Първа думичка изрече МАРТенското ни човече

Здравейте,

Шу- не знам какво да ти кажа. Боян вярва, че има ДК и найститина ще се разочарова. Спомням си аз като пишех писма и в детската и вкъщи , и как си получавах подаръците. За щастие тогава нашите не ни водеха по магазини и знаех бегло какво искам. Аз лично мисля да приложа същата практика и на Елия като по расне. Не се знае кога и калко ще имаме.
Във всяко семейство има такива моменти. Ние като по-големи имаше моменти, в които (след като татко почина) не получавахме подаръци. Сега лятото докато тати беше без работа пак бяхме стегнали финансте. Много се надявам този момент да е временно. Пък ако решиш ще помагаме някак

И аз си го помислих. Щото знам какви чудеса от храброст бяха да намерим едни специални моливи навремето за щерката, за да продължи да вярва, че има Дядо Коледа. Намерих връзки в пощите, за да ми кажат какво пише в писмото. После се оказа, че такива моливи в България вече няма, та съученик на сестра ми ги купува от Англия. А колко струваха не искам да си спомням, ама важното е идеята. Та, и аз сериозно се присъединявам към предложението на Зеленкото. Все за един голям подарък ще съберем парички.

Добро утро!
И аз съм ЗА да се организираме за подаръчета на Боян и Яна! Аз бих могла да пратя парички,малко,но като го направим повече хора и ще се съберат!

Във ФБ съм Петя Георгиева,който иска,може да станем съседи.Пък и ще ме познаете по диването на снимката.

Здравейте, ужасно ми се спи...
Не че сме седяли до късно снощи, но Алек почна от 4 да плаче насън, да се мята в леглото - ужасно неспокоен беше. Сутринта точно се чудех колко пъти съм ставала да го успокоявам и стигнах до заключението, че вече всичко механично правя...Накрая не издържах и отново спахме тримата - ама то едно спане беше - Алек пак се мяташе и плачеше, просто не ми се налагаше да ставам Много дълго продължава при нас този период...не помня от кога не ми се е случвало да спим спокойно цяла нощ.

Зеленко я покажи кой уокър си си харесала? Че нали и ние ще взимаме. А идеята за Дядо Коледа за Боян и Яна много ми харесва - казвайте и ще се организираме Шу като чета си представям колко ви е тежко - изпращам ти много виртуални прегръдки и се надявам скоро да се появи светлинката в тунела И не спирай да пишеш как се чувстваш - от опит ти казвам, че това нищо не може да промени, но от самото споделяне олеква.

Тук пак е слънчево - днес с Алек ще търсим свещичките за торта, които съм наумила да взема. Знам че има такъв магазин тук, ама нали се сещате, че като съм зле с ориентацията (тук трудничко се оправям - знам само старата главна, градската, Кайлъка и още някои работи) как ли ще се оправим.

Онзи ден ходих да давам снимки на Алек за вадене, та се сетих за един хубав и не много скъп подарък за бабите и дядовците - календари с бебо - стенни, настолни, също и ключодържатели със снимчици - много сладко

Привет,

имате и моята подкрепа за Шу, нека Боян изживее Истинска Коледа съгласна съм да изпратя парички.

Хубав ден 

Тони

Слънце да кажеш кога да

За , съм и аз да съберем парички за подарък на сладките дечица на ШУ,но не защото са в затруднено положение а за да запазим вярата и блясъка в очичките на Боян и да  докажем силата на форумското приятелство и подкрепа.
Зеленко,доказала си се като организатор,да действаме.

хубав ден на всички

Значи ако сте съгласни, моята сметка си е същата. Който я няма, може да ми пише ЛС и ще я пратя. Задължително давайте и мейл, за да пускам отчети!!! Задължително пишете ник и "за Шу" в основанието за плащане!
Може да определим една крайна дата, след която каквото е събрано, да изпратя по сметка на Шу. За съжаление има някакви промени в закона и няма да мога да спестя разноските на нейната банка - ще се удържат на място от сумата, защото сме в ЕС. Но поне на моята банка ще спестя 

Сигурно много от нас не са в цветущо състояние (вкл. и ние), но я що народ сме, по малко, по малко, все за подарък ще съберем 

Ама разбира се, че ще съберем
Малко е неудобно май да се определя сума, та затова предлагам всеки да преведе колкото може, така няма да се притесняваме
Който може повече, който по-малко и ще ги съберем за голям подарък
Шу, мила подскажи за какво си мечтае Боянчо

