подсъзнанието може всичко 19

 

ДА


di_  

Яница, аз пък се моля  Моля Бога, Ангелите, Вселената... Да помогнат на ... Да се излекува... и така. Винаги молитвите ми се чути.
di_

Може ли да ми обясните-в" Поръчки до Вселената''пише следното:
 Поръчката се разкрива чрез твоите вяра, доверие, липса на съмнения, чрез това, да я "пуснеш" и да забравиш за нея.
 Твърде големите очаквания блокират потока на енергия.
Понеже съм започнала да чета темите от началото,снощи завърших първа,в нея се обсъждаше именно това-поръчваш и забравяш.
 В последните няколко теми обаче се говори за утвърждения и визуализации,как хем да забравиш,хем да утвърждаваш нещо.Над това си блъскам главата.Какво е правилното мислене, като едното изключва другото?Като си помисля в моя живот и при двата случая съм имала и успехи и провали.

Ползвам утвърждения само когато почвам да губя вяра 
Иначе е наистина хубаво да не пришпорваме нещата  и да се "впримчваме" в тях иначе започва да тежи 

Желанията се  сбъдват при мен именно когато се оставя по течението  и съм спокойна и сигурна ...... именно такова спокойствие/сигурност дават утвържденията , когато се наложе

п.п. малко объркано го обясних 

Момичета, искам да ви споделя нещо много хубаво и неочаквано, което ми се случи днес. Напоследък изобщо нямам време да чета във форума, за което съжалявам, но ще подновя заниманието при първа възможност.

Не знам дали съм ви споделяла, че преди година и половина се преместих в Италия и, скоро ще стане година, съм италианска съпруга, разбирайте - отчаяна домакиня. Скъпият ме принуждаваше да си закрия фирмата, която си вървеше добре в България, но по съвет на приятелка не го направих (Теди, обичам те!). Въпреки това разстоянието и неговите капризи докараха нещата до точката на замръзване. Тук нямах нито работа, нито бизнес, нито знаех езика - посветих изминалата година да ходя на курсове по италиански, а и на проучване какви са възможностите за започване на някаква бизнес дейност тук. Истината е, че перспективите не са особено розови - тук пред бизнеса, както и пред всичко останало, стоят много повече ограничения, отколкото българите в черногледството си могат да допуснат. А без пари и висейки на съпружеската заплата ми изглеждаше почти невъзможно да направя каквото и да е. Дори за еквивалента на ЕТ ми трябват около 3000 евро, за да започна, без да броим таксите за счетоводни услуги, а данъците са убийствени.

Днес един случайно познат бизнесмен (по стечение на обстоятелствата семействата ни, в смисъл той и приятелката му, се сближиха и сме излизали няколко пъти на вечеря, макар че на последната скъпия се държа отвратително и ги занимаваше цялата вечер със спора ни кой чисти в къщи и кой не  ) ми предложи да ми отстъпи част от един от офисите си, за да се опитам да развивам дейност тук. Дори не иска нищо в замяна - нито процент от евентуалните бъдещи проекти, нито дори да му разработя като подарък уебсайт (това ми е основното занимание, а той иска да си поръча сайт). Прави го само от добро сърце - решил е, че иска да ми помогне. Не знам дали има връзка с дудненето на благоверния ми  .

Мисля, че го дължа или на списъка желания, който написах преди 2 новолуния , благодарение на вас, или на един дълбоко отчаян зов за помощ към собствения ви Висш Аз преди две-три седмици (дори не помня кога). Във всеки случай и двете нямаше да ги направя, ако не бях прочела във форума. Не знам дали е редно да се хваля - все още не е започнало нищо, но се чувствам безкрайно щастлива и обнадеждена. Имаме уговорка да отида в сряда да видя офисчето му. Няма да е там, ще ме придружи приятелката му. Не смея да ви помоля за мисловна подкрепа, толкова съм развълнувана от неочакваната "поява на светлина в тунела". Просто ви благодаря за съветите и техниките! От известно време се каня да опитам и "автоматичното писане", ама все още не съм стигнала до това.

di, имаш и моята мисловна подкрепа за пътуването. Лек път! Пожелавам ти всичко да мине добре!

