
Възхитена съм от уменията ти, Май нейм!!! Наистина!!! Толкова стилно и красиво е всичко, което произведе, че... честно ти казвам - бих си купила!
Дарушка, съжалявам да прочета, че сте болни
Дано по-бързо отмине всичко. Аз както споменах - миналат аседмица бях на АБ. Не бях пила не помня от колко години - а, спомних си, от януари 2008, когато забременях с Джи... Спрях го и сега имам чувството, че отново ме започва същото синузитно мъчение...
Вечи, гуш за джудженцата и тяхната мама. Разбира се, че с удоволствие ще приема мнениено ти по всички теми в живота ми

И последно обръщение, но не по значение:
АНМАР, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛА ПРИЯТЕЛКО! Спкойствие, споделеност, благополучие и здраве - да бъдат част от пътя ти през следващата година. Наздраве!
За въпросите на Севдето... Какво бих искала за 2010? Колкото и тривиално да звучи, не бих пропуснала да си пожелая по повече от най-изчерпаемите ни ресурси - време и здраве, за да правя неща, които са ми приятни, да общувам с хора, които харесвам, да работя върху себе си. Искам да се обичаме с любимия и по-често да имаме дни "както преди". Последното тримесечие от 2009 беше в някаква степен начало на прехода към нормалната ми професионална ангажираност. Пожелавам си успешна лайф коуч практика, хубави предавания с красиво разказани истории и щастливи участници /разбира се и.. рейтинг, за да го има... хахх а/ и добре продаващи се слинджита
Бех поработила и над постоянството ми по отношение на спорта. Сега ще се подготвя за вечерното меню с едни постни зелеви сърми със стафиди и сушени кайсии, крем супа от леща, боб и питка. Друго какво да сложа... салати, туршии... ядки... Дано ми остане време и за мен самата.



Отдавам нежеланието си на това, че не са ми готови новите кухня и хол, че първия етаж е студен, а на втория нямам всички удобства.
Толкова ме напрягат и уморяват, че вече не вярвам, че ще имат край. Но пък знам, че на финала ще съм най-щастливаия човек 
но си пожелавам да е още по-силна през следващата година (има ли накъде?
Незнам другите как се справят, възхищавам се на всички намерили баланса.... Сутрин ставам в 6, докато се оправя за работа, нещичко за закуска да направя на младежа, събуждам го, нагласям го и хайде при бабата, от там с милото отпрашваме за работа, естествено всеки ден цепим секундата, незнам как го постигаме
Че на човек не приличам вече, никакво време не мога да отделя за себе си
Така стига толкова съм се оплаквала.
Вече станаха 10. Още 10 и край