Добро утро!
Шу , напълно те разбирам - преживявала съм и болести, и безпаричие, и неудобство да споделям непрекъснато за проблеми и неприятности. Но не се отчайвай. Децата много се влияят от настроението на майката и трябва да бъдем силни, колкото и да е трудно понякога. А тук ще помагаме с каквото можем.
Момичета искам да споделя нещо, което досега не съм казвала и което много малко хора от обкръжението ми знаят. Симона е със сърдечен порок (междукамерен дефект), който откриха още в родилното. Има наченки на затвяряне на тази дупчица в междукамерната преграда, но нищо не се знае. Всеки месец ходим на кардиолог, за да я наблюдават. В началото с мъжа ми решихме да не го разгласяваме, защото не искаме да приемат детето ни като болно, като непълноценно. Но сега мисля, че човек трябва да говори за тези неща, защото са част от живота......Ох, мислех, че вече съм се примирила и ще ми е по-лесно, но все още ми е трудно да говоря (и да пиша) за това без сълзи.
Та при нас нещата са следните - няма сърдечна недостатъчност, засега не се говори за лекарства и не дай Боже операция, изчаква се, защото в детска възраст може спонтанно да се оправи. Такива дечица са по-слаби, по-болнави и по-бледи (което при нас е налице). Няколко пъти се зачитам в темата за сърдечните пороци, но там има такива ужасии, че се разстройвам ужасно и се отказвам да чета по-нататък. Искам да се настройвам само положително и да вярвам, че ще се оправи...
Съжалявам,  че чак сега ви споделям и се надявам да ме разберете.
Ето, казах го и ми олекна

Гери-  и едно от Елия  за Симона.
Имам приятели (близнаци) и двамата са били със сърдени проблеми като бебета. Сега са големи 30годишни мъже с деца, здрави и яки.
Ако недай си боже ви се налага нещо имам връзки във Военна болница и в Александровска. 
Сигурно ви е много тежко, но споделяй такива неща. Нали затова пишем тук.

Гери не мога да кажа че знам какво ти е,защото майчината болка е индивидуална.Знам за съжаление какво е да стоиш  и чакаш в неизвестноста-ужасно е.Знам какво е да не ти се говори за проблем,защото нахлуват мисли от страшни по-страшни.Знам,че нямаш нужда някой да ви съжалява за това.Затова имаш моята подкрепа и вяра че всичко ще се оправи.Ако имаш нужда от подкрепа или просто да си излееш мъката стаена в сърцето-имаш я.        А за Шу-и аз ще участвам.Зеленко браво на теб за идеята    

И аз снощи си мислех същото  

 зеленко, ето го уолкъра на Eichorn, а ето и още едно предложение.
 Ако не държиш да е дървен по-добре си вземи такъв, който после става на камионче за бутане с крака - това например (същото в Кикиморско царство е 123лв.  ), а Лъвчето на Fisher Price пак там е 125лв.  , този на Playskool го има в Джъмбо за 60лв.

 Аз много харесвам ето това кубче, но реално ги имаме всичките занимавки по него поотделно, а и е скъпичко. Тези кутии за играчки също много ми харесват и едва се сдържам да не ги поръчам и това съм си харесала, и на баткото няколко неща - абе добре, че нямам много време да разгледам обстойно сайта, че нямаше да ми стигне майчинството  

 Gery, наистина по-добре не чети в тези теми. Аз нали съм фенка на Discovery и Reality, та там съм гледала истории с подобни сърдечни проблеми и наистина при повечето нещата се оправяха сами - искрено вярвам и се моля и при вас да стане така.
 Веднъж показаха и "операция" на едно момиче, на което не му се беше затворила дупчицата. През нещо като катетър мушнаха миниатюрно подобие на чадърче, което като го отвориха запуши дупчицата и това беше всичко.

 Бухта, Ния е голям сладкиш на снимката от лентичката - изглежда ми като голямо детенце с  тази хубава коса.

 Мечо Пуух, напоследък много трудно успявам да снимам клипче на Тео, защото той като види фотоапарата и тръгва към мен, много обича да му яде връзката   Онзи ден например си играеха много хубаво с Ники и на два пъти опитах да ги хвана,, но дребното веднага спира и тръгва към мен  

И Тео по това време се мятя като луд почти един час докато накрая се успокои и заспа. Предните три пъти като се буди, цокваше малко и заспиваше, но към 3.50 часа се събуди с рев, хапна малко и после тъкмо реша, че е заспал той надаваше вой до небето - какво беше това незнам.

