Здравейте мамита!
Честити месечинки на всички пораснали бебоци! Да са живи, здрави и игриви!
Бебоците ни много фотогенични брех, чак майките им не могат да ги разпознаят.
Подкарвам ви по "азбучен" ред.
Маймун мойта госпожица си хваща някоя играчка от активната гимнастика и почва да се напъва да става, ако не се получи се сърди и още по-ожесточено почва да я дърпа, в резултат на което вече няколко пъти се е случвало да я откъсне и с удоволствие да си я дъвче след това, особено един шарен папагал й е любим, та всеки път тичам да му провелявам перата дали са всички да не е изяла някое (те са общо 3бр.).
Росито бънджита не съм оглеждала. Малко съм раздвоена на този етап.
Нелир това бялото зъбато животно предизвиква някява необяснима радост в душата ми.
Джилиян честита ви месечинка и дано имаме възможност да се запознаем лично все пак някой ден. Много хубави снимки сте си направили, даже си помислих, че са професионални.
Вирджинити честит ти зъбатко.
Ох мамо Диди отдавна не се бях смяла така, до сълзи. Не знам само ако някои от тези неща се случат с мойто дали ще ми е толкова смешно.
За захранването много неща се изписаха, а си мисля, че голямото писане тепърва предстои, тъй като сега започва захранването на повечето бебоци и затова реших да се включа и аз, защото си мисля, че ако така ще си „забелязваме” май по-добре да забравим за форума. Всички трябва да сме наясно, както писа и Стеф, че щом се зададе въпрос или се направи някаква констатация тя подлежи на всеобщо обсъждане и е абсурдно да се очакват еднозначни мнения, нали именно заради това се поставя на дневен ред, за да бъде обсъдено и да се „чуят” различни мнения. В тази връзка ще кажа какво лично за мен е от особена важност при взимане на каквито и да било решения, а това е пълноценна информираност в една завършена цялост (понякога това отнема повече от 6г. в университет), а не едностранно възприемане на всяка получена информация. В частност за захранването: ако знаеш (независимо как си го узнал дали от „разпит” на доверения си лекар или от „дебелите книги” или от друг проверен източник) коя храна какво набавя, липсата й в организма до какво води, кога вътреутробните запаси от нея се изчерпват и има нужда от допълнително набавяне, за развитието на кои органи, системи и процеси в организма е от значение тя, какви са самите етапи на развитие на детския организъм, както и какви са особеностите на твоето дете, едва когато навържеш всички тези неща може да имаш самочувствие и увереност в себе си, че това което правиш е обосновано най-добрият избор за твоето дете. Можем да знаем каква е вредата от ранното въвеждане на определена храна, но трябва да знаем и дали няма да е по-голяма вредата от закъснялото й включване. И въпреки това пак няма гаранции, че ще опазим детето си от всякакви здравословни проблеми, както и не е гаранция, че утрешните здравословни проблеми на децата ни ще са резултат от днешните ни грешки. За това смятам, че не трябва напълно и автоматично да се пренебрегва опита на добрия педиатър (както някой беше писал не всички са пълни идйоти), защото колкото и да четем в интернет и дори всякаква друга медицинска литература няма да придобием знанията и уменията които имат те, но разбира се не трябва и на „сляпо” да им се предоверяваме и всяка втора препрадка да е към тях, защото медицината не е математика, а и не е гаранция, че всеки който е учил медицина е станал „лекуващ” лекар. Вярно е, че има доста тънкости на които няма как да хванем нишката, освен ако не сме се отдали основно на това занимание и точно за това питаме. Аз лично питам, питам вас и избрани педиатри и чичко Гугал и някои книги. Питам и разпитвам за каквото се сетя. Но Стеф е права, че трябва да ценим труда на другите, които отделят от времето си и полагат усилия да преработят информацията, за да ни я поднесат „сдъвкана”, а ние само да я „преглъщаме”. А до колко да се доверяваме на получената информация независимо какъв е източника всеки преценява с това което е на раменете му, по-добър начин досега поне аз не знам да е измислен. Всички трябва да сме с „отворени очи и уши” и в „будно” състояние за да имаме полза от това което живота ни предлага.
Виж целия пост
Честити месечинки на всички пораснали бебоци! Да са живи, здрави и игриви!
Бебоците ни много фотогенични брех, чак майките им не могат да ги разпознаят.
Подкарвам ви по "азбучен" ред.
Маймун мойта госпожица си хваща някоя играчка от активната гимнастика и почва да се напъва да става, ако не се получи се сърди и още по-ожесточено почва да я дърпа, в резултат на което вече няколко пъти се е случвало да я откъсне и с удоволствие да си я дъвче след това, особено един шарен папагал й е любим, та всеки път тичам да му провелявам перата дали са всички да не е изяла някое (те са общо 3бр.).
