Домашен любимец и дете?Какво да бъде животното?

  • 30 252
  • 243
# 30
cherri, изчисти си кутията за лични съобщения!  bouquet
Виж целия пост
# 31
Cherri, недейте да изпъждате горкото животинче! Най-новите теории за гледането на деца казват, че прекалената хигиена им вреди, и че присъствието на домашен любимец вкъщи всъщност ги пази от алергии.

То ако се умираше от косми, ехеее...... Вкъщи сме били три деца, винаги заобиколени от котки, кучета и всякакви други домашни любимци (в апартамент, катерещи се по диваните и спящи в нашите легла) и никога не сме страдали от каквато и да е болест, свързана с тях.
Виж целия пост
# 32
Имаме куче и котка,но живеем в кьща.
Виж целия пост
# 33
Не искам домашен любимец, но в краен случай бих склонила за рибка. Синът ми обаче е фен на котките и вече си иска да му вземем коте.
Виж целия пост
# 34
Cherri, недейте да изпъждате горкото животинче! Най-новите теории за гледането на деца казват, че прекалената хигиена им вреди, и че присъствието на домашен любимец вкъщи всъщност ги пази от алергии.

То ако се умираше от косми, ехеее...... Вкъщи сме били три деца, винаги заобиколени от котки, кучета и всякакви други домашни любимци (в апартамент, катерещи се по диваните и спящи в нашите легла) и никога не сме страдали от каквато и да е болест, свързана с тях.
Аз живях 20 години  с котка, алергия проявих на 26 год....... Sad
Виж целия пост
# 35
Прекалена хигиена не би могла да се постигне дори и без домашен любимец у дома. А и всъщност не е необходимо. Пазенето от абсолютно всичко, което намираме за мръсно от заобикалящата ни среда само допълнително изнежва имунната система. Освен това, козметичната индустрия е вече толкова напреднала, че предлага дори и шампоани за домашни любимци, борещи се срещу алергията към козината им. Така че съвсем не е неоходимо да напъждате любимеца. Просто ако сте си позволявали "волности" с хигиената преди, в периода на новороденото тя трябва да е на ниво. Понякога съм пропускала да мия лапите със сапун и да бърша козината с влажна кърпа след разходка, но сега това се превърна в "закон Божий".
Виж целия пост
# 36
Аз съм за куче Peace
Виж целия пост
# 37
Имаме си бяла мишка,обмисляме варианта да си осиновим коте-бебе,отглеждахме котарак преди време.А детето иска и куче,но само с желание не става-животните си искат грижи,време,игра и все мама отнася всичко Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Видях, че съм писала и в темата, която е дадена за линк. Но пак да кажа - имам куче. Поне от 25 години винаги сме имали куче. Няма нищо по-хубаво от варианта "куче" като говорим за домашен любимец. Наистина иска много грижи, средства, съобразяване с нуждите на животното и е сериозен ангажимент, но това също си има добрите страни, особено за децата.
Виж целия пост
# 39
Имахме куче, немска овчарка. Имах го още преди да се роди детето. Почина в началото на октомври на 13 г. Cry
Детето много го обичаше. Той нея също  Grinning При спазване на хигиена няма да има проблем. Малката порода по-лесно ще я миеш например. Обаче има и нещо друго, което всъщност човек не отчита. Много ми се иска да го напиша тук, като искам да подчертая, че радостта, която ни е дало това животно и предаността му са в пъти повече от проблемите, за които ще говоря.
Първо, когато човек взима животинче никога не мисли, че то ще живее в общия случай по-малко от стопанина. Животните остаряват като хората. Особено кучетата и котките си имат и същите заболявания. Това нещо е съпроводено с много проблеми, в които не искам да се простирам надълбоко. Никак не е малковажно и това, което детето прежива, както и ние при болестта и смъртта на лъбимото ни куче. Също така всяко живоно изисква много грижи. Което от една страна е чудесно за едно дете, което се научава да се грижи за животинката, но от друга е проблем донякъде ако няма на кого да оставите животинчето през лятната ви почивка например. Хубаво е, че вече има места където може да водите кучето или котето с вас.
Аз за себе си съм решила, е, не съм се зарекла, но съм 99% категорична, че няма да взема повече куче. Просто не мога да преживея всичко това наново. Много ни беше тежко на всички когато Норд си отиде от нас  Sad

