Гледах...!Хареса ми! Препоръчвам го! - ХIX

  А , много добра му е ролята в "Телма и Луиз", макар и второстепенна. Гея, не само личицето му е хубаво...

  Жерар не съм го гледала в по-нови филми. Може би е остарял, наистина. Едно друго негово превъплъщение, от най-младите му години, също ме очарова. В 1900/Novecento на Бертолучи. Толкова е красив там, и толкова таланлив, и носът му сякаш не е толкова голям...

Diamant 13 - Това е последния филм, в който гледах Жерар Депардийо. Аз много го харесвам и любима роля е в Cyrano de Bergerac. Имам и други любими негови роли, израстнала съм с неговото кино и за мен беше голям шок последния му филм
А Брат Пит го харесвам и във второстепенни, и в главни роли

Let the Right One In
Шведска версия на Twilight , но всъщност доста по - добър и дълбок филм . Аз не бях чела за филма преди това, знаех че е за вампири, но не бях подготвена, че е много повече. Препоръчвам го.

п.п Скандинавците въобще комедии правят ли? Някой гледал ли е хубава скандинавска комедия?

и аз съм от почитателките на Брад(ат) Пит. много го харесвам и като мъж, и като актьор...казвала съм вече, че "Боен клуб" ми е сред любимите филми...в "Седем", "Гепи", "Седем години в Тибет"...също и в Sleepers (страхотен филм) прави невероятни роли и в Babel ми хареса

направи и силна роля в Бенджамин Бътън, но самия филм нещо ме разочарова. в Копелетата според мен е най-слабата му роля досега.
Burn After Reading още не съм го гледала

още обаче си няма Оскар

Брат Пит е добър актьор, и това го доказа най-вече с "Боен клуб". Много добра игра, и ролята така му приличаше.

http://www.imdb.com/title/tt1188729/ Pandorum

филма, който препоръчвам с всички налични крайници е Аватар естествено
тръгнах да го гледам с голяма доза мнителност, тъй като не обичам фантастика. близо 3 часа красота - това мога да кажа!
предвидим сценарий, не е нещо, което да не сме гледали вече, но...слагаш очилата и в края на филма не искаш да ги свалиш

Абсолютно същото стана и с мен!Които  може да ходи да го гледа!Препоръчвам ви да го гледате на I-MAX ,защото екрана е доста по-голам!

Мислех, да препоръчам няколко филма, като Agora (2009) на Amenabar, Map of the Sounds of Tokyo (2009) на Isabel Coixet и да попитам за някои други заглавия.
Но, върнах малко лентата назад.  Ще почакат.

ТинаХрис изразява и моя позиция (по повод Los Abrazos rotos), че ако един филм не е докоснал, не е необходимо да убеждаваш някого, колко е добър.

Моите представи за филма на Тарантино се доближават до една дума на kiki - омагьосва. Намирам някакво очарователно сходство, но само като ‘спираловидно засмукана’ идея за Историята (като време) през Киното, каквато имахме в Ново Кино Парадизо на Торнаторе. Забравям различията, поглеждам на изхода на 'спираловидната фуния' (малко в стилистиката на анимацията са ми обясненията, а и представите, но в момента така.) Метафората за Киното.
Филмът е ситуиран във Франция. За режисьора това е магическо място на Киното (вероятно заради заряда на Новата вълна или Кан). А за нас предпоставка, че ще ни държи далеч от Аушвиц.
Контекста на историческата истина е пренебрегнат, както и политическото поведение на персонажите  - не съм обърнала внимание, но имало грешка в картата на Европа с обозначена Турция като Османска империя,  Хитлер  тук бил  с кафяви очи, не със сини и др.  детайли. Тарантино остава верен единствено на кино  реалността. Обгърща ни с афиши, имена на режисьори, които са прожектирани по онова време и иска да му вярваме чрез исторически естествените стойности на времето – киноизкуството. Или както казва Кенет Кларк, историята ще се помни от построените катедрали, респ. изкуството. Намирам виртуозни кадрите, в които виждаме Shosanna в кино Gamaar, а от другата страна на улицата афиш с лика на героинята на Даян Крюгер почти в края на екрана ни, двете жени не се срещат, а също и погледите им.
(Около проекцията да убиеш Хитлер в киното.) Хитлер (и Сталин) са били също подвластни на магията на киното. Хитлер е гледал два пъти Великият диктатор на Чаплин. В документалните филми на Leni Riefenstahl, прилигирована от властта режисьорка, спомената във филма на Т.,  ми бе направило впечатление, че е разполагала с огромен бюджет за снимките. (Сталин се е затварял в  прожекционна зала и е плачел с часове гледайки филмите на Чаплин, които са му напомняли за собственото му детство преминало в бедност.)
Откривам два проблема в тази продукция.
Тарантино е надценил зрителя; заиграва с препратки към военни филми от 40-те, които ние не познаваме. Не беше и необходимо да гледам два от инспириралите го филми като обаятелен събеседник, набързо ги преразказва. Някои от пероснажите имат ‘прототипи’, но не исторически личности, а на актьори от  40 –те години.
Неговите принципи за кино изключват по някакъв начин Разказа, следвайки героите. Персонажите изглеждат често схематични, но страшно характени само в дадената сцена  и това е така,  защото всяка сцена- етюд,  ‘глава’ (Тарантино) е  малък късометражен филм  с продължение, повествованието остава затворено там.  И другите му филми са също толкова камерни (интериор и сцени), но точно този е несвойствен. Самоцелност.
И накрая, той все пак има концепция за Историята, съдържаща се във финалната сцена. С изгарянето на филма и това, че всички са мъртви и никой няма да види този филм или да разкаже за този Герой от филма, и отново с постмодерното говорене ‘разколебава’ представата за ‘плътността’ на Историята, фактите често се губят във хода на историческото случване. Ние днес поставяме под съмнение понятията, съвременният мит е прекъснат. Или митът изчезва, остава митичното?

