Подаръци поръчва АПРИЛското дете и чака дядо Коледа да му ги донесе

Марини, защо понеделниците? Слънце може да се включи след 20ч., имайки предвид, че седим до 23ч. всеки път.   Ако не и проблем ?  
Слънце, супер си  
Четвъртък 14.01. Къде ?

Навита съм за четвъртък . Изобщо не е проблем, че ще се включа по-късно. В петък съм на поход, така че няма да ставам рано .

Хайде, тогава четвъртък, 14.01,а? Аз заради Слънчо така предложих, но щом няма против, ОК!

Кривото, Дивака, Уго, Джепето, м-м? Давайте и други идеи за центъра.

Като гледам, как бързо я спретнахте срещата ....
При всички положение четвъртък и петък пропускам - в командировка съм в Поморие   и аз да се изфръцкам. Отивам да гледам балнеохотел Поморие, какво представлява   с една скромна групичка...

Ели, направи един кръгом към Варна, тогава. Къде е Поморие, къде е Варна...
Временцето е страотно! Слънчице, няма вятър...

Бройте ме за четвъртъка!

Ели, браво, че ще се разходиш! приятен път

Аз предлагам Оливс на Спортната палата ( има и на Графа, но там става по-задимено ) ?

Оливс ме устройва  . На пет минути е от работата ми.

И аз съм ОК за "Оливс"! 

Аз също ще дойда в четвъртъка /живот и здраве/!

Не знам къде е Оливс, но ще дойда

Ламичке, уговаряме се за "Olive's"-2! Хайде, да се увеличава бройката!

Никога не съм била там. Ще ми бъде приятно да ви видя!

На Илит ще звънна, ако не напише нещо по въпроса до ден-два

Привет милички, вече сме си у дома. Пуснаха ни вчера, мъничето надава, няма силна жълтеничка и като цяло ако не брой моя супер нисък хемоглобин всичко ни Ок.

Ето малко ако ви се чете... как мина всичко.

На 04.01 към два часа почнаха поредните нощни контракции, казвам поредни защото всяка вечер си ги имах, без разни ефекти. Лежах си мирно и си четях една книжка малко фантастика. По някое време почнаха да стават на 20мин. , но аз си дремех и дори доста добре защото ме събуди изтичането на водата към 4ч. минах през банята, пляс пляс, сложих си грим даже... Е как не ли цяло събитие раждането, зълва ми спеше, мъжо си пи кафето.

В 4.50 ч тръгнахме, и Верето се събуди да ни изпрати...Казахме и къде отивам и тя искаше...

В 5ч бяхме родилното, с контракции през 10мин до 15мин. но не регулярни по сила и доста кратки. Прегледаха ме и даже малко им се видя чудно да ми изтекла водата, шийката беше твърда и високо разположена сакрално, така че не напипаха разкритие. Сложиха ме да си дремна. Аз обаче се разопаковах и висях на прозореца да броя снежинките, беше ми едно супер щастливо, и някак чак не можах да повярвам че дойде момента.

http://ivalex.multiply.com/photos/album/177/177

Стаята ще я видите на снимките, скромна с три легла( надявах се да има някоя мама после при мене да си бръмчим двете) но при влизане те лъхва миризма на лайка и бебета и беше супер уютно усещане.
Зълва ми само се шегуваше, че малко като поседи и после цялата замирисвала на това.

И така като се разопаковах, си пуснах малко Н. Кенеди албума му с балкански ритми, мотах се насам натам и чаках всяка вълничка развълнувана, хем да я вдишам добре, хем да отмине за да доведе нова. Дадоха ми грейчици на кръста и корема, а Мишо за мина да съобщи в работа и после да дойде.

Към 8ч ми дадоха закуска, моя милост си я изяде като първия гладник. Към 12ч. обяд и пак си хапнах...  

Към 12ч мъжа дойде, беше минал през дома да види как са Верето и зълва ми. Бяха ми дали една гим. топка да си седя на нея, да масажирам тазовото дъно и беше много добре, контракции на през 5мин. вече силнички, но при все поносими и с добро дишане беше Ок.  Акушерките минаваха да ме видят, но не ме закачаха, не преглеждаха само следяха за тоновете с преносимо доплерче.
Казаха ми като почнат леко напъни да си кажа, стана към 13ч, прегледаха ме за втори и последен път и ми съобщиха 5см разкритие, тука малко се ушашках викам само толкова ли... а те се смеха, защото след 15мин вълничките бяха през минута.
Почнаха да приготвят вана, но ми беше леко отмаляло не ми се стори добра идея, пак ми дадоха грейчици, и ми казаха да не спирам нито един напън да ги оставя да довършат разкритието... и така и стана за следващи 10 мин се почна избутването на плода, акушерките ме питаха как мисля да стане, дали да клечешката или да пълним вана... обаче стана толкова бързо всичко, че само ги питах дали може в стаята, както съм почти седнала и следващи 10мин бях родила. Мъжлето беше там и ми беше прекрасна упора.

Името беше избрано, София, но когато се роди, изненада... омотана във пъпната връв през вратлето, но нищо й нямаше и някак знаех и аз и Мишо че това е дар Божи... и така Дарина.  Той, вечерта като се прибра забелязал, че часовника в кухнята ни спрял точно в часа на раждане на Дари.

После дойде малко сложната част, плацента ми не излезе лесно, малко чакахме, към 15.30 ми дадоха утеротоника и се отлепи, аз си бях с нисък хемоглобин като влизах та това малко усложни нещата. Доста ме умориха контракциите след този медикамент.
За шиене, се базикаха че то няма какво малко висяло нещо, и дали да не го остават, та имам един външен шев колкото да се каже че съм зашита за красота.  

Дари ми дадоха веднага и не са ми я взимали, не я къпеха, нищо...  Дори не се надписват бебетата и не им се връзват разни номера по ръцете. За кърмене още веднага след като я отмотаха от пъп. връв, и после на всеки час два, та до днеска ...
В дните прекарани в родилно, установих че това е най-тихото родилно, родилките не крещят, бебета само мрънкнат и вече са на мама на цицките. Един път на визитация лекарката ми се сопна, че не съм я прибрала за визитацията при мен в леглото и тя заплакала. Към това ме смрънка да не пия никакви синтетични витамини нищо че съм с анемия, чела била някакви новинки за тези неща и не ги препоръчва.

И така това е сега съм дома... с две слънчица.

На всички ви много благодаря за прекрасните пожелания.
Тони стискам ти палци и мислено съм всеки ден с тебе.

На другите бремки  търпение, 2010  гушки.