За "селските" имена и още нещо

Рамона, какво красиво име , бях го забравила.

joanna, смяла съм се с глас на живописната история

joanna  

Между другото и в Италия съм чувала за подобни недоразбрани "вносни" имена. На приятеля баба му вместо Долорес е ДЕлорес, чувала съм и за Джоната (вместо Джонатан), Петис (вместо Патрик).

По моя роден край има ей таквиз именца - Флоро, Герваси, Генади, Евдокия, Поликсена, Панталей, Софрони, Теодосия, Манаси, Пелагия.....
Колкото до кръщаването в наши дни със "селски", както сте ги нарекли имена - всеки си има вкус, дето има една приказка. Аз пък не бих си помислила да кръстя детето си  с две имена Анна-Мария, Йоан- Дако и разни такива ...

Разказът на joannna ми напомни за нещо, което ми е разказвала моя колежка. Неин роднина носи хубавото и звучно име Арбизон, защото майка му преди да го роди, чула и се впечатлила от името Робинзон, но когато дошъл моментът, не успяла да се сети как било баш пустото му име.

Струва ми се викали са дядо Влъчко да ги кръщава 

joanna разби ме разказа ти 

joanna, другият ти дядо сигурно се е казвал Димитър Иванов Стоянов от село Байлово. Или поне незнайно как си се сдобила с Елин-Пелиновия талант. 

Таня.д, ти сигурно си от най-най-северозападния край на България, където освен Флоро, Поликсена и Пелагия съм срещала Фтилофтия, Византия, Аржентина, Бразилия, Флоранка (мъжко), послените всичките в едно село и повечето родени около 40-45та година

joannna, много сладкодумна си, много!

А твоят разказ ми напомни точно раждането на сестра ми, за която също беше избрано дъъълго и помпозно рядко срещано име. Тогава живеехме с баба на село, та връща се баща ми от града и ни обявява, че имаме "много поздрави от бебе еди-как си...". Аз за първи път чувах такова име и естествено, не го запомних, на следващия ден питам "Бабо, как се казваше бебето?" а тя "Ми кат ни знам ки? Нящу кат' Хумуреска бяши...!"
Ха познайте как се казва сестра ми? Жокер, българско е, хубаво, не ексцентрично, но не се среща често.

Момичета, радвам се, че историйката ми ви е поразсмяла, а от милите ви думи чак се изчервих (Много и сериозно.)
За сладкодумна не знам, но след дълги седмици самотно бременеене и сега целодневно бебегушене, човек съвсем естествено го хваща логореята

И да подчертая дебело, че с въпросната рода само по сватовство имам нещо общо!!!
Мойте родни баби бяха с едни такива простосмъртни имена, че чак не си и струва да отваряме дума.

ХумУреските с имената винаги са ми били любими в колекцията, но напоследък придобиха един такъв остър, неотложен оттенък, покрай идването на щерката.
Колко безсънни нощи прекарахме с таткото, баткото и големия речник със списъка с имената...
С учудване открих, че вътре се срещат Даяна и Даная и Димитричка... Но няма Димана, примерно.

Спомних си как майка разказваше за съученичката си Телефонка. И Лимонка. Та даже имало било и име Кенефка!
(Това последното така и никога не го повярвахме. И до днес се чудя дали е било просто градска легенда в соц вариант, или наистина тогавашният ленински устрем е бил толкова неудържим!)

От онези времена всички знаем класиката в жанра Ричард Груев (И наследника му Ферарио Спасов). А, и Трендафилка Немска.
Не че нещо, просто винаги са ми звучали такова едно... чужбинско! Като Тоблерон в Москвич!

Сещам се и за съседа на село, който беше се родил с величавото име Сталин. Йосифов. Не, не стана вожд.

Щастлива съм донякъде, че подобни залитания вече са минало.

Но отново изпадам в размисъл, когато синчето се връща вкъщи и се оплаква:
- Пак ме ядосаха.
- Кой бе?
- Един.
- Защо?
- Говори ми лоши неща. Щял да ме бие. С брат си.
- Кой бе?!
- Е, един. Кевин.
[Смях.]
- Кевин?
- Кевин.
- А брат му, Костнър ли е?

Всъщност, брат му на Кевин се казва ... Стивън.
На дядо си Стефан, разбира се. Банално до посиняване.
Виж, за Кевин все още не сме разбулили мистерията, та често го обсъждаме.
Пример как нетрадиционното име може изкуствено да ти качи рейтинга .


С бебка отиваме да се кърмим, после ще се посмяфкаме пак, че темичката е разкошна
А, моята я кръстихме Мария. Нейната история друг път

ох, joannna, така не бях се смяла отдавна много свежо!

По темата:"Поради що се срамиш да се наречеш Българин?"....
Мила,а как ще погледнеш на името Антъни Торланов?...Ами не е селско,ама с фамилията си става баш такова...Забравяш,че живеем в България.Йорданка е селско,а Йордан не е...как да го разбирам...Мен лично много ме дразнят имена -чужди,с които майките кръщават децата си.Това Дженифър Йорданова,Мелиса Челибашка,Рейчъл Гавазова....някак си много объркано ми звучат...И не "селски",ами направо цигански си стават....Едно комшийче се казва Саманта Панджарова....много е "градско" да знаеш!  
А на героини от сериали колко има кръстениииии.... ...Касандра е най-култовото. 

Е, чак селско не, но примерно Спас, Стефан, Антон и т.н са страхотни имена, но женският им еквивалент с добавка "-ка" не са от най-звучните. Изобщо окончание "-ка" за женско име, лично на мен не ми харесва  

А по-добре ли звучи според теб -Спаса,СтефАна,Стана,Йордана....аз предпочитам в този случай да са си с "ка"-то отзад
За разните му там Гергинка,Бинка,Донка-съм на твоето мнение...

joannna много се смях,наистина имаш дар слово

И сега аз да кажа,че малката я кръстихме Дженифър,но  не защото съм кифла,която иска да е кроасан,а защото много ни хареса името и ако знаете как и подхожда,даже не мога да си представя да е нещо друго.И доста благозвучно е с имената на баща и,но той е чужденец и не окончава на -ова.Така,че и да прочета разни коментари тук,че някой си никога не би си кръстил детето така или иначе,никак ама никак не ме интересува,ние и детето нали се чувстваме добре,това е важното.За хора,които не ни познават може би в началото е странно да,но за близките и приятелите,които са често с нас е съвсем нормално.Аз самата съм с толкова странно и рядко срещано име,че някои хора като го чуят и не знаят,че въобще има такова име,но какво да направя,никога не съм се сърдила на родителите си,пък и баба ми на която съм кръстена я обичам много и и се възхищавам на духа,които има,надявам се,че съм го наследила от нея,чрез името.

Moже би просто тези имена да не се дават на момичета, наскоро се запознах с една КирилКА, Кирил е супер име, ама Кирилка.  Просто на мен не ми звучат и не ми харесват. Разбира се има изключения, но като цяло говорим.
Примерно Рада, Калина,  Яна са супер, обаче едно "К" и се разваля звучността.