Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

ХАДИЛЧЕ
Много, много ти благодаря, за прекрасното предложение, но не мога да те натоваря със такова нещо. Нямам думи със което да изразя благодарността си. И това ми стига, че искаш да ми помогнеш да имам такава красота
Благодаря ти за темите от сърце   и съжалявам отново за тази трагедия която е станала  днес във Багдад.......за това нямам достатъчно думи и се страхувам да не кажа нещо неуместно....
Още веднъж благодаря за рокличката.      

След като те прочетох се разтърсих в нета да видя какво е станало днес. Ужасно е! Кога ли ще спрат

любопитството е полезно нещо в някои отношения. а за хронологията - пошегувах се - нали ти казах, че работим по желание на потребителите !

А за атентатите.... наближават избори. ние си знаем, че ще е така... само звъним по телефоните, за да проверяваме кой как е... или по-точно дали е жив.

Днес един иракски журналист по телевизията, спомена за моя изненада една много известна в България фраза от литературата: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже..." Думите са наистина на място казани, макар и май никой да не разбра на кой автор са. Най-интересното е, че навръх мъката се намериха хора, които в ефир да го попитат за автора на разказа, който той предаде на кратко (става въпрос за "По жицата" - казвам го за незапознатите, не че искам да ви обиждам общата култура - просто темата се чете и от хора, незапознати с българската литература).

Всеки си търси своята бяла лястовица.... и ние някой ден ще намерим нашата скрита сред цялата мръсотия на невежеството и омразата.

смятам да си продължа постовете, иначе ще се побъркам... като пиша ми е по-лесно.


Военната фракция довела до преврата и колапс на републиката, предпочита да остане зад кулисите вместо да поеме пряка отговорност. група от млади активисти на партията Баат/Баас заредени с арабски национализъм и "социализъм" (абе като нацистите - националисти, социалисти и демократи  ) Лидерите на Баат канят Абделсалам Ареф да заеме президентския пост. Националният съвет за революционно командване, съставен от цивилни и военни лидери, се създава, за да поеме законодателната и изпълнителна власт. Премиерският пост е даден на полковник Ахмад Хасан Албакр - офицер от баас ( по нещастно стечение на обстоятелствата неговата майка е от рода на майка ми, но дори и това не успява да спаси членовете на семейството ни).   

Някои от лидерите на Баат считат за редно да развиват социалистическите идеи, други считат, че трябва да са по-внимателни. Накрая се постига компромис (неуместна дума, но в исторически план съм длъжна да я употребя) и партията приема за свои цели: единство на арабите, свобода и социализъм - прието като принципи само. Приема се временна програма на правителството - подчертава се ролята на индустриализацията и икономическият ръст и като резултат се отчита необходимостта от запазване на средната класа, но в същото време споменатите претърпяват крах. Раздорите сред лидерите на Баат водят до разпадане на режима. Президентът Ареф, чиито правомощия са силно ограничени от баасистите, успява наново да спечели военните на своя страна.

На 18.11.1963г. той поставя лидерите на Баат под арест и поема контрола над страната. През май 1964г. е обнародвана нова конституция, в която залягат принципите на арабско единство и социализъм, а през юли са национализирани банките и още някои индустриални отрасли.

Идеята на арабския социализъм привлича много малка група хора в Ирак и скоро Ареф вижда неблагоприятното влияние на тази политика върху страната. Самият Абделсалам Ареф никога не е вярвал в идеята на социализма, но приема идеята под влиянието на Египет. Нежеланото влияние и лошите резултати от прекалената национализация му дават извинение да замени групата със социалистически разбирания с такава, която уж да прецени конкретните икономически условия в Ирак. Виждайки неодобрението на издигналите го офицери, той започва да подготвя пътя за предаване на властта в ръцете на цивилните, но в същото време да запази позиции, като на "изпълнителен директор".

През септември 1965г. Ареф кани Абделрахман Албаззаз (известен адвокат, дипломат и поддръжник на арабския национализъм) да формира новото правителство. албаззаз не смята, че трябва да изостави идеите на арабския националсоциализъм, а предлага да увеличи производството и да създаде баланс между частния и обществения сектор.

Ареф умира "изненадващо" в катастрофа с хеликоптер през април 1966г. Още преди смъртта му, Премиер Ал Баззаз, известен с противопоставянето си на военна намеса в политиката, е започнал да говори за необходимостта от провеждане на избори за парламент. Военните оказват натиск върху новият президент Абдулрахман ареф(по-голям брат на покойния Абделсалам Ареф) да премахне Албаззаз. така се стига до оставка на кабинета през август 1966г. Властта остава в ръцете на военните, но фракционализма в армията води до честа смяна на лидерите. поражението на арабите в арабско-израелската война от 1967г., в която Ирак играе само номинална роля (с изключение на момента, в който иракската армия успява да спре израелските набези от Голанските възвишения и така само те остават под израелска окупация, а не доста по-голяма част от Сирия и по-точно Дамаск и региона - едно от поредните доказателства за много близката връзка на иракчани и сирийци). Всичко това води до допълнително напрежение в страната и в партията Баас (освен това този период е известен и с много екзекутирани политически врагове - кървава чистка). Баас предлага с лидерите на опозицията да сформират коалиционно правителство, което да управлява до провеждането на избори за Национално събрание. Президентът Ареф не взима под интерес предложението.