Но искам да кажа, че той ни е дал страшно много обич и положителни емоции. Много се радвам на всички хора, които с радост отглеждат животинка. Ние цял живот сме имали какви ли не животни.  Grinning
Виж целия пост
# 40
Имам куче дребна порода-пекинез.Живея в апартамент. Досега нямах особени проблеми с него,като изключа многото козина навсякъде,но чистя постоянно и търпим.Струва си всичко имайки предвид с колко любов ни дарява.Но  вече се замислям какво ще правим защото чакаме бебе.Не можем да го махнем ,обичаме ме го много ,а и то се привързало и без нас май не може .Не можем да го оставим- с малко бебе и косми навсякъде не върви ooooh!

Не махай кученцето... аз също имах своите притеснения, но не можах да се разделя с приятеля си и не само не съжалявам, ами съм щастлива, че детето ми общува дълго време с него. Не е неоходима стерилност при отглеждане на децата. Разбира се, че ще се стараеш много да почистваш, но когато се роди бебето няколко месеца няма начин то да има досег с кучето. Пък после сама ще видиш, че не е необходимо всичко да е стерилно  Wink
Виж целия пост
# 41
Vache, и аз, когато почина Нерон /през юли/, казах пред всички в къщи, че повече куче няма да гледам. Никога! Когато Неро почина се появи първият бял кичур /не косъм/ в косата ми. Болката, която аз изпитвах, мога съвсем искрено да кажа, беше дори физическа. Последните месеци той толкова се влоши, че аз знаех какво трябва да направя, но просто нямах сили. Тогава мъжът ми ми каза "ще го направим, когато ти се предадеш", защото аз се грижех за него. Най-много аз страдах, най-много аз се измъчих. Аз не се предадох, направих го заради него.

Е, Макс се появи 5 дни по-късно.  Laughing Толкова бяха въодушевени мъжът ми и децата, че помолихме човек от развъдника да ни го докара специално, а не при следващото идване до Пловдив и се наложи да го чакаме до 2.30 през нощта. Децата категорично отказаха да си легнат, дори и след увещанията, че ще ги събудим, няма да ги оставим да спят до сутринта.

Нерон си отиде пред очите им. Те видяха всички грижи, които аз полагах за него, цялата любов, с която го правех и това също беше своего рода урок. Нерон почина на 15 години, което за едра порода е рекорд. Та дори и този аспект, за който ти говориш има в известен смисъл положителен полюс.

Ето и снмки на децата с Макс. Малко извън темата, ама не мога да се сдържа. Wink
http://pets.webshots.com/album/575352079oKJSqc
http://pets.webshots.com/album/573530338LCNaYX
Виж целия пост
# 42
Дара, така е права си! Но аз не мога още да го преживея. Дъщеря ми също беше свидетел на всичко, което се случваше. Тя мина през най-много трансформации в чувствата си. Имаше момент, в който най-окровено го мразеше заради това, че не може да бъде здравото куче, което играе с нея. Слава богу животното ни не ни остави да избираме как да си отиде  Sad
Не знам като мине време как ще разсъждавам, но засега не мога просто, твърде силно ме боли и е истина, че болката дори е физическа.

Дара, прекрасен е Макс  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Айде и аз да покажа моят верен приятел  Grinning
http://4coolpics.com/pics/0221/009980221705.jpg
Виж целия пост
# 43
Хайде да ти върна комплимента. И твоят е разкошен. Александра не съм я виждала на снимка, откакто я публикуваха в "9 месеца". Едва ли има нужда да ти казвам, че е много пораснала Simple Smile и много красива. Все още.  Grinning
Виж целия пост
# 44
Имам две деца, на почти 10 и на 3 г. и 3 мес. До сега удържах фронта без любимец, но вчера купихме бял персийски котарак на 2 мес., като подарък за РД на баткото. За сега само му се радваме, не мога да споделя повече впечатления. Малката го стиска малко повече, но я учим, че трябва да бъде внимателна Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия