
Ние върнахме нощното хранене, нали се бяхме амбицирали с мъжо да я откажем поне от кърменето в 3 ч, като си мислехме, че е може би въпрос на навик по-скоро, отколкото необходимост. Е след 10 дни опити аз прекратих тая работа, още повече като стана ясно на консултацията, че е качила само 250 гр за последния месец и още не сме стигнали дори 7-те кила. Почнах пак да си й давам когато поиска и като резултат имам едно много спокойно бебче, което за 10 дни качи още 200 гр и по последни данни е точно 7 кг
Имам само един проблем обаче и се надявам да не се задълбочи - не знам беба ли започна да суче по различен начин или просто започна да ме хапе с венци, но гърдите ме болят както през първия месец
Пак почнах да се мажа с кремчето на Авент, но засега никакъв ефект...Прилагам и някои от съветите, които има в постовете на Бу, които Айла пусна, но засега беба не се впечатлява особено. Дано отмине, че кърменето взе да става неприятно усещане, а това не ми харесва. Дано и зъбчетата почакат, че тя и без зъбки как хапе ...
Поздравления за всички Анита! 

Зузу обаче от самто начало има проблем със хубавото захапване, с който така и не можахме да се справим - колкото и да я откачам и слагам пак, все си захапва плитко (а и аз имам по-дълги зърна, може това да я затруднява). Когато не сключваше венци беше ок, ама сега с тези нови навици.... ще опитам с прекратяване на кърменето при захапване, макар, че тя и без това не е от най-ящните, кой знае дали ще го отрази изобщо
Аз се уморих да се боря вече. Усещам как все по-досадно ми става да се боря с тях поне да отварят устите за няколко лъжици. Изнервям себе си, изнервям и тях. Резултат - нулев. Адски ми опротивя вече бутането на лъжицата в затворени усти и въртящи се глави. И двете реват и се дърпат. И в столчетата не искат да седят, защото ги свързват с храненето. Купих бисквитки без глутен та да им давам, уж докато си чешат венците хеле хапнат нещо. Яна не прояви никакъв интерес - разгледа бисквитката и я хвърли. Йоана я загриза, но като усети, че пуска нещо и я захвърли. Откакто съм ги взела им ги предлагам всеки ден без резултат. Морков изстуден и обелен давах - тц. Ябълка - тц. Само банан обича да смуче Яна. Ми взе да ми се изчерпва търпението. Цялата тази борба, комбинирана с умората и недоспиването ми идва в повече. И желание да им предлагам разни неща нямам. Толкова храни изредих, как пък нещо не проядоха! Разреждане на кърменията е невъзможно да направя - ако не се хранят, ще се приспиват със сучене. И избор кога да давам храната също нямам - давам я след сутрешния сън за да мога после да ги приготвя и да излезем навреме. И ако е хубаво времето да стоим максимално навън, защото нямам възможност да се прибера да ги нахраня и пак да изляза. Все ще проядат някога, па ако ще и след годинката да е. НеАм нерви вече.
Овнета с овнета инати!

За най-малкото се просълзявам , нещо нетипично за мен 
Като се сетя пак .