Според вас каква е правилната реакция?

Правилната реакция е тази, която ти идва отвътре, ако ти идва да крещиш - крещи, ако ти идва да се смееш - смей се!
Мисля, че правим мечешка услуга на децата си, като не изразяваме емоциите си пред тях. Смятам, че това ги обърква, защото те така ли иначе усещат, че нещо не е наред.
И един ден, когато на тях им се плаче ще се опитат да преглъщат сълзите, докато положението стане нетърпимо и дойде момента в който ще избухнат.
Ако човек съумее да дава изра на чувствата си, такива каквито са в момента той се отърсва от тях. Поне при мен е така.
Ако обаче направя какъвто и да е опит да ги подтискам, те се натруват, натрупват и ... кому е нужно?
По-добре да изкрещя 5 пъти и дори да обидя, отколкото да се превърна в изнервена истеричка за много дълго време.

съгласна съм, децата дори малки усещът сами ситуацията. Така е със свеки - лоша дума за нея пред тях не съм казвала но те и така не я обичат особено.

На мен ми се струва ,че ти не си страничен наблюдател ,но както и да е .Това е без значение.
Моето мнение е следното.
Много зависи от това как се разделят,какви са причините.Защото те могат да са 1 милион.Ако приемем,че всичко е било Ок м/у тях и изведнъж се появява втората ,забременява и т.н.Ами каква работа има тя с женен мъж с деца .Значи е много проста ,защото утре ще се появи и за нея втора, която ще надуе корема и мъжа и пак ще я зареже.За мен лично имам особенно мнение за разведените мъже, щото никоя жена не бяга от хубавото дори и тя да е прекалила ще намери начин да оправи нещата ако мъжа и супер . А за женените съм без коментар.Децата не ги бутай там .Те сами ще преценят какво да направят,а ти първо помисли защо се е стигнало до там.
Омразата е част от последиците след раздяла(това е неизбежно,не можеш да го спреш ) после идва безразличието.На мен ми костваше цели 5г.за да спре да ми пука.

постът ми ще бъде малко дълъг, предварително се извинявам.

по темата. аз съм била съществена част от картинката, която описваш - бях (и още съм) едно от двете деца в първото семейство. баща ми се влюби, нашите се разведоха, той се ожени и почти веднага се пръкна "братчето" ми. аз бях на 12, брат ми на 19г. за всички тези години от тази случка досега, майка ми нито веднъж, ама нито веднъж не си позволи да каже лоша дума срещу баща ми или жена му. прецени че сме достатъчно умни деца сами да разберем ситуацията, изложи ни колкото се можеше по-безстрастно всички факти и остави на нашата преценка. по никакъв начин не е проектирала нейните лични емоции или болка върху нас, за да "си го върне" на баща ми. дълбок поклон за което. и да, смятам че това е правилния начин да се действа в подобна ситуация. ако се наложи да се разделя със съпруга ми и той да се ожени за друга, съм убедена че много, много дълги години ще са ми необходими, за да се науча отново да дишам без него, но бих направила всичко възможно да запазим цивилизовани и до колкото е възможно нормални взаимоотношения, защото всяка омраза и "връщане тъпкано" или "стъжване на живота" от моя или негова страна, ще се отрази на децата. независимо колко са големи, те имат страшни радари относно родителите си, и дори и да не се караме пред тях, ако има злоба и напрежение между нас, те ще го усетят. и ще им се отрази по един или друг начин. съгласна съм, че не е лесно, но имам много добър пример пред себе си и бих го следвала, каквото и да ми коства, щом съм отговорна за емоционалното състояние на две душички.
наскоро бях свидетелка как една наранена от развода майка, изля цялата си злоба и омраза към таткото пред децата. как им обясни, че баща им вече не ги обича и затова ги напуска. че повече нямало да ги погледне (децата), защото вече си имал нова жена. и от този сорт помия колкото искаш. много грозна сцена, казвам ви, децата се съдират да плачат от болка от думите й, а тя продължава ли продължава. исках да й прекърша врата, честно, не мога и никога няма да разбера подобно поведение на една майка. дечицата са на 6 и 8г и обожават баща си, а той просто умира за тях, независимо от новата си връзка. така мама в цялата си ярост, съсипа 3ма човека, заровена в егоизма си (въпреки че много добре разбирам болката й). мили дами, когато имаме деца, не мисля че вече имаме право на подобен егоизъм.   

Аааа, ангелчета сте!!! И се подкрепяте една друга още по-ангелчета да станете, а от другата страна кво става?!?!
Няма да плащам издръжка за детето, щото ти си ми длъжна за толкова много неща! Няма да видя децата щом ти ще си там - аз тях ги обичам, ама теб не те трая! Ако искаш да подпиша пълномощно да отидете в Анталия ми дължиш 500лв. ... и т.н. Тези иначе много си обичат децата, ама защо ги използват да наранят екс жените си?!?!
Това, което искам да кажа е, че ако живееш сред вълци ще си вълк!!! Кво като вие сте светици, а отсреща вият вълци - децата пак ще са наранени!!! А след, като му е стигнал морала да надуе нечий корем, някъде не ми прилича на агънце тоя...
Лично аз не бих взела никакво отношение пред децата си - "Ми, не знам..." като питат е достатъчен отговор, но бих си гарантирала контрол върху посещенията, защото ще искам децата ми да са с моята ценностна система, а не с "ценностите" на разгонен котарак и всички, който са му се вързали на мустака   

веднага си намирам нов мъж и съдя предишния, бащата на децата за солена издръжка.....

