Иначе още като се роди Борис взех да мисля и да обяснявам в кое училище ще го записвам, как ще стига до там и т.н. Половинката ме обяви за луда да мисля за нещо, което ще стане след 7 - тогава - години.
Хубаво е че сте се преборили за място. Май повечето софиянки в темата сме по частни.
Ами преборих се ма**а му, голям зор бе преди две години.Много фактори се намесиха.Към днешна дата съм в квартала, в който съм родена, в който майка ми е ортасла и където от нея на сам сам сме някак наследствено по места.Много добре правиш да планираш доколкото можеш и да изградиш стратегия.Не съм крила никога, като страдала в миналото, че за мен контролираната среда е от голямо значение и много проучвам предварително.
После, имахусещане дълго първата година яслена на малката-че извадих късмет.Че хванах един прозорец в системата-тези, които бяхме успели в този момент-влезнахме-останалото народ остана отвън.Ако в тази секунда бях решила един фас да дръпна от нерви-забрави...

Колкото до 7-те години-ей сега ще дойдат.На голямата първите 7 минаха.Неусетно.Да ти го казвам ли>Мисля знаеш...

И...знам, че не се говори/пише де..само за памперси дееее

Хехе, да питам-по-спънат кон от моето дребно има ли тук.То не са разбити усти, глави, Пирогов и пр.В яслата на влизане ме питат-има ли драми, да не останат изненадани, а и тя сама си казва вече-размазах се едикъде си....
Диването е добре, кашлицата и секретите почти спряха, пък да видим. До края на месеца ще е вкъщи, колкото и да не му се иска вече.
