Първа думичка изрече МАРТенското ни човече

SZA, остана ли нещо в този магазин  на приятелката ти с ботушите- да ходим и ние да си купим.
Аз на родителите на приятеля ми не съм им казала дори и по име още Голям съм темерут Ама те нали са в друг град и нямаме контакт повече от 3-4 пъти в годината..Сега покрай Мария повече, де.
За АМ в родилните домове- в ТК питах като ми го носеха и казаха, че там си правели закваска и затова траело 12 часа. Може би и по другите места е така.
Вашите мъже може сега да са младоци, ама моя пък е по-"млад" от мен
Ооо, СЗА- ти нещо спомена за втори шанс- значи така се омагьсвали!!! Абе и на мен ми се е въртяло в главата нещо за радикална промяна, ама- да видим!

Ами не знам останало ли е, но ако ти се разхожда, ще ти кажа къде е. Иначе ако искаш - мога да пусна снимка на ботушите, да видиш дали ти пасват на вкуса.


  Надявам се да не ти се налага да стигаш до там. Ние имахме наистина доста сериозни проблеми и две години след като се роди Гого аз го "изхвърлих" от нас почти буквално. Това преобърна неговия живот, а на мен ми върна вярата, че интуицията и сърцето ми не ме лъжат Но не пожелавам на никой да минава през това, през което минахме ние, а и честно да ти кажа преди също обичаше да прави подаръци, просто нямаше такава възможност като сега.

Elg, моята свеки за 8г грам не се промени, относно мен, а е на 48г. Свеки си направи устата да сме измислели някакво друго обръщение, че била млада за баба. Явно сина й е забравил, щото и той я бабосва сега  С какъв бирерон даваш АМ с бисквити, щото ми се струва, че през моите авентски с 3 или 4 дупки няма да мине течността. Имам една майка и един баща, не бих могла да се обърна към други хора с определените обръщения. С миличкия също нямаме брак и въпреки това им викам свекита, а се обръщам към тях на малки имена.  Аз съм на мнение, че всичко се връща един ден, затова раздавам добро 
На моята щерка също й се поти тиквето, като заспива, като суче. Спим на 19-20градуса, а през деня максимум 23.
Моичкия се попромени, след като се събрахме отново/около 6м бяхме разделени/. Има възможност, желание уж също, пък що не  ми прави подаръци незнам. Да не би друга да ги получава. 
Лека ви вечер мамчета 

СЗА, и мен ме заинтригува с ботушите, така че може да качиш снимки и да дадеш инфо за локацията:)
На свекитата им викам по име от преди да се бракуваме. Те така си казаха, че искат, а и аз не си представях, че ще викам на друга жена майка. Не са изявявали претенции и внучето да се кръсти на тях. Но и ние се виждаме сигурно 5 пъти в годината. Дори и сега като имаме дете, не се чуваме често. Хора всякакви 

Есме,
Не знам дали вече са разглезени, но определено вече показват характерчета и нахитряват, както казва Тони Абсолютно същата картинка е и при нас. Понякога казвам с много сериозен тон "не, не може"  или нещо такова. Ако започне да се захласва гледам да я разсея, но се старая да не връщам каквото съм взела. Това ако става въпрос за нещо, с което няма работа. Ако е бибата или играчка - преценявам според ситуацията. Според мен тепърва ще става интересно в темата, когато започне истинското възпитаване. За мен поне ще е така. Аааа, а днес ми отвърнаха баш с моите камъни по моята глава. Слагах пампата и - тя си захапе крака, аз го дръпна и на 4-5тия път това така ми се скара, все едно себе си чух, когато и се сопвам, че прекалява  Ще има сблъсък на характери тука, мдааааа 
Гери, при мен, когато беше за пръв път, определено имаше сериозен спад. Сега ми е трудно да преценя дали има пак известно намаляване или Ния иска да суче по-често заради зъбчето.
Е, ако в попарата няма нищо полезно, какво има в оризовата каша или кисела?  На мен всичките ми звучат доста странни. Абе въобще нещо зациклих аз с  това захранване и нещо много ми дотежа, май имах погрешно романтична представа Не ми се  смейте 
Деска, поздравления за нощния сън.
Другото утре ще го чета. Четвърти път се буди с плач, горкото, ей сега намазах Пансорал и както скърцаше, такак веднага се отнесе.    Жал ми е.