Mомичета искам да ви кажа че ви чета всеки ден и от време на време се включвам макар и много плахо. Момичета пратете ми положителна енергия за да повярвам най-накрая в това което утвърждавам постоянно, в дадени моменти даже се мисля за луда да повтарям по цял ден едно и също нещо като малоумна, а в крайна сметка не мога да го повярвам.

ОТ ВСИЧКИ КНИГИ КОИТО СЪМ ЧЕЛА НА ТАЗИ ТЕМА (А ТЕ НЕ СА МАЛКО, ПОНЕЖЕ ЯКО СЪМ СЕ ЗАРИБИЛА) ИЗВОДА Е ЕДИН:

  ЧЕ ТРЯБВА ДА В ДАДЕН МОМЕНТ ДА ПОВЯРВАШ В ТОВА КОЕТО УТВУРЖДАВАШ ЗА ДА МОЖЕ ВИБРАЦИЯТА ТИ ДА СЪВПАДНЕ С ВИБРАЦИЯТА НА САМОТО ДЕЙСТВИЕ КОГАТО СЕ СЛУ4И, ПО ТОЗИ НАЧИН ТИ ГО ПРЕДИЗВИКВАШ ЧРЕЗ ЗАКОНА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ!!!!!!!!!!!!!!

ДАЙТЕ СЪВЕТ КАК ПО БЪРЗО ДА ПОВЯРВАМ В ТОВА КОЕТО УТВЪРЖДАВАМ ,ЗА ДА ЗАДЕЙСТВАМ ЗАКОНА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ, ЗАЩОТО нямам много време (става въпрос за интервю за работа).Усещам че се отчайвам вече.

barbarona , не знам в какво се опитваш да се убедиш, но явно имаш причини да не вярваш в него. Анализирай причините и за всяка от тях измисли поне една стратегия за преодоляване. Примерно в моя случай стоенето в къщи е много изнервящо, защото хем съм "свободна", хем "ти като не работиш каква друго имаш да правиш освен да шеташ, готвиш, переш, гладиш..." и освен това "аз те издържам, ти си длъжна...". Плюс всичкото му дуднене, как работи от 8 до 8 и накрая се прибирал да ми шета и готви той  Много е депресиращо, защото няма оправия независимо колко се старая да му угодя. От друга страна съм с вързани ръце - никакви налични пари и детенце, което излиза от училище в много неудобно време. Решение - намиране на начин в работно време да не стоя в къщи - варианти: да работя в импровизиран офис в мазето; да договоря в работно време да работя в дома на приятелка (в замяна - да й правя компания, да й помагам с нещо); да договоря с друг бизнес да ползвам част от техни помещения (в замяна - да правя нещо за тях или да им давам процент от печалбата). Скъпия за първите две беше категорично против и се отказах, за третото - дори не съм опитвала и все пак то самò се случи.

Не знам другите момичета как са, но и аз трудно вярвам в "невъзможни" неща, докато не измисля поне един възможен рационален вариант, който да ги прави поне малко възможни. Просто анализирай чувствата и съмненията си и намери начин да си направиш мисловни сценарии, които са напълно реалистични и реализуеми. Според мен трябва да спреш да утвърждаваш и да започнеш да мечтаеш - да си представяш как нещата се случват, ама с всякакви детайли. Предполагам, че след кратък период от време, от съмненията ти няма да има и помен, чак сама ще се чудиш на себе си. Мисля, че и разговор със собствения Висш Аз би ти помогнал, поне при мен май работи.

