият кит.
Рибката беше много изненадана.
-Моля ви, кажете ми какво означава това послание от Господ – помоли тя.
-Означава, че Го търсим не където трябва – обясни старият кит. –Търсим къде ли не Господ, но някак все не успяваме да Го намерим. Ето защо Го обвиняваме и си мислим, че Той ни е забравил. Или пък решаваме, че отдавна ни е изоставил, ако изобщо е бил сред нас.
-Колко странно – каза малката рибка – Да ти липсва това, което е навсякъде.
-Много странно – съгласи се старият кит. – Не ти ли напомня на риба, която казва, че е жадна?          



Да ви напомня на нещо?
Дали е правилно наистина да страдаме толкова за Майкъл и да чувстваме толкова болезнено липсата му, когато всъщност можем да го усетим и видим навсякъде?

Stela2910 , напълно съм солидарна с твоето мнение. Съдбата на темата е в ръцете на участниците в нея. Аз я разбирам като памет за феномена Майкъл, пречупена през индивидуалното възприятие на всеки от пишещите. И споровете понякога твърде нелепо прерастват в скандали. Но няма огън без дим.

А книгата на Халпърин наистина запазва мярата на възпитаното говорене поне по моето мнение. Но прочитът е също крайно индивидуален акт.

Сappuchina ,    

Доколкото разбрах от Уикипедия Siedah Garrett (която пее с Майкъл I just can't stop loving you) е дала идеята за песента. Идеята се появила, когато карала колата си за студиото за записването на песента I just can't stop loving you. Видяла лице на пътя в огледалото на колата й и това й дало идеята за песента Man in the mirror, която да бъде като допълнение за предстоящия албум на Майкъл.
Повода... не разбрах, но текста си говори сам за себе си.
Благотворителна си е, както Майкъл казва за нея в едно интервю (Jet interview) - "Ако искам света да бъде по-добро място, започвам с човека в огледалото и го карам да промени начините си.Това е философията ми." 


Пкх.. каква картинка видях в един профил
http://i4.ytimg.com/bg/_ENaaQDR4HlADcr2v0lsDw/100.jpg?app=bg&v=4aef9436 

Как наистина ми се иска Майкъл да бе тук. Но Сappuchina , много ти благодаря, наистина много смислено е това... много вярно и доста помага при отчаяност.   

cappuchina, много  хубава притча 

Много пъти съм си мислила, скръбта по някого, когото си загубил , заложена ли е по принцип в човешката природа или обществата в развитието си я възприемат?  Как има общности, които правят празненства в чест на мъртвите си близки?  Кое всъщност е правилното ?

cappuchina Това за рибката много ми хареса  .А до това дали трябва да страдаме за Майкъл...всеки си решава.Как да заповядаш на сърцето ти да спре да те боли при спомена за него?!

Kloi, аз мисля, че скръбта по изгубен човек е заложена в самата ни природа, страдаме, че сме изгубили невъзвратимо нещо, страдаме и заради безсилието си да го върнем. Но не мисля, че "скърбя" и "страдам" са едно и също нещо. Може би "скърбя" е външният израз на "страдам" - поне донякъде.
Има обаче и друго нещо - забелязвам , че малко или много използваме загубата на Майкъл за повод да излеем всичко, което ни мъчи и тежи, всичките си проблеми и страдания. Сякаш сме отпушили кранчето със сълзите, защото сякаш с Майкъл искаме да освободим и всичко останало, от което страдаме.  И в себе си го забелязвам. Не мисля, че е много честно спрямо Майкъл това, но какво да се прави - human nature.    

Целувки за всички вас!Приятна вечер!

Капучина, мерси за цитата! 

Аз мисля, че скърбим за един човек, защото не сме му отдали заслужената почит приживе, поради глупави битови проблеми, и  отивайки си от Земята, осъзнаваме, че няма да имаме никога възможност да разкрием истинските си чувства през него. Чувстваме се виновни, защото осъзнаваме суетата и същевременно пустотата, с които животът ни е изпълнен и малкото усилие, което ни е трябвало, за да се променим към по-добро.
И като казахме притчи, нека да сложа една в защита на горното ми мнение: http://philosophy.log.bg/article.php?article_id=11321

Някой беше препоръчал книга, сетих се за една подобна - "Да бъдеш човек" от Джордж-Марк Райнов. Малко е скъпа книгата, 20 лева, но си заслужава всяка пукната стотинка. 

Искам да попитам от къде изкочи тоя албум - Unfinalized? За сефте го чувам. Ще проверя дали поне имам песните в архива 

Това е много хубаво Cappuchina!!
Но на мен ми е тъжно. Четя Ви, но като кълбо ми е застанало на гърлото.
Все си мисля, че като мине време, ние така и без да се усетим малко по малко ще започнеме да намаляваме в коментарите и изводите. Но той ще остане във всеки от нас завинаги!!!
Обичам ВИ!!