Лошо момче е етикет идващ от умението да играе с конвенционалните знаци и жанрове, в този филм,  с ‘мита’ за ‘историята.
Може да се пише и още.

Alica, интерсно ми бе да прочета за насоката, която вмъкваш към образа на Waltz, подобно на теб, обърнатата означаваща система (евреи-нацисти) ми хрумна, когато гледах филма за пръв път.

Ако авторите на Das Leben der Anderen не бяха прокарали тънка червена (неидеологически) линия на хуманност и мълчание, мислите ли, че филмът щеше да симпатизира, ако имахме един страхлив доносник ‘ Улрих’?
 
savina h, отдавна съм приготвила  последния филм на Джим Джармуш, видях, че си писала за присъствието на G.G.Bernal. Филмът е заснет с оператора на Kar Wai , ако  и други са го гледали, ще ми е интересно да прочета.

Вероника решашава да умре (2009)  – не ми достави удоволствие -  има визуални съвпадения  с японската версия от 2005 г. (За втората няма англ.субтитри.)
Малко хаотично пиша, но предвид часа...

Хайде и аз да подкрепя "Аватар"   Филма е хубав. Хареса ми , но след голямата реклама, която му направиха навсякъде очаквах доста повече    Най-впечатляващото за мен беше природата    Красота, магия, направо не ти се иска да сваляш очилата. А ако можеше и да си откъснем по едно от онези цветенца......

И да препоръчам един стар филм с Ал Пачино - "Пътят на Карлито" - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=203796&hit=1. Впечатлих се до каква степен са пресъздадени мафиотските взаимоотношения  А Шон Пен едва гопознах 

И аз вчера ходих да гледам "Аватар" в I-MAX . Отидох с мнението, че просто отивам да видя един различен като зрелище филм  без да имам каквато и да е идея за сюжета. Отначало ми беше малко тъпо, но с течение на филма историята ме грабна, да не говорим за гледките. Хареса ми идеята на филма и много е вярно това, че където отидат хората осират всичко...

Fame - не съм гледала стария филм, но новото копие изобщо не ми хареса. Очаквах доста повече, заради рекламата, но се оказа, че всичко интересно е събрано в нея. С две думи - повтаря повечето музикални филми, нищо ново не ни казва, очаквах повече танци, в крайна сметка гледах как група тийнейджъри преминават през 4 годишното си обучение в училище по изкуствата, в рамките на два часа...

Pédale douce - типично френски, страхотен хумор, интересен поглед върху другата страна. Много добра роля на Фани Ардан. Прекарах два страхотни часа, хилейки се. Освен това филма разглежда и самотата, болката от това да си различен, отхвърлен... Препоръчвам

   Искам да ви споделя, че се зачетох в линка от предишните ви дискусии, точно преди година. Аврора го пусна в темата с класациите.
Прави ми впечатление, че тогава са писали май повече хора, и най-вече са коментирали повече хора. И много искрени мнения, и много емоционални. И изобщо, доста ми харесаха някои постове...още не съм дочела всичко, тази тема е много хубава всъщност.  

  Revolutionary Road много се е харесал на повечето хора. Филмът е страхотен като режисура и актьорска игра. Но мен не ме трогна , даже главната героиня ме отблъсна. Гледах го преди година, може би трябва пак да го видя, но си спомням, че историята не ми допадна. Дори мисля, че е доста преекспонирано всичко. Но вече сте го коментирали достатъчно, спирам.

Knowing http://www.imdb.com/title/tt0448011/ един изключителен филм!

СОНЯ, ...преди пишеха много хора, ще ми се някой ден пак да видя толкова много мнения и хора в темата. някои много ми липсват, сещам се за Jolene, Kiora (тя се включва всъщност много рядко вече), Tandoori, Myriad Canaan, jacklins също много рядко се индикира...100% пропускам и други.

Ив, веднага щом излезе някъде достъпен Map of the Sounds of Tokyo (2009) ще  го гледам, аз съм безкрайно влюбена във филмите на Isabel Coixet