Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 3 част

Magi1111, Brumburche, съжалявам за преживяното! И при мен първото раждане мина по подобен начин. Всеки казва, че се забравяло, но не е така при мен! Епизиоптомията до сега ме мъчи!

Това е и разбирането на много от лекарите, оказа се и на моята, но доста късно го разбрах. И да добавя - раждането да завърши за 3 часа. Моята също се е паникьосала, когато това не стана (предавам думите на мъжа ми понеже аз не бях в състояние да я видя).

Това трябва да се подчертае, че много хора не го вярват - ето продължавам да чета постове как ние родите, които не сме имали късмета да "паснем" на дирижираното раждане, сме някакви лигли с големи претенции.

magi1111  сподели, ако не е проблем как се възстановяваш - при какви лекари и къде ходиш? ако искаш и на лични - интересува ме за да знам какво да правя ако ми се наложи.

Момичета, не мислите ли, че в двайсет и първи век изискването за "живи майка и бебе" много понижава стандарта? При толкова напраеднала медицина се радваме, че сме оживели от този "кошмар" раждането?! Съжалявам, аз отказвам да приема това за нормално.
Чела съм много за практиките в Европа (САЩ е друга губерния) и ако това се случи там ще има много отнети лицензи, бога ми! Не сме животни, а толкова лесно се примиряваме със случващото се и сме готови да заклеймим всяка жена, която търси правата си като "лигла". Това е нещото, което най-много ме озадачава у мнозина от участниците в този форум. Да, ТК в много отношения е "по-малкото зло", но това достатъчно добро ли е за нас и децата ни?
Маги, Бръмбарче, гуш! 
Мунка, никакви такива неоптимални сценарии при теб не разрешавам! 

magi, наистина е било кошмарно раждане при теб. При мен нямаше никакви коментари, но поискаха да се подпиша, че отказвам окситоцин и упойка. Напротив, дори мисля, че лекарката се 'гордееше' с мен, защото навсякъде разказваше как съм родила без окситоцин и упойка. (като че ли е чудо на чудесата )

zozima, абсолютно съм съгласна с теб, но как можеш да прецениш докъде сам да поемеш риска с изискванията си от прочетенето в Интернет и доколко да се довериш на лекаря, който все пак познава всички рискове при едно раждане. Каквото и да си пишем тук, цялата медицина в Б-я е насочена към избягване на всички рискове и усложнения, което довежда до едно напълно ненужно тъпчене с лекарства, ваксини и какво ли не терапии.

А аз си мислех, че при при мен е било кофти, защото раждането ми беше повече от 12 часа... Brumbarche, с теб сме си говорили за тези неща...
Да ви кажа аз болката вече я забравих като усещане... Обаче едва ли ще помисля за второ раждане... Не, че не искам да имам повече от едно дете, но...
Ами момичета да са живи и здрави малките ни. Не знам какво друго да кажа.
  

Зозима    ми нали при тези на мойте години имало неразтегливост на тъканите, та да знам. За епизиотомията, ще се опитаме да не ми правят, но каквото и да стане съм си набелязала хирург, при който после да ходя.

Анди, донякъде съм съгласна с теб. Най-вече с частта за презастраховането. Рискът може много лесно да се прецени като се откажат всички ненужни (рутинни) практики и ако няма непосредствена опасност за живота на майката или бебето, да се разчита на способностите на тялото да преодолее някои трудности. Но как това да стане, ако се отказва задоволяването на елементарни потребности като например от вода, храна и интимност?
Другото, което искам да отбележа е, че инетрнет отдавна не е само мнението на някой-си във форума или във ФБ. Да не забравяме, че всички реномирани издания имат страници и публикуват поне абстракти от различни изследвания. И не е толкова трудно да се отсее плявата. Но какво от това, ако се разсъждава по този начин? Ако за родилката се смята, че е неадекватна, необразована, неспособна да взема решения, мисля, че в правото това се нарича "временно невменяема"? Но на какво основание? Как може в един момент да е достатъчно адекватна да подпише документ за информирано съгласие, в следващия обаче да не се зачита несъгласието ѝ за рутинна епизиотомия, защото е "неадекватна"? И откога рутинната епизиотомия е животоспасяваща процедура (на мястото на "епизиотомия" след "рутинна" може да сложите всяка друга процедура)?
И последно, дългото раждане не означава непременно тежко раждане, и vice versa. Точно обратното - пришпорването на раждането го прави често непосилно за родилката и бебето. Темата е обширна и няма да задълбавам, но сметнах, че е важно да се маркира като проблем.

