Много задушевна обстановка цари тук
Захранването е бунело духовете във всяка една отчетна тема, нормално е и тук да е така. И ако Чочо сан не подскачаше като ощипана мома /съвсем приятелски го казвам, да не вземеш да се обидиш сега/ щеше да се получи много хубава дискусия. Защото, момичета, ситият на гладния не вярва, както са казали старите хора - ако си си огледал детето "по старата схема", нямал си някакви сериозни проблеми и педиатърът ти те съветва по същия начин да процедираш и сега, надали щеше да се замислиш, че този, новия модел на захранване, дето го размятат разни непознати из Интернет, е по-добър от това, което казва доктора и ти си се убедил, че работи върху собственото ти дете. И в тази връзка да ви кажа, че и това за маслото и солта след годинката е ново. Едно време нас ни караха да слагаме масло в пюрето. Дори днес докато подреждах намерих сп. "Моето бебе и аз", които съм купувала като бях родила Лили - в тях има много рецепти за детски пюрета - всички са с масло. Относно гастритите, получени от ранното захранване - никой не може да бъде убеден, че е точно от това - колко пържени картофки, мекици и други забранени благинки са се изяли преди да се прояви гастрита, та не се знае кое е причината.
Аз, за себе си съм решила, че ще захраня на 6 навършени месеца, след Нова година ще е това. Схемата ми на захранване се казва Марулка и най-вероятно пощенската й кутия ще бъде нападната от марокански скакалци с разни тъпи въпроси
Прави ми впечатление, че наистина масово педиатрите захранват по старата схема и се чудя защо, аджаба, тези хора не са чували за новите препоръки на СЗО!? Нашата лекарка всяка година ходи на опреснителен курс /или както там му казват/ и още преди 5 години започна да практикува късно захранване. Тази жена сама ли е на курса или другите в бюфета маат кюфтаци, да се изразя и аз по ББ

Ние вчера ходихме на консултация - Мишо е 7,270 кг и е станал 66 см. Сложихме третия Пентаксим, 7-мия месец ще сложим Синфлорикс. Винаги го къпя след ваксина.
Фортунче, бързо оздравяване на бебка!

Ем, и наборката да се оправя бързо!

Калина, все се каня да изразя възхищението си от работата ти, но като се отплесна в друга посока и забравям. Респект! Просто си невероятна и ако случайно варненки те навият да ги посетиш и ние с Лили и Мишо ще се наредим на опашката.
Каза, че има още време, добре е след петия месец, още повече, че сме имали алергии в семейството, а пък и тя си наддава добре, нито прекалено много, нито малко. Според нея е добре да се започне със зеленчуво еднокомпонентно пюре (картоф, морков, тиква), както си мислех и аз. Общо взето много добре се разбираме с педиатърката, нали затова си я избрах 

явно е вярно това което казват - с какъвто се събереш-такъв ставаш...не само по характер ами и на външен вид
,
,
!
(
и баткото също та да си починеш и ти малко.
От нас само децата и усмивките.
.Между другото наистина много обича да гледа през прозореца, това е хубава идея,ще трябва да направя нещо по въпроса
.
Помня историята, която ми разказа веднъж една възрастна жена. Когато била малка, нейната майка, както и много други майки, била вечно заета у дома: да изпере, да изглади, да закърпи, да почисти, да сготви... Момиченцето, току що проходило, все му се искало да се гушне в майка си и често отивало при нея, протягайки ръчички за прегръдка. "Не ми пречи, нямам време" - нервно казвала майка й и я отпращала да си играе самичка. И момиченцето все стояло с напразно вдигнати ръчички. Дали майката наистина не можела да отдели свободна минутка или й се струвало, че точно по този начин трябва да възпитава детето си, но упорито не искала да прегърне момиченцето. Цяла година мъничето протягало ръчички към майка си, но прегръщало само въздуха, докато момиченцето не разбрало, че това е напразно. Усещането за празнота толкова силно се запечатало в съзнанието на детето, че вече като млада жена, в страха си отново да не усети празното пространство в ръцете си, физически не можела да вдигне ръце, за да прегърне любимия човек. Успяла да се освободи от този страх, едва с помощта на психотерапевт.
няма такъв кеф просто...
.Калина, а при теб да не е останало някое забравено