А в такива случаи не е ли редно да я консултира и психиатър?
Пак ще направите бебок, сигурна съм. Знам, че е кофти, преживяла съм го, но се забравя.



Кокошите тръни са ми на ходилата и пръстите на краката. Тези по ръцете не ми се броят
Мъжът ми успя да вземе един ден отпуск, че няма как да отида с Бобо на педикюр. А, дерматоложката бе така любезна да ми каже, че лицето и краката ми са занемарени
Много мила жена 
Надявам се скоро да го превъзмогнете и да си родите друго бебче. 

Ето от тук са идеите http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=448724.0 , а това правих аз http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php/topic,249.msg9255.html#msg9255
От кога се боря да му намеря на детето.
Дано скоро пак се похвалиш 
Преди три години ми откраднаха колата, докато бях на гости на приятели. Отначало помислих, че е някакъв майтап, но не би. За щастие имах застраховка и след година ходене по мъките все пак си взех парите
Дано вашата се появи от някъде
Тъкмо днес си мислих за теб, защо не пишеш 

Иначе в самото начало го вдигах, уговарях, молех , а той съвсем целенасочено сядаше по дупе и запчваше да се въргаля. Кофти е гледката, но резултата си струва. Стигнах до това решение, защото започна да си удря главата нарочно