Е, срам не срам, пак съм първа за деня.....

Здравейте и от нас. Най-сетне дават читаво време за уикенда и щеше да е супер за среща, ама с този грип дали да не да пасуваме - какво мислите вие 


Глафира, що се срамиш 


Споко, то затова е форумът, да си сподели човек и да му олекне (поне на мен понякога така ми действа).


СЗА, към свекървата се обръщам без име, директно или по име, леко на галено, нейното позволява, ако сме с Калин - понякога казвам "баба ти", а ако говоря за нея на трето лице - назовавам я по име или понякога "свекърва ми". Не мога да й кажа "майко", аз си имам майка и  на нея си казвам "майко". Я кажи сега къде е магазинът за ботуши по 35 лв. - да направим оборот и ние, че моите миналата година сдадоха багажа


Бухта, аз пък имах голям страх от това захранване, че нали Калин направи няколко пъти жестока реакция към ухапване от насекоми и очаквах определената консултация, след която да започнем, с доза ужас... много ми беше неприятно, когато се налагаше да се отбранявам "от своите", че 6 месеца и 13 дни въобще не е смъртоносно късно захранване и че по-ниският хемоглобин може да се дължи на наследствена болест.... а колко "Стига си се втелясвала с това захранване!" съм изслушала от близки и не толкова близки - брой няма... като я чуя тази думичка "втелясване" и ме избива на агресия, честно, едвам си сдържам юмруците.... отделно, че Калин не е особено ящен на пюрета, скоро се оплаквах, да не се повтарям, че съвсем ще досадя вече, та с две думи цялата тази работа със захранването за мен е едно огромно напрежение и неудобство, нерви и притеснения в стил "Ще си изяде ли дозата месо за деня...", та ще бъда мноооооооого щастлива като поприключи...


За АМ в родилния дом, в ТК един път видях как го правеха пред очите ми (аз нали предавах кърма за Калин, докато беше на системи, та на същото място правеха и млякото)... правеше ми впечатление, че стерилизираха всеки път шишенцата - ако няма кърма (или не стига), в шишенцето на бебето (върху него пише номерчето му и дозата за деня), досипват АМ...

Добро утро
Спала съм като заклана тази нощ....
Сега се оправям и тръгвам, че цяла София имам да обикалям.
Относно тръшкането - аз бях писала - Алек от около 2 седмици го използва този номер и винаги реве с едни огромни крокодилски сълзи, когато нещо не му  отърва.

За оциклянето - аз от 1 седмица не кърмя и нямам признаци за сега. То не че преди ми е бил редовен, ама ако се забави още малко ще трябва да отида на лекар, че да няма някоя изненада. И по този повод съм се сетила - Елвинг, СЗА вашият доктор от Плевен ли е, има ли практика там. Ще съм ви благодарна ако ми дадете някакви координати, може и на лични

Частито на месечинковците днес, както и на именниците (видях, че днес празнува Виктор)

Добро утро!
Хайде по едно капучино:

Elwing да Митко е злояд от както е роден. Как се справям ли? Нямам нерви в това отношение, понякога викам карам се била съм даже но файда няма. Оставям го да се оправя - не е малък. Сипвам му да яде - ако го оставя сам да се храни отиде 2-3 часа, а ако някой му дава в устата около 30-40 мин. стигат. Той забравя да дъвче - една хапка може да я държи по цял час в устата си. Или сме вечно с уговорките - или баба му и дядо му го хранят. Аз нямам нерви да търпя. Казвам му, че ще го оставя 2 дни гладен да му огладнее гъза хубаво и да се сети сам да яде, но ефекта е нулев - хич не му пука дали ще яде или не. И така. Докато виж Симона е пълната противоположност - квото й дадеш не отказва душата. Нон стоп дъвче нещо и не се мръщи на нищо. Вчера ни беше сефтето на кухнята - супата и за обяд беше зеле с месо така добре и се ослади, че после спа като купана. Слетобед кремчето не и стигна и се наложи и каша да правя.
И много ми е чудно на всичкото това ядене от нейна страна (което според мен никак не е малко) този месец е качила само 100 гр. и 1,5 см.  Не останах доволна вчера на консултацията. Сега е 8,200 и 71см.
Днес ако имаме именници - честит ви имен ден. Да сте живи и здрави и много щастливи.
Честити месечинки и на всички други с поводи.

