За "селските" имена и още нещо

A, Гертруда беше пеперудата. Теленцето се казваше Едуард.

Ами да, глупаво звучат имена от типа Ричард Груев или Дейвид Бухалов. Не винаги обаче детото страда от "селското" си име. Моето име е доста рядко срещано и в училище понякога са ми се подигравали - имала съм случаи да плача и да искам да се казвам Милена например. Или просто нещо обикновено. Да не говорим, че дълго време продължи, като се представям, все чуват Анета, Виолета, Ренета, но не и моето име. Сега не живея в България, ма и тук не е много често срещано името ми, с тази разлика, че не го бъркат, пък и не звучи странно с чуждата фамилия (или поне аз съм му свикнала). За сина ми по тази причина исках името да е универсално - да не е странно нито за Полша, нито за България. Нито тукашните, нито българските баби и дядовци да не си кривят езиците, като го произнасят. Но разбира се и да си има свой патрон - т.е. да има светец с това име. По тази логика никога не бих си кръстила детето с езическо име, без значение колко ми харесва. А повечето български имена, неправилно според мен наречени селски, са именно такива  - езически, които са имали навремето някакво магическо значение - като Страхил, Вълкан, Найден, Гроздан, Момчил и пр. От друга страна пък съчетаването на някакво типично чуждо име с българска фамилия звучи много странно - явно затова и сред българите-католици се е наблюдавала тенденция на "побългаряване на светиите". Напр. Лучо - от Луцио, Дичка - от Лудвика и т.н.
Мисля си обаче, че във всяка страна си има някаква мода - Полша също не е подмината. При нас страшно модерни са имена като Игор, Давид, Кацпер, Себастиян, Доминик/а (а напр. имена като Хенрих, Тадеуш, Барбара  и пр. се смятат за остарели). За мен е по-важно да дам такова име на детето си, че да не се срамува от него, да се чувства комфортно, а не да следвам някаква традиция или още по-зле - безмислена мода.

Aaaa, четох геройски до половината (около два часа с прекъсвания) и спирам.

Няколко отметки: и в чужбина го има присмиването и коментирането на имена от децата, даже бях напипала един сайт като бях бременна, където на всяко име бяха дали възможните подигравателни варианти с цел родителите да си знаят къде може да се препъне отрочето им, най-вече в училищните години, заради името си. Има иронични подмятания и подигравки, по-специфични тук при нас, че ако например някой кръсти 7те си деца с имена, започващи с една и съща буква, е реднек (селянин) и т.н. - т.е. има си го с нюанси това и навън. (добавка:  Под "тук при нас" имам предвид Щатите изобщо, а не при нас в квартала. Иначе разбирам мисълта на крейзи чик - наистина никой открито няма да седне да коментира нечие име като селско или тъпо, поради простата причина, че тук има хора от кол и въже, от цял свят, с всевъзможни имена - и се приемат така, както се приемат и всички останали белези, които един човек може да има или няма).

Йордан в англоговорящите страни би станало един съвсем сносен Джордан, к'во? - нищо селско.

Как го правите тоя номер с "като се роди и като го погледнах, веднага разбрах как ще се казва"? Моето като се роди го гледах ли гледах, ама никакво прозрение не ме осени, освен - с години желаното и намислено име, което сега носи синът ми.

И последно - моето собствено име бе споменато тук като неселско, чак желано от една потребителка, която не харесвала нейното си, а пък аз самата дълго не си го харесвах (беше някак различно), докато не ме чукна мъдростта, за да осъзная колко оригинално и добре го е измислила майка ми. Тъй че, селско - неселското за едни е съвсем изискано и елегантно за други - пак стигаме до отегчителния извод, че от обобщения няма смисъл.

Затова - най-добре по един ник и като не ви харесва - позлвате си артистичния псевдоним и готово - я на мен как ми приляга "Венета" - пък и някак обичливо ми идва.

Моя приятелка от детинство най-напред се е казвала Калина. На свекървата. После родителите и се развеждат и майка и я прекръства на Зорка. Аз така и я помня де. След време, вече доста порастнали девойки, се срещаме на село и аз с изумление разбирам, че Зорка вече е Благовеста...защото в училище и било много зор  

Или Венетка- като кравата в "От нищо нещо"...