Росито бънджита не съм оглеждала. Малко съм раздвоена на този етап.
Нелир това бялото зъбато животно предизвиква някява необяснима радост в душата ми.
Джилиян честита ви месечинка и дано имаме възможност да се запознаем лично все пак някой ден. Много хубави снимки сте си направили, даже си помислих, че са професионални.
Вирджинити честит ти зъбатко.
Ох мамо Диди отдавна не се бях смяла така, до сълзи. Не знам само ако някои от тези неща се случат с мойто дали ще ми е толкова смешно.
За захранването много неща се изписаха, а си мисля, че голямото писане тепърва предстои, тъй като сега започва захранването на повечето бебоци и затова реших да се включа и аз, защото си мисля, че ако така ще си „забелязваме” май по-добре да забравим за форума. Всички трябва да сме наясно, както писа и Стеф, че щом се зададе въпрос или се направи някаква констатация тя подлежи на всеобщо обсъждане и е абсурдно да се очакват еднозначни мнения, нали именно заради това се поставя на дневен ред, за да бъде обсъдено и да се „чуят” различни мнения. В тази връзка ще кажа какво лично за мен е от особена важност при взимане на каквито и да било решения, а това е пълноценна информираност в една завършена цялост (понякога това отнема повече от 6г. в университет), а не едностранно възприемане на всяка получена информация. В частност за захранването: ако знаеш (независимо как си го узнал дали от „разпит” на доверения си лекар или от „дебелите книги” или от друг проверен източник) коя храна какво набавя, липсата й в организма до какво води, кога вътреутробните запаси от нея се изчерпват и има нужда от допълнително набавяне, за развитието на кои органи, системи и процеси в организма е от значение тя, какви са самите етапи на развитие на детския организъм, както и какви са особеностите на твоето дете, едва когато навържеш всички тези неща може да имаш самочувствие и увереност в себе си, че това което правиш е обосновано най-добрият избор за твоето дете. Можем да знаем каква е вредата от ранното въвеждане на определена храна, но трябва да знаем и дали няма да е по-голяма вредата от закъснялото й включване. И въпреки това пак няма гаранции, че ще опазим детето си от всякакви здравословни проблеми, както и не е гаранция, че утрешните здравословни проблеми на децата ни ще са резултат от днешните ни грешки. За това смятам, че не трябва напълно и автоматично да се пренебрегва опита на добрия педиатър (както някой беше писал не всички са пълни идйоти), защото колкото и да четем в интернет и дори всякаква друга медицинска литература няма да придобием знанията и уменията които имат те, но разбира се не трябва и на „сляпо” да им се предоверяваме и всяка втора препрадка да е към тях, защото медицината не е математика, а и не е гаранция, че всеки който е учил медицина е станал „лекуващ” лекар. Вярно е, че има доста тънкости на които няма как да хванем нишката, освен ако не сме се отдали основно на това занимание и точно за това питаме. Аз лично питам, питам вас и избрани педиатри и чичко Гугал и някои книги. Питам и разпитвам за каквото се сетя. Но Стеф е права, че трябва да ценим труда на другите, които отделят от времето си и полагат усилия да преработят информацията, за да ни я поднесат „сдъвкана”, а ние само да я „преглъщаме”. А до колко да се доверяваме на получената информация независимо какъв е източника всеки преценява с това което е на раменете му, по-добър начин досега поне аз не знам да е измислен. Всички трябва да сме с „отворени очи и уши” и в „будно” състояние за да имаме полза от това което живота ни предлага.
А, Калината определено ми е скрила сланинките, та искам да разбера как черното става по-черно, за да си ги крия сама на моите си снимки... 
В тази връзка, искам да питам дали ще мога да взема и останалите снимки, които направи Калина? Без да са обработени или нещо такова, само да си ги имам за спомен.
Доста се посмях с това как се палите за няма нищо...Наистина всеки знае най-добре за себе си,а когато незнае за това е форума да пита.Тук сме много хора с различно мнение и от всички прочетени аз например синтезирам тези които са най-близо и до моето свотоусещане.Мисля че и повечето така правят.
Понеже винаги пускаш страшно много снимки на Стеллааз спокойно многа да ти кажа,че освен моето само Стеличка различавам без да чета кое е бебето 
.Снощи съм спала 4 часа само, с три ставания 
.I тази вечер ще я храня само към 11 вечерта,3-4, и към 6.Мисля,че това е съвсем нормално.Ще я оставям да плаче,надявам се да не е повече от 2-3 мин.