Дотук с този период - в следващия пост ще разкажа за превратът от 1968г. - началото на ерата Баас. абсолютно съзнателно пропускам досега кюрдското предателство срещу генерал Касем и подкрепата на кюрдските лидери, оказана на хора, които са врагове на народа и в частност на техния етнос.

дядо хаджия, още не си ми казал кои броеници си хареса да пратя да ги търсят. не се шегувам. и момичетата да кажете за кои рокли става въпрос, за да ориентирам тамошните люде, че тези неща стават бавно.

Хадил, много ти благодаря още веднъж за отзивчивостта. Аз показах роклите тази вечер на мъжа ми и той обеща да се опита да поръча на някого. Ако не стане, ще ти пиша пак

Наред ли е всичко с роднините ти в Багдад? Питам, защото ме разтревожи коментара ти, че ще се побъркаш и затова пишеш. Дано всички са добре

Ти ме питай, коя не ми е харесала. Ще ти пиша на лични, че искам да обсъдим и нещо друго.

ако половинката не успее - свиркай.
а роднините - имаме двама ранени и брат ми сега виси в болницата над тях, но дано всичко се размине само с това... достатъчно очернени има вече.

Това е много неприятна новина. Моля се на Бог всичко да е наред с роднините, а пък тези дето са загинали да ги приеме при себе си.

Та така - тук дали не стана време за Шехерезада:
я нещо по-свежо - малко митове и легенди. настанете се удобно:

http://www.alghrafa.net/uploads/87f83d0154.jpg


Историята (полу-легенда, полу-история) разказва за цар Нин - войнствен асирийски владетел, който живеел, за да завладява нови земи. Дълго време той искал да завладее Долна Месопотамия (тогава Вавилон още не съществувал). Цар Нин сключил договор с царя на арабите, който му помогнал да завладее плодородните равнини, покрити с палми и овошки.

Едва покорил страната, Нин вече гледал на север към Армения. Победил и в това си начинание. След това дошли на ред медите, чийто цар бил пленен след жестока битка. Така той разпроострял империята си от Кавказ до Нил, но тази империя нямала столица.

Нин решил, че ще има най-голямата столица на света - по-голяма не само от съществуващите, но и от всички в миналото и в бъдещето. Решил да издигне града си на левия бряг на река Тигър. Започнал строежа на крепостните стени.

Когато стените били завършени, те били високи 30 метра и по тях можели да минат едновременно 3 колесници. Хиляда и петстотин кули охранявали стената, като всяка кула е била два пъти по-висока от стената. Освен асирийците, с които населил града, Нин приел и всички чужденци, които дошли и искали да се установят. Като завършил строежа, нарекъл града на свое име - Ниневия.

Виждайки творението си, империята и и богатството си, Нин се натъжил, защото нямал наследник. Така той решил да се ожени и започнал да търси съпруга из цяла Азия. В това време той поел на поход срещу Бактрия, на изток. Именно по време на този поход срещнал Семирамида.

Семирамида била 20-годишна по това време. Тя била родена в Ашкалон, където за идването й на този свят разказвали легенди. Недалеч от Ашкалон имало голямо езеро пълно с риба, което било владение на богинята Деркето. Случило се Деркето да обиди богинята Астарта (Ищар) и тя я наказала с неизлечима любов към един младеж от града.

/Астарта - да не би сега да е станало нещо такова, та сега си нашенска снаха ?!   /

Съзнавайки срама от това богиня да се свърже с човек, Деркето се поддала на непреодолимата си любов и се омъжила за младежа. Ставайки майка, тя се отърсила от любовта си и обвинила асириеца за виновен за този срамен брак. Убила младежа, а детето захвърлила в пустинята.

Недалеч от мястото, където изоставила момиченцето си, гнездяли гълъби. По заповед на Астарта, птиците започнали да се грижат за детето. Покрили го с перата си и крадяли от близките овчари мляко в човките си, за да хранят детето. Като станало на годинка, гълъбите започнали да кълват от сиренето и да му носят трошички. Овчарите се чудели на накълваното сирене и решили да оставят пазач.

Пазачът видял гълъбите и казал на останалите овчари, които решили да проследят птиците. Видели ги, че се събират на едно място и като се приближили, открилималкото момиченце - по-красиво от зората, което се усмихвало сякаш отдавна ги очаквало. Овчарите отнесли детето на водача си и той трогнат от историята и красотата на детето, го осиновил и го нарекъл Семирамида - "Дъщерята на гълъбите".

Та в годините на нашата история, един лад асирийски офицер - Оанс дошъл да инспектира Ашкалон по заповед на Нин. Там той вижда семирамида и се влюбва в нея. Водачът на овчарите не искал да се противопоставя на женитбата с Оанс, която била предпоставка за добро бъдеще. Семирамида се омъжила за Оанс и заминала с него за двора на Нин. Оанс бил много влюбен в нея. тя му родила двама сина.