В моя случай, когато все още търсех работа, никога не съм отивала с предварителни нагласи. В смисъл, имам достатъчно основания да не се съмнявам в квалификацията си и че съм търсен и ценен кадър. Не съм имала никакви съмнения или притеснения. Винаги съм била убедена, че ако съм подходяща за тях, ще ме вземат. Ако не - явно не съм търсения човек и така е по-добре - не е нужно взаимно да се измъчваме и след броени месеци да напусна, носейки горчивина и разочарование и за себе си и за тях. Сестра ми има същата мисловна нагласа - аз съм ценен и високо квалифициран човек, така че стига да попадна на моето място, няма начин да не ме вземат. Досега само 2 пъти реално са ми отказвали на интервю за работа и в двата случая кандидатствах за желано място, но неподходящо за специалността ми. На едното място се запознах с човека, когото назначиха и съвсем искрено си казах, че той е по-подходящ от мен - просто това беше неговата специалност, призвание, имаше и квалификация и опит. Аз просто експериментирах със себе си - търсех начин да сменя посоката. Естествено, че не са длъжни да ме назначат, след като имат по-добра алтернатива.

x-x-x Багодаря ти ! Незнам къде е проблема.Преди извесно време ме съкратиха и искам много да работя . Тази работа е идеална за мен и незнам за6то така се полу4ава-нещо вътре в мен ме спира.А ТОВА Е РАБОТАТА ЗА КОЯТО СЪМ МЕЧТАЛА, усещам някакви вътрешни спирачки.Колко пъти съм се опитвала да си го представя като реалност 4е ме наемат ,за да мога да си предам емоцията ,но не се получава.А ще съм много щастлива ако стане . Явно е някаква емоционална дупка ,ама как ще се излиза от нея ........................незнам

Нееднократно сме писали, че методиките, техниките, информацията, поднасяни в книгите, често са взаимоизключващи се. За това, според мен, всеки трябва да открие своята такава и да я претвори в живота си. Което, разбира се, не пречи да обсъждаме нещата тук

Няколко страници по-назад, пуснах като линк тази статия, която, според мен, отговаря на доста от въпросите, поставяни често тук. И, тъй като, линкът явно не е достатъчен, я копирам цялата, за да може всеки да намери отговорите за себе си  

ПРОТИВОРЕЧИВАТА ИСТИНА - Росица Вакъвчиева - http://sebepoznanie.com/filosofiq/paradoksi/

„Великата истина изглежда  противоречива“ Лао Дзъ
В различните учени съм попадала на противоречиви истини. Колкото и парадоксално да е, въз основа на своя опит и наблюдения съм се убедила ,че често при две наглед противоположни и противоречиви твърдения са верни и едното и другото.

Ето някои примери:

Желания
За да постигнеш нещо, трябва силно да го желаеш. Щом силно искаш нещо, значи ще го постигнеш.

Според закона за парадоксалното намерение ние отблъскваме нещата, към които упорито се стремим. Колкото по-силно го желаем, толкова повече ни убягва; „Твърде силното желание отклонява от Пътя“ Лао Дзъ;  в Будизма- „Желанията са причината за страданието.“

Тогава – да искаш или да не искаш?

Знам от опита си, че и двете твърдения са верни. Вярно е, че когато много силно искаш нещо, го постигаш. Но също толкова вярно е, че когато много се нуждаеш от нещо и се стремиш упорито към него, го отблъскваш и все се случва нещо, което ти пречи да го постигнеш. Нима проблема е в силата на желанието? Но как можеш да определиш колко силно да искаш, за да не прекалиш? И нима  трябва да нямаш нужда от нещо, за да го получиш?

Тук ключовият момент е от какво произтича желанието, какво лежи в сърцевината му. Ако сме водени от нужда, страх, отчаяние, нетърпение, с отрицателната си енергия блокираме реализирането на желанието. В този случай завишаваме важността, внушаваме си, че ако желанието не се осъществи е невъзможно да сме щастливи. Залагаме всичко на една карта – „ако не стане това, което искам ще съм нещастен, само ако се получи мога да бъда щастлив“. Това създава излишен потенциал, който задейства равновесните сили. Виж закон за равновесието.


А ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила. Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме.

Ако „нуждата“ е причината, възниква въпросът: Как тогава, когато силно искаме нещо, да нямаме нужда от него? И как да спрем съмнението, отчаянието, нетърпението?

Най-добрият вариант е да ПРИЕМЕМ сегашния вариант и да изпитаме благодарност към всичко, което вече имаме. Тогава излъчваме положителна енергия, неоходима за разчистване на пътя за осъществяване на желанието. Когато си дадем сметка, че имаме много неща и сме благодарни за това, привличаме още изобилие в живота си. В Библията е казано: „Ще се даде на този, които има.“  А смисълът на тези думи е именно да оценяваме нещата, които имаме и да сме благодарни за тях.


Надежда
Никога не губи надежда. Надеждата крепи човек.

Надеждата е просто отложено разочарование.
Вярно, че надеждата крепи човек и тя е тази, която ни дава сили в трудни моменти. Но също е вярно, че често да се надяваш, да си даваш напразни надежди, да си създаваш илюзии, означава просто да отлагаш разочарованието и болката.

Къде е разликата? Кога надеждата ни помага и кога ни пречи? Кога надеждата е просто илюзия? Да се надяваме или не?


Тук ключовият момент е приемането. Когато сме в безизходица, когато сме болни, когато положението е тежко, трябва да „видим“ и признаем действителността, такава, каквато е. Да я приемем, но да знаем, че винаги има изход. В този случай ние търсим начини, не спираме да опитваме.

Но когато не приемаме действителността, не признаваме нещо, което е очевидно и си създаваме илюзии, че всъщност нещата не са такива,  това е отричане на реалността, отказ да се поеме отговорност. Тогава ние не предприемаме нищо, а се надяваме, че нещата ще се оправят или се залъгваме, че няма нищо.

Внимание
„Щом не искате нещо в живота си, просто не мислете за него, не му обръщайте внимание, равнодушно го отминавайте и то ще изчезне от живота ви. “ Зеланд;  Това, върху което съсредоточаваме вниманието си, се увеличава.

Ако се правиш, че нищо ти няма и не обръщаш внимание на това, което е в теб – тъга, гняв, мъка…то се увеличава…набира сила и се обръща срещу теб, довежда до депресия и болести.

Значи какво излиза – ако  съсредоточаваш вниманието си върху нещо, ще го намалиш ли или ще го увеличиш?

От опита си знам, че когато се съсредоточа върху положителните мисли и емоции, привличам още положителни неща и хубавите неща се увеличават в живота ми. Но също знам, че ако отричам това, което е в мен – страх, мъка, болка, гняв и не му обръщам внимание, то не изчезва а се увеличава. Тогава къде е разковничето – кога е валидно едното твърдение и кога другото? И тук нещата опират до приемането. За да премахнеш нежеланото,  първо трябва да го приемеш, т. е да му обърнеш внимание и да го признаеш. Едва тогава можеш да го освободиш и след това да се съсредоточиш върху желаното и да го увеличаваш в живота ти.

Т. е  една и съща сила действа по различен начин – вниманието освобождава, премахва негативното и в същото време вниманието привлича това, върху което го насочваме?

На въпроса – вниманието увеличава ли или намалява това, върху което го насочваме, мога да отговоря – да, увеличава го. Но както казва Лао Дзъ – „За да намалее една сила, първо трябва да се увеличи.“ Затова понякога, за да можем да се освободим от някаква емоция в нас, първо трябва да я увеличим, да я изживеем в цялата и пълнота и да я „пуснем“ да си отиде.

Очакване
Всичко се случва според  вашите очаквания. Мислете положително. Винаги очаквайте най-доброто. Изпълнете се с радостно очакване.

Ако нямате предварителни очаквания и нагласи, няма как да се разочаровате. Очакванията и представите носят разочарования. Нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Хубавите очаквания, положителната нагласа, вярата водят до благоприятни резултати. Но също така големите очаквания и предварителните представи са свързани с големи разочарования. Вярно е също и че нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Тогава: да очакваш или да не очакваш?