Ще ти кажа за себе си. Още от бременността знаех как искам да се казва детето. За момче Габриел и за момиче Александра. Момче е. Не е кръстен на никой. През цялата бременност продължавах да мисля за алтернативни имена, нещо друго което бих искала и харесвала, но никога не намерих такова. Не познавах/м никой с това име. Много преди да реша да раждам, когато съм си мислела как биха се казвали децата ми, съм имала съвсем различни имена в главата си, но не и тези. Просто това беше името му. Иска ми се да мога да се обоснова по-добре, но не мога.    С баща му имахме големи спорове относно това. Той до последно не искаше да го приеме, не защото не харесваше името, а защото не желаеше да се съгласи с мен. Сега повечето хора възкликват, какво хубаво име има, често го свързват с Ангелът и Библията.

 По темата, прочетох я цялата за разнообразие този път.   И леко започвам да се притеснявам, ако някога се приберем в България, колко ли хора ще мислят и мен за префърцунена. Той си знае името, както се изговаря тук - Гейбриъл в комбинация с Майкъл Иннес, бащино и фамилно наследствено. Общо взето се ръководех с мисълта, че ще устройваме живота си тук за добро или лошо, като и гледах да се съобразя тукашните общоприети традиции, които съвпадат с българските - от части. Изключвам женските имена.

 Моето име винаги съм го харесвала. Наталия. Обожавам, че тук ме наричат с пълно име, въпреки, че го изговарят с А, докато в България винаги са ме съкращавали. Бременна с мен, майка ми е имала безумната идея да ме кръсти Незабравка.   Добре, че се е "освестила" преди да е късно, че можеше и досега да не и говоря.  

 Името на всеки човек си има собствена история. Глупаво е да се правят общи заключения, без да се знаят мотивите на родителите.

Оооо, мисля, че не е ставало дума да се сваля отговорността от родителите. Напротив, те трябва да внимават какво име слагат на детето си. И аз мисля, че директото копи-лепи на чуждите имена го правят "кифлите, които искат да са кроасани" (от прима виста се сещам за ЛОренцо на СОфка). Обаче много често звучи смешно, особено при момчетата, когато ще става и бащино - чудно звучи Дейвидов, Хорхев, Джованов и пр. (имам в предвид, ако семейството е в БЪлгария и в обозримо бъдеще няма намерение да вдига гълъбите). А угодията баби и дядовци слава богу, като че ли е на изчезване (дано съм права!).
Иначе аз съм Силвия, но не съм кръстена нито на някоя баба Станка или Стефка, нито на модната в ония години (пък и до днес) Силви ВАртан, а на... гората! Просто баща ми е бил "горски дух" и си е обичал професията. И като се замисля, май съм късметлийка... Защото можех и да съм ГОрана или ГОрица! И тогава, въпреки всичките ми разсъждения за това, че човека прави името, не знам как бих се чувствала. Особено в един деликатен период от живота си.

Tъй, тъй - арно думаш, баш на място - Венетка и Анетка - две прекрасни кравички!

Само че моята Венета е Ботьовата, друга е фабулата тук.

И моя ник не е на модела на Порше, ами на = лют червен пипер
Малко да  уравновеси името ми- Мила. Каквато обикновено съм. Не че не си го харесвам, но е доста задължаващо. Разтоварващо е да съм понякога точно обратното.

Паси, имах предвид изказването на Флоке,че не си харесва името.

Елена хич даже не е българско.Че е красиво спор няма
    И друго.Напоследък е модерно  да се кръщават децата с едни такива стааари български имена.И се бием в гърдите колко сме големи родолюбци.Обаче  знаете ли, че много голяма част  от приетите за български имена не са  такива.Те са еврейски и гръцки.Някои имат и български еквивалент и той е , който звучи обикновено по "селски".Да давам ли примери?Хайде само ако се наложи.Но много са, казвам ви.
   Съответно  ,аз сега не се притеснявам, като  ме упрекне някой , че съм си кръстила дъщерята със странно и небългарско име/още повече , че стана известно от филм мн отдаааавна/.Макар, че за 5г се намери само една лекарка, оня ден и то, която да не го хареса.Че и да ми каже, как името щяло да й формира характера в бъдеще.  Ами чудесно, викам, защото името й означава "Бог ми е светлина". Така, че каквото и да прави и както и да я завърти живота , винаги ще има опорна точка в името си. Името й е производно от Елиора /Бог е моя светлина/, а също и от Елеонора /слънчеви лъчи, блестяща светлина/.
  
  Но, даже много от приеманите за селяндурски имена носят толкова добър смисъл, просто не сме се замисляли.Ами винаги е по-лесно да се присмеем.

Вече някои си кръщават дъщерите Инджи

Тя Джи го каза косвено в преден пост- всичко е до фабулата 

   Лелееее, не!Ще падна  Есмеровци няма ли?

Lei@, Елора не беше ли от Уилоу бебето?