Връщали ли сте нещо намерено?

Май нищо загубено не съм намирала.

Преди няколко дни намерих доста скуп телефон. Докато се опитвах да му намеря последните разговори, се обади "Милото"  (тел . явно беше на момиче). Обясних му къде съм намерила телефона, в кой близък магазин ще го оставя и това беше.

Освен стотинки на улицата май нищо не съм намирала. Всъщност сещам се за един случай преди години, когато следвах. Седяхме с приятелка в едно кафе, а до нас други две момичета. Те станаха и си тръгнаха преди нас. Когато си тръгвахме и ние, видяхме, че на стола остана да виси дамска чанта. Явно едното от момичетата си я беше забравило. Почудихме се какво да правим - дали да я предадем на персонала на заведението или да я вземем с нас и да я върнем на собственичката. В края на краищата решихме, че не можем да имаме доверие на персонала и я взехме ние. В чантата нямаше пари, но имаше всякакви документи. Момичето беше много благодарно.
Изгубих си и аз веднъж портмонето. Вътре имах 50 лв., които за онова време не бяха малко пари. И личните ми документи, снимки на детето и т.н. Парите ми беше ясно, че няма да ми върне никой, но тайничко се надявах, че поне личната карта ще ми подхвърлят. Уви, не се случи...

Веднъж като деца със сестра ми намерихме златен пръстен в тревата зад блока. Но нямаше хора наоколо, и какво да правим... занесохме го на мама и тати, че те знаят най-добре. Но какво да правят и те в такъв случай. Казаха, че ни е късмет, дадоха го за претопяване и ни поръчаха по нещо малко от него.

Преди няколко години с приятели на морето намерихме на плажа портмоне с пари, карти, лична карта и т.н. Беше на момиче от Сърбия, според личната карта. Решихме някакси да я издирим, разровихме портмонето и намерихме някакъв телефонен номер, или визитка май беше. Обадихме се, оказа се хотела където е отседнала. Поръчахме им да й кажат да се срещнем в ресторанта отсреща, дадохме наш номер... Обадиха се да потвърдят че е осведомена. Чакахме, чакахме, но тя така и не се появи. Накрая го оставихме на персонала. Толкова труд, а тя даже не дойде да си го вземе...

Връщала съм и на мен са връщали.

Аз съм намирала телефони - скъпи. Много пъти. Обаждам се на разни номера от последните набрани и от указателя и накрая го намирам човека. Случвало ми се е няколко пъти на мен и няколко на приятеля ми.

На ме са ми връщали 2 пъти портфейла - единия път с всички карти, бележки, визитки на хора, стоте неща, които имам и без 150лв вътре. Единия път - с всичко, плюс парите, които бяха много повече от 150лв. Тогава оставих толкова на жената, която ми се обади - намерила го в градинката на НДК. И веднъж - лечната ми карта с пари в брой, паднали на Алабин и Витошка на ъгъла. Мъжът зад мен ги вдигнал и докато ми каже - аз съм изчезнала. Намериха ме у нас и ми ги донесоха. Първите два пъти съм била около 19-20 годишна, но третият си бях на 25 и още не мога да разбера как въобще може три пъти в живота си да съм толкова безотговорна и с какво съм заслужила да ми ги върнат 

Обаче съм безкомпромисна - трябва да се връща на хората, достойно е някак. 

Много сме се ссмяли, с огромна благодарност, на случката са един телефон на приятеля ми. Загубили сме го заедно в парка, късно вечерта, доктато сме си правели обиколката. Една ранобудна майка го намерила рано-рано сутринта, звъннала на последния набран номер - един приятел. Разбрали се, срещнали се, той взел телефона, прибрал се и си легнал пак, защото му било малко рано за събота сутринта. Към обяд звъни на моя телефон и ми вика - нещо да ви липсва. Ние - ами не, ама ако намекваш за твоята компания- заповядайте на гости. Той се хили и вика - добре. Идват и носят телефона, ние се опулваме, въобще не разбрали още какво се случва. Черпихме го него, после приятелят ми се обади на момичето и занесе една бутилка уиски. Апаратът беше нищо особено, но номерата вътре - събирани с години...

Иначе за стърчащи документи, портфейли, отворени чанти - винаги предупреждавам, обаче странно - някои хора ме гледат странно, все едно - защо ги зяпам. А аз просто забелязвам такива неща и нямада ги оставя да ги оберат, я ...