Янче, успех с продажбата - изпитах ужас, до къде стигнахме, да си продадеш
нивите, за да си платиш тока - ох, Българио, майко, до къде те докарахме!
Как е Анжелка - дано вече съвсем се оправи детето.
Доби, и аз бях като теб - все аз да пипна, че никой не може като мен

и сега за доста неща продължавам така - все ме критикуват, че не умея
да разпределям задачите. Но започна и много да ми харесва, когато
децата свършат работата - ще се науча май на хубаво на стари години!

А иначе и при мен хубавите работи бавно стават,
което съм пипнала, е като по конец, ама лошото е, че като не ми стига времето,
едното е по конец, а другото не пипнато и познайте какъв е крайния резултат -
сама себе си не мога да понасям -

Да ви разкажа малко бисерчета от мойто софийско внуче Дани -
той говори много, и чак ни шашка с някои приказки.
Наскоро тръцнал и татко му го питал - "Дани, какво направи дупето?"
а той - "Дупето ми, тати, говори"
баща му - "И какво казва?"
Дани - "Казва, че трябва да ми купиш нови колички!"
Говоря вечерта с него и го питам - "Ще дойдеш ли на гости при баба и дядо?"
- Не мога
- А защо не можеш?
- Защото навън е тъмно.
- Какво да кажа на дядо ти?
- Че го обичам!
Голям сладур!
Чувствам се направо на ръба на силите си и от горе на това съм бясна та не ме свърта на едно място.Голямата отново заведе Лючо на 142-ри доктор за 5 поредни дни и най-сетне се добра до рецептата за антибиотика и сега е направо "щастлива",че "дишането му било обострено".
Бясна съм ,защото на детето му няма нищо,но доколкото познавам докторката и е дала антибиотика за да не досажда повече,че и без това опашката пред кабинета и е огромна.С дядото поне успяхме да спасим Мими от подобни изтезания и както мърмори ,че детето кашля не съм я чула от 13.30 до момента даже да кихне.

Тук валя сутринта,но после грейна слънчицето и ние с дедито изчезнахме на разходка..Той каза,че събота и неделя ще е топло та се гласим да мръднем малко из Бг-то,дано ни се отвори парашутчето.