Добро утро и от нас!
Тати пък е решил, че се разболява и се е отделил в хола и Рая тази сутрин като се събуди и не го видя почти се разплака търсейки го и гледайки към вратата... Докато не отидохме до хола да го види, не се успокои. Направо си я привързахме към нас и сега ми се струва, че други хора няма да признава...

Сигурно си права, но така поема много по-малко количество храна, особено месо и т.н. Винаги и предлагам пюрета, но в общия случай изхвърлям повече от половината и тя решава да си хапва от ръката ми каквото и дам от масата. Снощи поне хапна около 120 гр. елда. Съвсем ще минем с татко и на здравословно хранене... Та така бавно и безславно преминаваме към педагогическо похапване и то без да съм настоявала за това, ама хич...  

В този ред на мисли, Рая вече си яде храна на парченца, или настъргана и намачкана - няма никакъв проблем с това, макар че е само с 6 зъбчета, но чакаме 7-то съвсем скоро. Аз друго съм забелязала - като и дам купешко пюре от 8-ми месец и се дави и прави едни физиономии все едно ей сега ще повърне от задавяне, а като я храня с парченца храна от ръка, които често са и по-големи от тези в пюретата и ги яде и си мрънка доволно даже докато ги дъвче.

За уменията съм на мнението на SZA, въпреки, че Рая прави някои неща, които другите не правят, но и много неща не прави както накои от наборчетата и.   Та и аз се хвърлям в едни филми, но пък това ме стимулира да се занимавам с нея - това всеки път ни набива педито в главите, все едно сме я оставили Рая на произвола на съдбата...

Нашият татко не веднъж също е бил похвалван, ама то защото ни е добричък и много се грижи за нас и ми помага. Както и преди съм казвала само дето не умее да готви, но пък това да му е кусура. За подаръците - много обича да прави подаръци, но не и да ги прави като изненада. Ако сме навън и случайно се загледам по нещо някъде на момента е готов да го купи. Много пъти едва съм го разколебавала, защото интересът ми е просто от любопитство, а не непременно желание да го имам.

Гледам, че SZA e писала за кърменето. Аз съм в голяма чуденка как и кога да се отбиваме... Поне до годинката ще се кърмим, а после ще трябва да се отбиваме - ще трябва да помисля и за себе и камъните в жлъчката преди да помислим за второ дете. Та да попитам като се захраним и с мляко, млечното хранене не може ли да е от мляко, а не от кърма? Естествено след годинката на детето...

За шумовете имаме странен опит... Преди Рая много се плашише и плачеше от пасатора, или кухненския робот, но с времето я приучих да се усмихва на този шум. Трябва докато работи уреда да ме гледа какво правя и и се усмихвам, така с времето и тя го прави. Сега понякога забравям за това упражнение и като я погледна докато пасирам и тя стои насреща ми нахилена като зелка. Показва си детето, че не го е страх вече.

Рая също се поти като суче, а последно време забелязвам, че се изпотява по главичката и докато заспива...

За свекърите - още от преди да се оженим съм ги наричала по име и сега също. Според мен не е редно на моите родители мъж ми да им казва "баба и дядо", според българската традиция, а аз неговите да ги наричам "майка и татко". Затова този въпрос го обсъдихме и решихме, че ще ги наричаме по име и сърдити няма.  

Моят мъж също е по-млад от мен   с 11 месеца, но пък иначе сме измежду най-възрастните пишещи тук.

Хайде, черпя за моя 40-ти рожден ден и за 8-мия месец на Илийко. При нас стана традиция месечинките да се празнуват с падане и този път не направихме изключение. Човекът скочи от леглото за кеф. А сутринта ме поздрави със похлупване връз главата с плетена етажерка. Въпросната беше закупена, за да съхранява нещата, които той не бива да ни хвърля по главите, когато стане сутрин и започне да шета около спалнята.

Честито на празнуващите днес! 
Ние черпим за първия имен ден на Виктория 

Прекрасен ден желая 

Оооо, Мънки, честит рожден ден!!!!  
Много здраве, здрави нерви за пакостите на малкото маймуне и много усмихнати дни с цялото семейство!
Хубав празник днес!

Честити и имени дни на всички празнуващи днес!

Мънки честит ти юбилей. Още толкова поне да празнуваш!!!!