Мунка, ще ти разтегля аз тях (докторите имам предвид)! За епизиотомията помоли акушерката, доФторите не ги правят, акушерките се вихрят с ножиците.

Явно това с предизвикване на раждането е практика в Тина Киркова. Моето го предизвикаха с Цитотек, за да родя в смяната на лекаря, който бях избрала. Тогава изобщо не знаех какво ми е дал и, че това хапче не е одобрено в БГ, дори не знаех какво е. Измъчих се, защото то предизвика контракции, но не и разкритие. 4 дни ходих с болезнени контракции на около 10 мин. Родих чак на 5-тия, а раждането не беше никак леко за бебето.

Мда, и аз си имам спомен от първото раждане, което беше в Тина Киркова - прекрасна епизиотомия /при идеално 10 см разкритие/, от която се възстановявах 3 месеца, 2 от които буквално не можех да си седна на д..то и да ходя то тоалетна като човек:sick:. Както и порядъчното скачане трупешката върху корема, без никаква нужда, просто, за да се отбележи края на раждането . Явно в тази болница нещата стоят по този начин и това е.

Разсмя ме  

Black Lady, как няма да мислиш за второ раждане! ще мислиш разбира се и може да стане по-добре поне доколкото зависи от тебе, да си избереш по-подходящ лекар, болница...

Да направя още едно отколнение относно "избягването на всички рискове и усложнения" - специално с раждането според мене това не е точно така, просто има неща които са крайна мярка (секцио, епизиотомия, скачане по корема...) и когато лекарите ги направят, не можеш да ги обвиниш в нищо - те са направили всичко възможно, но това не значи, че тези действия, които са крайна мярка, не носят самите те рискове и усложнения - просто в случаите, когато се налага, техните рискове се считат за по-малки или дори че са направени защото са неизбежни (примерно едно секцио за да се спаси живота на майката и бебето). А дали тези рискове са по-малки и в случаите когато не е имало никаква нужда да се прибягва до крайни мерки!

zozima, Мунка, абсолютно със съгласна с вас и много се надявам, че информиранността на родилките ще подобри ситуацията.

Мунка, аз пък мисля ,че тези крайни мерки се прилагат доста масово и гьотере, а не само когато се налага.
А и в повечето случаи се налага именно заради други действия  на екипа.

Ама много точно си го казала!

Още с постъпването ми да раждам започна низ от подобни действия от страна на дежурния екип, които водеха само към едно - да ме преведат в безпомощно състояние и да се наложи тяхната компетентна намеса (не ми се пишат подробности, че пак роман ще излезе...) и ВЪПРЕКИ ТОВА не се наложи да се месят, но ВЪПРЕКИ ТОВА те все пак ми приложиха ббезумните си акушерски хватки.
Та какво излиза? Ако попаднеш на акушерки, които са решили да те направят на мармалад и ако лекарят не си е на мястото да води раждането (моят случай), спасение няма.
И защо всичко това? Вече една година се питам без отговор...

Маги, вероятно причината са учебниците. В онези, които докторите четат физиологичното раждане сигурно е засегнато в една-единствена точка от някоя тема в конспекта. Лекарите са тренирани хирурзи, те са за това да се занимават с патологии. Това им е работата. Акушерките би трябвало да са наясно с физиологичното раждане, но на тях много им се иска да бъдат овластени по някакъв начин (с Кристелер, епизиотомия), да излязат от пасивната роля на пазители на нормалното раждане и да се намесят, за да оправдаят присъствието си в родилна зала. Всеки иска да бъде герой, но за жалост това се случва за сметка на нищо неподозиращата родилка. Мнозина от тях вероятно са твърдо убедени, че без вещата им намеса с родилката и бебето е свършено.
Та мисълта ми е, че има нещо гнило и то най-вероятно започва с образованието и оттам с нагласата им.