Да бе, то така се намира веднага мъж. Дано не ти се налага. А и вероятно няма да ти е до мъже при една такава ситуация.
А за съденето за издръжка думи нямам просто. Можеш да го съдиш колкото си искаш и повече от 80 лв. издъжка няма да вземеш.

Незнам как бих реагирала.Дано не ми се налага и да разбера.Но на майка ми й се случи(без природеното дете),разболя се от мъка,беше й трудно,но никога пред нас не си позволи да каже и една лоша дума за баща ми.За съжаление същото не важи за него.

Дано не ми се налага да разбирам как бих се държала в подобна ситуация. Определено може да се наложи да ме съдят за поне едно убийство. Признах си!

Тук едва ли ще намериш отговора. Това не са ситуации, за които решението е еднакво. Зависи много от емоциите. Имам приятелки в тази ситуация- днес едно утре друго.
Аз за себе си мисля че ше се опитам да гледам в бъдещето и да градя наново живота си- но дали така ще направя, ако ми се случи ей богу незнам.
Запази добри отношения и без това достатъчно сте се наранили, няма смисъл да продължавате повече, говори разумно с децата и им обясни, от друга страна и те имат нужда от баща си. Да се използват децата за разменна монета е голяма грешка – те страдат.

Абсолютно не съм съгласна.Че мъжете не могат ли да бягат ,ако на тях не им е хубо.Аре стига с тва делене

Надявам се да не ми се случи.И да не казвам голяма дума, но почти със сигурност зная, че няма да ми се случи,  тъй като съм убедена, че много неща са предвидими още от момента в който създаваш една връзка.
Но често ми се е  случвало да съм страничен наблюдател.Много уважавам жените, които успяват да потиснат себелюбието си и да не прехвърлят върху децата собствените си негативни изживявания.Вероятно е трудно, но не неспостижимо.Познавам много уязвени мъже, които се молят и копнеят да бъдат  повече с децата си,  а бившите им съпруги им въртят номера, не допускат децата.Това, че един мъж се е разделил със съпругата си, не означава, че се е разделил с децата и много е подло от страна майката да казва "Той ни изостави", "Той не ни обича" и т.н.
Предполагам, сложно е, но нали най-важни са децата, тогава майката трябва да направи всичко възможно детето да е повече време с баща си, а защо не и с новото му семейство, за да се почувства детето част и от това семейство/ каквото реално е/

Aз не се изказах правилно.Говорех от личен опит.Познавам доста разведени мъже като в началото като ги слушаш те са перфектни а жените им ужасни,злобни винаги не ги разбират и т.н.Като се разровиш малко по надълбоко ще лъсне истината и тя е коренно различна от твърденията им.Разбира се ,че има жени за които коментара е излишен.Аз познавам само една такава но мъже познавам поне 20 такива които не се траят. имах предвид с това изказване ,че са мои лични наблюдения.

да,при условие ,че се интересува от детето а не само за да се направи на интересен някъде или когато остане сам като куче да го търси за компания а през другото време да не се сеща за него.Значи пак има значение ситуацията.И какво ново семейство,детето си има семейство.Аз не съм съгласна с това.

Тъй. И двете ситуации съм ги преживяла.
Когато се разделихме, не бях с две деца, а с едно. Системно никога не съм си позволявала да й говоря срещу баща й и новата му жена, но се е случвало. Те и провокации не липсваха от тяхна страна, а и аз не съм съвършен човек. Когато видя, че детето страда, обеснявам, че човек понякога се ядосва на друг и казва неща, които не винаги са верни, а и често са преувеличени. Това не означава, че не съм се чувствала кофти, че съм го допуснала. Колкото повече време минава, толкова по-малко негативни коментари или реакции си позволявам. А и все по-рядко изпитвам лоши чувства към тях, в интерес на истината. Каквото и да съм говорила обаче за бившия и жена му, никога, никога не съм си позволила отрицателен коментар за общото им дете или за нейните две деца (то какво ли лошо може да се каже за малките хора, ама и такова отношение съм наблюдавала). Децата и без това страдат достатъчно.
Но от известно време - 5 месеца, таткото изчезна: спря да я взима, обадил й се е веднъж. Дъщеря ми страда, задава въпроси, на които трудно мога да дам заблуждаващ отговор. Издръжката плаща редовно, но това детето изобщо не го топли. Все по-трудно ми е да измислям оправдания и да говоря само добри неща. Никак не съм наясно докога ще успея да я баламосвам, че татко й ужасно много я обича, много се интересува от нея, но няма време да я види и да я чуе по телефона!