Здравейте, момичета! Надничам за да видя какво пишете и ми е много мъчно за това, че се чувствате така. Преди време, когато споменах за повода да се приближа до MJ, някоя от вас възкликна "Къде бяхте, бе хора, когато беше жив!" или нещо от сорта. Исках да отговоря с една от 3те песни, които биха ми свършили работа, но така и не можах да я намеря на видео - The Girl Is Mine (Say Say Say, The Man също мога да използвам, но тази ми е най-любимата от трите). Та така, когато съм можела да харесвам MJ така както вие сте го правили, съм обичала друг. Надявам се с тази песен, да ви накарам да се усмихнете.


http://video.google.com/videosearch?hl=bg&source=hp&q=mi … ;ved=0CBAQqwQwAA#

The Girl Is Mine - Michael Jackson & Paul McCartney

(Michael)
Every night she walks right in my dreams
Since I met her from the start
I'm so proud I am the only one
Who is special in her heart

The girl is mine
The doggone girl is mine
I know she's mine
Because the doggone girl is mine

(Paul)
I don't understand the way you think
Saying that she's yours not mine
Sending roses and your sill dreams
Really just a waste of time

Because she's mine
The doggone girl is mine
Don't waste your time
Because the doggone girl is mine

I love you more than he
(Take you anywhere)

(Michael)
But I love you endlessly
(Loving we will share)

(Michael & Paul)
So come and go with me
Two on the town

(Michael)
But we both cannot have her
So it's one or the other
And one day you'll discover
That she's my girl forever and ever

(Paul)
Don't build your hopes to be let down
'Cause I really feel it's time

(Michael)
I know she'll tell you I'm the one for her
'Cause she said I blow her mind

The girl is mine
The doggone girl is mine
Don't waste your time
Because the doggone girl is mine

(Michael & Paul)
She's mine, she's mine
No, no, no, she's mine
The girl is mine, the girl is mine
The girl is mine, the girl is mine

(Paul)
The girl is mine, (yep) she's mine
The girl is mine, (yes) she's mine

(Michael)
Don't waste your time
Because the doggone girl is mine
The girl is mine, the girl is mine

(Paul)
Michael, we're not going to fight about this, okay

(Michael)
Paul, I think I told you, I'm a lover not a fighter

(Paul)
I've heard it all before, Michael, she told me that I'm her forever lover,
You know, don't you remember

(Michael)
Well, after loving me, she said she couldn't love another

(Paul)
Is that what she said

(Michael)
Yes, she said it, you keep dreaming

(Paul sings)
I don't believe it

(Michael & Paul)
The girl is mine, (mine, mine, mine)...

Здравейте и от мен.И аз не пиша  често но споделям с вас всичко .И тъгата ,и радоста,и усмивките чрез които Майкъл ни свързва и ЛЮБОВТА,която блика от сърцата и витае като ореол около нас.
Аз пък си мисля,че връзката ни е необикновена/струва ми се ,че и ние сме благословени/.Не знам,дали е от моментно състояние в мен,но съм сигурна че нещо отгоре ме подтиква да бъда с вас.Знам,че няма нищо общо с реалният ми живот.Убедена съм,че няма да намаляваме-ние имаме нужда да сме заедно и това ще продължи.Всяка сутрин ще отваряме тази страница и ще допълваме по нещо/Аз не съм много наясно с комп.технологии,затова не въвеждам почти нищо/,но съм винаги съм с вас и Майкъл.Благодаря Ви от все сърце.Поклон.Любовта е безгранична.

Радвам се , че темата се раздвижи. Много се радвам Пишете... Чрез нея Майкъл е жив! Ако може така да се каже.......

Обичта е най прекрасното чувство и когато можеш да я споделиш с други хора тя става  по реална и дълбока.
Ще Ви написа откъс от книгата, за която ви писах снощи, а вие преценете дали не ви наомня на Майкъл:

са.
"....... Възрастните си мислят, че трябва да ме впечатлят. При децата не е така. Те просто искат да си приказват с мен. Знаят, че ги обичам такива, каквито  са....."

".... Да бъдеш цар понякога е много самотно. Хората се държат особенно, когато са край мен. Молят ме за помощ. Опитват се да ме вечатлят.Излагат пред мен всичките си оплаквания,
- Но нали затова е царят? - попита момичето.
- Разбира се- отговори царят, - но понякога просто искам да рекарам малко време с моите хора. Понякога искам само да си поприказвам с тях - да чуя как е минал денят им, да се посмеем заедно , да поплачем при нужда. Понякога росто искам да бъда техен баща......."

Това е детска книжка.....