Тук разковничето е  да очакваш добро, но да не си изграждаш точно определени представи, да не си създаваш точен сценарий и да знаеш, че то ще се случи в точното време и по най-добрия за теб начин. Често се появява по-добър вариант от замисления сценарий, но предварителните  нагласи и очаквания ни пречат да се възползваме от неочакваната възможност. А понякога е по-добре това, което сме планували да не се случи, защото по-натам ни очаква нещо по-добро.


Отдаденост
С каквото и да се захванеш, за да бъде ефективно, трябва да му се отдадеш 100%, да дадеш всичко от себе си.

Колкото е по-голяма важност придаваш на нещата, толкова повече работата не върви. Колкото повече си отдаден на някого, толкова повече го отблъскваш.

Трябва ли да си отдаден или не?

Всичко, което се прави с любов и отдаденост става прекрасно и уникално. Проблемът е, когато тази отдаденост се превърне в зависимост(виж тук).

А къде е границата между отдадеността и зависимостта?

При отдадеността даваш всичко от себе си, вършиш нещата с любов и желание, но не се вкопчваш в това като удавник за сламка, не забравяш  себе си и не си воден от страх да не го изгубиш.


Докато при зависимостта си зависим от работата или някого за емоционалното си оцеляване.


Светът
Светът, който виждаме  е илюзия, животът е сън.

Светът има „железни“ закони и никой не може да избяга от тях.

След като светът е илюзия и не съществува, как така има закони, от които никой не може да избяга?

В „Кибалион“ намираме отговор на този въпрос, макар  да изглежда парадоксален:


„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува,  все пак той съществува. Винаги  помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното.“



Привличане
Противоположностите се привличат.

Подобните неща се привличат.

И  какво излиза – противоположностите ли се привличат или подобните неща?

И пак отговорът  е – и двете неща са верни. На пръв поглед има противоречие, но не е така. Например  хората, които предпочитат другите да има казват какво да правят , се чувстват привлечени от властни хора и обратно. Жертвата привлича нападателя, защото в един момент вибраците им съвпадат- в този момент има какво да си дадат и двамата получават това, което съответства на  енергията им – жертвата излъчва страх, неувереност, чувство за безизходица,  ужас и получава още от тях. Всъщност това, че жертвата се чувства като жертва, привлича нападателя. Те са противоположности, но в същото време честотите на енергиите им съвпадат.

Какво мислите за тези парадокси? Откривали ли сте някога парадоксални, противоречиви истини? Защо понякога истината е противоречива? Може би поради относителността на нещата? Или просто само изглежда противоречива?

Споделете своето мнение и наблюдения.

Моето мнение, че и тук се проявява в действие диалектическият закон за единството и борбата на противоположностите /Внимавайте да не го пенсионирате  както направихте с Декарт  / И като привърженик на диамата -да кажа, че съм съгласна и с останалита 2 закона: за прехода на количествените изменения в качествени натрупвания и този за отрицание на отрицанието  


        

            

lenny_pld    

barbarona, със съмнението намаляваш шансовете си - "пусни" желанието си във ВСЕЛЕНАТА и се наслаждавай на момента - тук и сега! Вече си дала всичко от себе си, чакай плодовете  
di,   Леко и безпроблемно пътуване, здраве за дъщеричката  
x-x-x, поздравления  
Desss, четеш ли съобщенията си  
Миленитка

И малко практикум  
Имаме 2 дами от темата, чието желание беше да имат бебе - ами реализира се Няма да им казвам никовете, те ще се похвалят тук, ако сметнат за необходимо. Лека бременност им пожелавам  

