Много си обичам името. Поздрави на малката. 
)... )...
)... 
Веднага си спомних един хубавец на име Вълкан, а брат му го наричаше Въльо (а той синеок, рус, нежен...) 
Да не говорим за имената Спаска, Сийка, Марулка, Капинка итн. Но в същата категория слагам и Джон Гъдев, Мерилин Димитрова или Шантал Иванова. Съвсем пък ми е странно swetlozar white или yavor mueller )...
Съгласна съм с теб. Няма невъзможно! Единствено със съкращенията стават често недоразумения- примерно в немскоезичните страни Вики е съкращение на името Виктория, но не на мъжкото. Гери е мъжко съкращенние, а в България на Гергана... Но това не е трагично 
Децата много лесно стават жертви на нападки и не бих ги нарекла в никакъв случай комплексари. А, ако някой над 18 не си харесва името, може и да си го смени. Свободна държава сме (аз не бих казала, че съм комплексарка, но не искам да се казвам примерно Гана или Гълъбка) Няма да го казвам да не бъда разпозната. Било е извън мода още когато аз съм се раждала преди 33 години, но баща ми е държал да ме кръсти точно на името на баба ми и това е. Не е признавал вариации. След това така е кръстил и брат ми точно на името на дядо и така и той е със "селско" име. Не стига че първото ми име е рядко и странно, ами и фамилията и тя. Дълго време не си харесвах името, но никога не съм се срамувала от него и не съм си мислела да го сменям. С годините дори осъзнах преимуществото му и свикнах с него. Вече и с това свикнах, но за сина си исках международно име което се произнася навсякъде еднакво и поне първото си име да не се налага да спелува. Кръстен е Александър. Така се случи че в момента това име е доста популярно в БГ, но какво от това.Препоръчани теми
