Mлад мъж искал да купи подарък за рождения ден на новата си приятелката, но тъй като излизали съвсем отскоро, дълго се колебал и решил, че чифт ръкавици носят най-подходящото послание: романтичен и не твърде интимен подарък.
Заедно с по-малката сестра на любимата си, той отишъл в най-скъпарския магазин за дамска мода и купил чифт бели ръкавици. Момичето купило боксерки за себе си. По време на опаковането обаче, продавачката се объркала и разменила двете покупки. Без да провери съдържанието на пакета, младият мъж го изпратил на любимата си, заедно със следната бележка:
“Избрах това, защото забелязах, че не носиш нищо, когато излизаме вечер. Аз лично, харесах едни по-дълги, с копчета, но понеже сестра ти носеше къси, се убедих, че се свалят по-лесно. Цветът е малко деликатен, но не се притеснявай - продавачката ми показа своите, които носела от 3 седмици - бяха съвсем леко зацапани. Помолих я да ми покаже как й стоят твоите и установих, че са наистина страхотни. Бих искал да присъствам, когато ги слагаш за пръв път, но нямам съмнения, че доста други ръце ще ги докоснат, преди да успея да те видя отново. Когато ги сваляш, не забравяй да подухаш малко в тях, защото ще са леко овлажнели от носенето. Помисли си само, колко хиляди пъти ще ги целуна през предстоящата година!!!
С много любов!
P.S. Най-новата мода била да се носят леко подгънати - така, че част от вълната да се вижда.”
смЕх!!!! 
). Заспа намръщена, но сама 

от вчера имаме направление за хоспитализация , но снощи в Болницата по детски болести -към Александровска болница не ни приеха, казаха, че изследванията на кръвта са добри и да изчакаме още 2 дни да си допие АБ, от който слава Богу чак днес 4-ти ден свали Т. Но пак не се знае , утре сме на преглед пак. Моля се много да не стигнем до болница. 
Операцията беше в Транспортна болница. Дано с това се приключи сагата с боледуванията и неспирните посещение на УНГ докторите в града. По този случай пък разбрахме, че е израснал бърбречния си проблем (посетихме спешно доц. Лилова за мнение, заради пълната упойка) и че въпреки неяденето си е с железен хемоглобин от 139. Ох, сега ми е леко, но един месец се побърках от притеснение, съчетано с напрежение на работа и непрестанни комбинации за гледането на малкия, за да го запазим годен за операция. Сега задържане до края на март месец и се надявам след това да тръгне успешно пак на ясла, че избесня вече вкъщи. И ще вардим ушите от водата, което пък не знам как ще съчетаем с морето, но има време да измислим 