Биха ли ви шамари в родилното?

  • 28 978
  • 557
# 135
Последна опция. При това не съм подкупвала никого за нищо.
Виж целия пост
# 136
Нооо... една маминка (имаше избран екип) в предродина зала, доста цирикаше, стискаше си краката, едно постояно "НЕЕЕЕЕ...", направо по едно време на мене ми идеше да си събера системите и да стана да я ошляпам, да се освести...Добре че се стиха това да го направят хората на които си беше платила. Брей, да му се не види, то всички ни боли, ама и тези хора там как да ти помгнат като нито приемаш нито предаваш Crazy Crazy Crazy

 #Crazy

Няма да се промени нищо, за съжаление. Ние самите не сме готови да си променим мирогледа, а промяната трябва да настъпи първо в нас и в нашето очакване за това какво заслужаваме. Щом намираме за нормално ошамарването на една стресирана родилка, не само за нормално, а дори за хуманно, за какво изобщо се хабим да си говорим глупости Tired
Виж целия пост
# 137
Не, държаха се с мен прекрасно през цялото време, за което съм много благодарна, защото в такъв момент наистина всяка жена има нужда от внимание.
Виж целия пост
# 138
Държах се нормално и те се държаха нормално.
Никакви шамари или истерии.

Все пак не забравяте, че говорите за взаимоотношения, нали?
Виж целия пост
# 139
Даже бяха прекалено мили, грижовни и внимателни, а в един момент започнах да охкам /заболя ме зъб и се оказа, че боли повече/ и анестезиологът прежълтя, пребледня и започна да ме гали по косата. В същото време една санитарка ми държеше легенче /драйфах нон-стоп/, а една акушерка ми подаваше кислородна маска. Анестезиологът ми разказваше вицове и искаше съвети за любовта си към една акушерка, а екипът си работеше тихомълком /раждах секцио, а д-р Валя Григорова буквално спаси мен и децата ми от смърт, като не съм платила и стотинка/...
При това, раждах 3 дни /т.е. децата излизаха, а лекарите се опитваха да забавят раждането, че беше много рано/ и после стояхме още почти месец, защото децата ми бяха много мънички. За цялото време не съм получила нито една обида, не съм чула една дума накриво, за шамари да не говорим...
Виж целия пост
# 140
шамари не са ми били но се държаха лошо и грубо като под това разбирам- родих така да се каже "насила" -отидох в болницата за контролен преглед но доктора който бях избрала за раждането реши че "така и така е на смяна " я да се качвам в родилна зала да би да го събудя през ноща.... сложиха ми окситоцин -без да ме питат дали искам, за да тръгне раждането, защото аз като постъпих нямах нито разкритие нито контракции, нито водите ми бяха изтекли Naughty не бях и на термин. В следствие на окситоцина тоновете на бебето се губиха 2 пъти незнам как не умря в корема ми, въобще цялото раждане не вървеше никак добре  на 4 см разкритие когато за1 път загубиха тоновете питах доктора дали не се налага секцио той вика- не и вече когато ми почнаха напъните дойде и вика "ми то бебето голямо пък ти си дребничка май трябваше секцио" . И така след около 10 часа адски болки, грубо отношение, не отговаряне на нито един въпрос от моя страна /а аз доста се бях изплашила най-вече за бебето/ и ненужно болезнени прегледи за разкритие - родих с вакуум бебето, не дишаше когато го извадиха а шевовете м/у краката ми са безброй... И да - скачаха мина корема и го не веднъж, и да викаха ми "млъкни" , "престани" и т. н.
Незнам дали изчерпателно съм обяснила какво точно имам предвид под грубо отношение и на всички майки които не им са се случили такива неща да благодарят на Бога за това, а не да плюят по жените имали тежко раждане...Мога още да говоря какво ми се наложи да преживея, но ще спра до тук, това което ме кара да преодолея шока е малкото ми ангелче, което слава богу е добре, но кошмарите нощем незнам докога ще ги сънувам... !
Само за справка болницата е Майчин дом в Сф !

Нооо... една маминка (имаше избран екип) в предродина зала, доста цирикаше, стискаше си краката, едно постояно "НЕЕЕЕЕ...", направо по едно време на мене ми идеше да си събера системите и да стана да я ошляпам, да се освести...Добре че се стиха това да го направят хората на които си беше платила. Брей, да му се не види, то всички ни боли, ама и тези хора там как да ти помгнат като нито приемаш нито предаваш Crazy Crazy Crazy

 #Crazy

Няма да се промени нищо, за съжаление. Ние самите не сме готови да си променим мирогледа, а промяната трябва да настъпи първо в нас и в нашето очакване за това какво заслужаваме. Щом намираме за нормално ошамарването на една стресирана родилка, не само за нормално, а дори за хуманно, за какво изобщо се хабим да си говорим глупости Tired