като дъщеря на богиня, Семирамида била много мъдра и мъжът й не предприемал нищо, без да се посъветва с нея. Благодарения на съветите й, Оанс станал любимец на Нин. По онова време царете и офицерите тръгвали на поход със своя малка свита и така Семирамида се оказала с армията по време на похода към Бактрия.

В началото... аааааааааааа я чакайте - продължението утре !  
http://www.vp.rghh.com/imgcache/up/13832.imgcache.jpg

брей каква пищност,давай с разказа,НО  моля  искам да знам и малко исторически факти за Семирамида.Не само това,което пише в нета,а това което не пише,а вие го учите в Ирак по история.Докъде се простира легендата и къде евентуално започва реалността.Факт е,че тези градини са съществували.Аз, не се съмнявай, много удобно ще се настаня,ще пия арабски чай,от  който един път ми стана лошо,ще хапна сладкиши,защото съм прекалено сладокусна,ама и сладкодумна/нали съм литератор/в минало време.
Моят съпруг има броеница,ама тя е гола вода в сравнение с тия красоти,които виждам.Дерзай Хадил

ХАДИЛ
СтраОтни стайчета си ни показала тука а виждам, че и от моите любими килими има а Голяма красота, поне за мене, много уютно и красиво. Бих се чувствала прекрасно във такава обстановка. Чакам продължението на приказката Шехерезадке

Абе Шехерезада в днешно време не разказваше ли по четири - пет приказки на вечер. 

части от 4-5 приказки - предната вечер имах исторически преглед и легенда !

Добре дошли за тазвечерната приказка !

преди това да ви покажа как са изглеждали училищата в селищата от плаващи къщи, за които бях писала преди време:



Ако си спомняте вчера, стигнахме до похода на асирийците към Бактрия. та така....  В началото асирийската армия завладявала всичко по пътя си и всичко изглеждало успешно, докато не достигнали столицата на Бактрия. Тя била силно укрепена и това ги принудило да започнат обсада. Времето минавало и обсадата се проточвала, така офицерите заживели със семействата си във военния лагер около обсадената крепост.

Наблюдавайки действията на асирийците, семирамида изказала пред съпруга си мнение, че никога няма да превземат крепостта, ако не променят тактиката си. Тя забелязала, че столицата на Бактрия е построена на равно място и само единият край на крепостта се намирал до стръмна и непристъпна скала. Тъй като асирийците нападали от равната страна откъм ниското, никой не защитавал цитаделата откъм скалата.

С позволението на Оанс, Семирамида събрала планинци, които били свикнали да се катерят и един ден, когато атаките обичайно се разигравали в ниската част, нейната група започнала да изкачва крепостта. Така асирийците приклещили бактрийците от двете страни и сломили съпротивата им.

Опиянен от победата, Оанс отишъл при Нин и му разказал всичко. Царят естествено пожелал да се види със Семирамида. Виждайки я, Нин решил, че няма за какво да търси повече царица и деликатно и подсказал, че иска тя да царува с него. Семирамида въздъхнала тежко и погледнала съпруга си, а той бедният се усмихнал широко, възхищавайки се на скромността й.

Вечерта на пира по случай победата, Нин предложил на Оанс да го задоми за жена с царска кръв, ако той му отстъпи Семирамида. Оанс категорично отказал и с това подписал присъдата си. Цар Нин отвърнал, че е принуден да му извади очите, за да му спести мъчителните чувства по жена, която ще бъде съпруга на царя. Оанс проявил слабост от страх за живота и зрението си и отстъпил Семирамида. Той се надявал да я убеди да избяга с него след това, но Семирамида категорично отказала да се скита като бегълка, а и знаела докъде се простира властта на Нин.

На следващия ден тя се омъжила за Нин и станала царица, а Оанс полудял от мъка и се обесил в шатрата си. Семирамида родила на Нин син - Ниняс. скоро след раждането на сина си царят умира. Така тя станала царица. Първото, което направила било да построи още по разкошна столица на двата бряга на Ефрат и да я нарече Вавилон. Стените й били три пъти по-високи от тези на Ниневия, а площта й - 4 пъти по голяма. Единственото, което намалила били кулите, защото крепостта била естествено защитена от блатата наоколо.

В чест на родната си Асирия - страната на цветята и овошките, тя решила да разкраси новата си столица. Така построила Висящите градини. Тези градини били построени върху разположени една над друга тераси покрити със земна смола - дзифт и печени тухли. Върху терасите натрупала пръст, за да могат да се развиват  даже големи дървета. В центъра имало кладенци. Водата в тях идвала от реката. Роби били натоварени с ..........   еееееееееее, за това утре в продължението на приказката ! След края на легендата ще разкажа и интересни исторически данни за Семирамес (Семирамида) и ще задоволя любопитството на криси малко !


Един специален античчен кашан килим за Делта !
http://www.rugart.com.au/rugpictures/round/round_rugs_kashangreen.jpg