 Довечера сме на РД на племенницата и ще видя Тео как ще се държи в клубче, че досега като сме ходили не съм го пускала да щъка в залата - това ще ни е нещо като репетиция за Коледното парти.

 

Привет,
Много се радвам, че операцията на Тони е минала успешно. Цял ден я мислих вчера и стисках юнашки палци.
Слънце, много тъжно ми стана като прочетох какво те чака. Бъди силна, успех, и дано не се повтаря!
Гери Мур, писах ти на лични, дано и Симона се оправи без външна намеса.
Шу, не падай духом! Духът на Коледа си знае работата. И аз искам да учавствам. Какво харесва Боян?

Тоби определено се радва като направи нещо ново, усмихва се гордо и изглежда щастлив.
Имахме малки перипетии, които не споделих, че наистина хрониката беше доста черна. Добре, че всичко добре свърши.
Накратко Тоби седеше в мъжа ми една вечер и му гризеше показалеца (избиха му 2 горни зъба). За няма и 5 минути му избиха червени петна по лицето, явно алергична реакция. Метнахме се в колата целия катун и айде в бърза помощ. Докато стигнахме, докато ни приеха всичко изчезна, слава Богу! Мъжа ми се оказа, ял кешу орехи със същата ръка, и Тоби е реагирал много остро на остатъците по пръста. Минахме с уплаха, но в къщата ядките са забранени. Ако беше лапнал някоя какво щеше да стане...

Веси, честита количка! Жалко за старата, може да си я познаеш някъде.

Зеленко,    за идеята за Шу.
Тони, радвам се, че е минало ОК
Слънчо, какво да ти кажа, и при теб ще мине наред ама защо трябва все да става по трудния начин...
Gery Moore, прегръдка и от нас. За четенето не знам какво да ти кажа-ни да четеш, нито да не четеш...Вярвам, че нещата ще се оправят без намеса и разбирам колко ти е тежко. По-добре споделяй и пиши за това.
Дез,  , не съм предполагала, че може да се получи такава реакция само от остатък по ръката.

Здраейте!

И аз мислех за идеята снощи - да съберем парички, но явно не съм била самичка в размислите.. 
Зеленко - нямам ти сметката, ама като ми я пуснеш на лични, ще преведа скромна сумичка, че няма да обяснявам в какво положение сме 

Мъж ми последните няколко месеца така се е депресирал, че не се стои вкъщи. (Освен ревнивите изблици..) Преди 1ч разговарям с него по телефона, понеже пътува към нас, а той един кисел.. Все някой му е крив напоследък. А пък аз точно си мислех по темата за подаръците, ама за нашата първа годишнина, какво да му подаря. И вече правя едни сметки, че да не се усети, да не струва много, за да не тежи на бюджета, а той така ми уби настроението.. Е, казвам ви, просто си умирам от яд в такива моменти!  И после ми става едно такова тъпо и смотано за остатъка от деня. Даже се чудех дали довечера да не го оставя у нас, а да изляза с приятелки, и без това ме викаха да се видим.

Сега като прочетох за Симонка на Гери-мур, някак си ми се омаловажиха проблемите вкъщи. Здравето на дечицата е най-ценното нещо на света за родителите им. Не знам какво е усещането, но сигурно е много мъчително да знаеш нещо такова. Но и на теб, като на Шу казвам, че трябва да се мисли позитивно - и аз съм чувала за случаи, в които организма сам се правя с какви ли не лошотии. Важното е човек да има вяра и воля за живот! Сетете се само за онази поредица - "Невероятните неща, които може да направи човешкото тяло" (или нещо такова... ) по Discovery май го даваха. Вдъхва много надежда, че колкото и да са зле нещата, всичко може да се нареди. Трябва да вярвате и да мислите само хубави неща - така го предавате на детенцето, а нейната сетивност е много по-висока от нашата!

Ох, улях се да философствам тези дни, ще ме извините, ама.. Отвътре ми иде, както се казва.

Успех на Шу и на Симонка - нека цялата позитивна енергия, която всички излъчваме да е неотлъчно с вас! (Тва прозвуча малко като от Star Wars.. хихихих)