И нещо пресно - от мен   Днес отидох да си купувам печка, която не се внася масово в БГ, поради което, количествата са силно ограничени. Нося аз брошурата с модела  и ми отговарят, че тази е капарирана и могат да ми предложат друга марка на същата стойност. Аз обаче през цялото време докосвам тази печка и си я представям у дома. Съпругът ми, изнервен като всеки мъж от домакински покупки, решава да купи предложената, обаче аз се инатя и питам "Колко е капарото?" и дали можем да им го възстановим, отговарят ми "Не". А аз любезно им давам мобилния си номер, казвайки им,  че ще чакам да ми звъннат, защото те ще се откажат, тъй като им е скъпа. Питам в колко часа ще имам отговор и консултатът ми казва към 17,30 часа.
Върнах се у дома и благодарих на ангелите, Вселената, Господ Бог, че тази печка е моя - и през цялото време си я представях.
В 16.30 ми позвъниха, че семейството се е отказало, защото им е скъпа   и ще ми я пазят утре до края на работния ден  
Още като я видях в брошурата знаех, че това е моята печка  
 

 момичета искам да споделя нещо с вас и да ми кажете дали си въобразявам или са някакви индикации че ми предстои сбъдване на желанията
Снощи не можах да заспя да късно и четох книжката на Жан Спилър ,,Астрология на новата луна,, и по едно време запалих цигара и погледнах луната беше невероятно красива .За първи път виждах луната толкова красива огряна от различни цветове около нея жълто ,зелено, червено и синьо.Навън цареше пълна тишина все пак беше 2,30през нощта.
Случвало ли ви се е някога и на вас ,наистина не си въобразявам за цветовете и ако това е някакъв знак как да го тълкувам
Лени честита нова придобивка със здраве да си я ползваш и само вкусотийки да твориш на нея

Leny  

В духа на споделеното от теб мога да кажа, че според мен най-важно за осъществяване на желанието е да няма вкопчване- т.е. да си мисля- непременно трябва да стане, „ако не стане това нещо не мога да живея” или „какво ще правя ко не стане”. Тези мисли ме залепят за желанието или както казва Лазарев- прилепваме към него. А всяко нещо към което си прилепнал ти  бяга, по един или друг начин.

От друга страна сякаш усещам кое ще стане и кое –не. Има желания които още от самото начало не ме кара да прилепвам към тях, спокойна съм , че дори и да не се осъществят пак ще съм добре и ще е за добро. Но това идва някак от самосебе си. Понякога и да искам не мога да мисля така за други желания. Точно наличието и отсъствието на страх – ще се осъществи или не желанието ми – е причината според мен да се сбъднат едни желания, аа други – не.

И  като че ли онези желания за които си мислим със страх, и които не се осъществяват са тези, които са зациклили през годините, създали са ни болки, комплекси, рани от многото несполучливи опити. Точно тези желания  и начинът за осъществяването им са едни от най-големите ни кармични уроци. Осъществяването им изисква от нас научаване на урока и голяма вътрешна промяна.

lina,  можеш да визиализираш и да утвърждаваш , но с кеф!
Самата дейност да ти носи удоволствие, както момичетата тук  сподедилиха- писането на утвърждения може да се превърне в творчески процес .

Честито на всички успели да изпратят във вселената своята радост от поредното сбъднато желание!  

di, всичко ще е наред!

Миленитка, според мен ако решиш, че е знак ще е знак. И след като така си го почувствала- значи е знак и то хубав. Мисля си, че по-скоро знакът е, че трябва да поработиш с Луната - затова така се е разкрасила за да ти се хареса.

Искам да ви споделя, че методът на Лилиан за писане на въпроси и отговори с лявата ръка, при мен даде още един резултат, макар и малък /пък кой знае    - може и голям да е/. В смисъл - отговорът на подсъзнанието  се оказа верен. От друга страна разговорите с Висшия Аз не мога да кажа, че доведоха до драстична промяна в положителна посока, но все пак има промяна и то към добро. Стъпка по стъпка. Пътят към щастието  е различен за всеки!

darena а как да поработя със Луната
извинявам се за глупавия въпрос но все още съм начинаеща и се уча от вас