Подкрепям с 2 ръце
Виж целия пост
# 141
.............
Мисля,че ти бъркаш и не си разбрала поста правилно.Акушерката си беше много любезна,и да,по-добре по-силен натиск на корема,отколкото мъртво бебе!!!А доктора какво бил говорил ми е все тая.Относно следродилната депресия,да знам какво е,минах през нея,но се справих отдавна.
Нищо против теб не съм имала, просто... абе няма zначение. Не се раzбрахме явно, така или иначе. Щом приемаш нещата така, така да бъде  Peace
Виж целия пост
# 142
Не.За първи път чувам за шамари.
Виж целия пост
# 143
И аз за първи път чувам чак за удряне на шамари. С мен се държаха много добре, останах доволна, но тази която влезе в родилната зала да ражда след мен, с нея се държаха грубо но то беше голямо лигавене и превземки.
Виж целия пост
# 144
Значи, който търпи на болка е ОК и се държат човешки с него, а който вика, гърчи се, вика НЕЕЕЕЕЕ и се "лигави", Трябва да яде шамарите.
Айде моля ви  Stop
Виж целия пост
# 145
Значи, който търпи на болка е ОК и се държат човешки с него, а който вика, гърчи се, вика НЕЕЕЕЕЕ и се "лигави", Трябва да яде шамарите.
Айде моля ви  Stop


Това е доказателство, че ситият на гладния не вярва. И аз, раждайки първото си дете (с епидурална), се чудех на много крещящите и изпадащи в истерия жени около мен. Все си мислех тогава, че човек не може чак толкова да не успее да се контролира. Е, не ми е идвало да стана да ги ошамаря, но това явно е въпрос на темперамент Simple Smile. Когато родих второто ми дете, без упойка и се чувствах буквално между живота и смъртта от болка, последното нещо, за което съм мислела е дали стресирам и нервирам персонала. Те би трябвало да са подготвени за всякакви случаи. Хората са различни, едни имат висок праг на болкопоносимост, други нисък, едни могат да се владеят, други не. Добрият професионалист трябва да може да даде еднакво внимание и грижа на всяка родилка, без значение от емоционалното й състояние Peace

П.П. И още нещо се сетих от второто ми раждане - усещането за самота и изоставеност. Чувствах се сама с болката си, а подмятанията на акушерките, че "баба ми и майка ми все с упойка са раждали", ме караха да се чувствам още по-нещастна и неразбрана. Представям си в този момент, ако някой ме беше "ошамарил за свестяване", какъв щеше да е ефекта. Със сигурност щеше да е противоположен на очаквания Peace
Виж целия пост
# 146
Цитат
М A R I Q 
Вмъкни Цитат
аз не мога да си представя как ще оставя някой да ме тормози....ама близки  нямате ли,мъже също...
никога не съм ги разбирала тези неща.....слушаш обиди ,търпиш какво ли не и после казваш-ама те ме тормозиха -реагира се на момента .....не след 1 година примерно....
Мария,повярвай ми,така исках и аз да им отвърна и да ги заплаша даже за по-коректно отношение,но когато раждах (при мен продължи около 24 часа), нямах сили да говоря,камо ли нещо друго Tired.А после като бебето беше в неонатологията също исках да не се държат с мен като с навлек,който постоянно виси на вратата на неонатологията,а с подобаващо отношение да ми обяснат какво точно е станало и как всичко ще е наред Tired Confused... през цялото време си казвах "ще напиша писмо до ръководството на болницата,даже до министъра на здравеопазването", но като знаех,че тези хора хранят, повиват детето, то просто зависи от тях и си казвах "с вързани ръце съм".Слава Богу,всичко се оправи и сега юначето много ме радва baby_neutral.Дано да няма подобни случаи като моят,мога да ви кажа,че изкарах много тежка 6-месечна следродилна депресия и имам и други последствия от това раждане.Искам отношението на болничния персонал спрямо родилките да се промени и осъвремени,защото ако няма родилки,те нямаше да имат професия Tired Sad
Виж целия пост
# 147
.............
Мисля,че ти бъркаш и не си разбрала поста правилно.Акушерката си беше много любезна,и да,по-добре по-силен натиск на корема,отколкото мъртво бебе!!!А доктора какво бил говорил ми е все тая.Относно следродилната депресия,да знам какво е,минах през нея,но се справих отдавна.
Нищо против теб не съм имала, просто... абе няма zначение. Не се раzбрахме явно, така или иначе. Щом приемаш нещата така, така да бъде  Peace

Наистина сме на различни позиции относно поста.Иначе нищо лично  Hug Извинявам се,ако съм те обидила.
Виж целия пост
# 148
Не са ми били шамари.
Виж целия пост
# 149
Първият път в частна клиника- страхотно отношение.
Вторият в държавното АГ- Пак страхотно отношение.

Това за шамари   Shocked
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия