"Августинчето ни вече е голямо,елхата то ще украсява с мама!"

Добро утро и от нас! Алекс тази вечер не спа спокойно събуди се няколко пъти,от който единия му беше пропуснал памперса, което ме дразни супер много и окончателно стана в 8:15 сега закуси а аз си изпих кафенцето,за което благодаря. Мислех днеска да излезем на снега с шейната,но уви почти не е останал сняг  и пак ще излезем,но без шейна

Ето ни и нас

Добре завърнали се на Анастасия и Ками Ками, дай малко снимки на Мариетка да я видим, деее

Мартин и той получи много дрешки и играчки.
Баща ми ми даде пари за Коледа и рождения ден и си купих рокля, майка ми и свекърва ми и те ми дадоха пари за Коледа и си купих палто, от приятели получих обици и гердан, от зълва ми коледен свещник с ароматни плодови свещи и още свещи разни. За рождения ден получих албум за снимки от свеки, от останилите гости козметика, парфюм, дезодорант, душ гел, боди, силиконови чорапи, сенки за очи
А аз си подарих чанта, ботуши, козметика, блуза, бельо и.. от 18ти до 31ви похарчих около 1000лв, за коледни подаръци, за рожденият ми ден и за още глупости разни мъжът щеше да се гръмне или по-скоро мен да гръмне

Честит Имен Ден на всички малки и големи именници!
Със здраве да си носят името, желая щастие и успех!

Така детето спи може да попиша малко
Ха добър ден и от мен.
Днес майка ми,свекър ми и дядо ми са именници.Та да ви почерпя

Сега за подаръците
Гошето получи:конструктор,шейна,дрехи,пари.кош за играчки във формата на кола.
аз получих домашни пантофи,хлебопекарна  ,от любимия- книга
Любимия получи техника защото това си пожела.
Тук днес го даваха че ще е топло.Наистина не е студено,но вятъра е ужасен.Сега се чудя дали да излизаме ,че трябва да купя подаръци на именниците,че довечера ще празнуваме.Но май пак ще е с колата и няма да е истинска разходката.

Честито на всички именници днес! Здраве, късмет и много щастие!
За Коледа Ивайло получи от нас разни дребни играчки и гумено зайче за скачане, на което много се кефи. Моите родители му подариха музикално килимче, вуйчо му голяма кола и дрешки, другите му баба и дядо паркинг на 4 етажа с 2 коли и хеликоптер (това го прибрах за след 1-2 години, защото сега си мисли, че предназначението му е да бъде разрушено от него самият  ), от други роднини и приятели - конструктори, коли, влакче с формички, музикални паяче и куче, кубче с формички също, пумпал, много лакомства (които аз и баща му още не можем да изядем  ) и парички. В тази връзка да ви питам водихте ли децата да сурвакат близки? На мен малко обирджииница ми се струва тази работа, но бабите и дядовците минаха под сурвакницата. Ходихме още в няколко роднини, но само защото си бяха поръчали  .
Да продължим с подаръците - ние с татенцето си подарихме едно 32 инча LCD, а с паричките от родителите си купихме дрехи. Та и ние понамазахме покрай празниците  .
Пишата на Айло още не е забелена съвсем. Върха на главичката е забелена, но има още доста за дърпане  . За сега не се притеснявам много особено след като прочетох няколко статии. И все пак ми се иска сами да се справим с проблема отколкото да чакам и да се надявам, че ще стане от само себе си и недай се Боже да се наложи хирургическа намеса  .

За Коледа най-много подаръци получиха децата - няколко комплекта Лего, шейна, количка за бутане, игра, лакомства, книжки за двамата, семейно си купихме и ние LCD телевизор, за мен - кожени ръкавици, а за мъжът ми - електрическа самобръсначка. Баща ми ни е купил картина с изглед на Търново, но не успял да я вземе като идвал. Ще си я приберем лятото от Бг.

За много години мили момича и от нас! Живи и здрави бъдете вие и семействата ви, нека има детски смях, а защо не и бебешки плач  !

Не съм писала от....мииналата година чак   При нас празниците минаха изключително угоително и упоително. Дори и за миг не съм си помисляла да се ограничавам от каквото и да е лакомство или напитки. Беше ми мноого хубаво покрай всичките ми близки и то в такива хубави дни. Подаръци дребчо получи много също. Няма да ги изброявам, защото се препокриват в общи линии с вашите, като обаче пари бях казала да не се дават. Не ми харесва като идея и предпочитам да е нещо каквото и да е, но да не са пари. За нас отдавна не си взимаме нищо на този ден, защото честно казано не виждам смисъл в масата тръшнати пари само защото е Коледа, или поне не нещо голямо. По-скоро нещо символично-книга в случая както бях писала преди. Не ми харесва да поддържам една индустрия, която храни цяла година с мисълта за един ден.
За пишките да се включа и аз-опъвам редовно докъдето мога, но напредък никакъв няма т.е. все си стои отворено както преди. Образно казано колкото един средно голям боб например  
Анастасия, Габи изглежда самата невинност и чистота на тази снимка. Да ви е жива и здрава. Професията ти е отдаденост, в това няма съмнение. Не съм много сигурна само в това, дали не бива да се работи повече с родителите отколкото със самите деца. Като цяло мисля, че ние сме "кофти" брънката във веригата. Обременени, изнервени и все бързащи нанякъде.
В този ред на мисли, Симеон е като залепен за мен. Всичко правим заедно. Единици са случаите в които иска или се отнася сам да си се занимава с нещо. Все иска с мен да е и или с някой друг ако има такъв в стаята. Сядаме на пода или на дивана и редим, разхвърляме, пеем, четем книги и така. Ревнува ме от компютъра. Седна ли и идва и започва да се гуши в скута ми и да иска да го гуша или ме дърпа от тук. Та такаааа...всяко дете си е различно. Не бързам а и не искам да го уча да заспива сам. Пробвах, но осъзнах бързо, че това не ни носи удоволствие и на двамата. Той плаче за мен от вътре аз се разкъсвам за него отвън. Дори бих казала, че обожавам като дойде време за сън да легнем на леглото /аз на спалнята той в креватчето, което е залепено/ и да му подам ръка. Чета няколко приказки, после няколко песнички и тй е заспал сладко. Безценно!
Ковачева, винаги се радвам да те прочета  

Хайде засега от мен, че малчо се събуди.

Оххх щях д забравя...Слънчогледке, честита ви рожбица. Нека заедно с бате Гого растат здрави, благословени и щастливи дечица.

Феб, благодаря за мнението и коментара и бързамо да ти отговоря:)
Работя главно с майките, и разбира се с децата също. Концепцията ми е да градим съвместно с децат аси, за това и курсовете са за майки и деца, а не само за майките или само за децата. темите, които засягаме са именно с това свързано, което споменаваш - как да бъде по-добри родители и да изградим поради тази причина по-добри личности.

Изграждането на дтетео зависи до огромна степен от обгкръжаващата го среда - а именно като започнам най-вече от психологическия климат,в което се включва психическия баланс или съответно дисбаланс на майката, взаиомоотношенията с детето, взаимоотношенията с половинката, начина на виждане на семейството на ролята ми в изграждането ан личността.
Всичко това поради факта, че личността може да бъде моделирана до голяма степен от родителите и средата, която те създават.

Като постелем любовта и личностно изграждане (нещата са взаимно свързани), след това може да се говори и за подпомагане на развитието на детето и предлаганите стимули и възможности за интелектуално развитие. Но преди това най-важното е здравото психическо развитие. А то зависи от родите и тяхното желание и съзнание за промна на тях самите и за доизграждане на личността им в по-добра светлина.

Да бъдеш родител е невероятна възможност да се промениш, да се сблъскаш със слабостите си и да ги преодолееш, и мотивът тук е по-голям от друг път - изграждането на нова личност. Променяйки себе си, даваме по-добра психическа среда на дтетео си, тост даваме му възможност да израстне в по-здравословен психически климат и от там да развие по-стабилна и здрава (не болнава) личност. Проблемите, които свеки един от нас носи се коренят в детствот. Именно поради тази причина можем да дадем по-добра основа на децат аси. осъзнавайки и прилагайки на практика тази истина.


Много се разписах, идват ми още хиляди неща, които искам да споделя, но може би ако дискусията е инетерсна за всички ни:)

Самата аз се улавям на моменти как осъзнавам, че не съм толкова дъбър родител, колкото трябва или по-скоро колкото мога. Но по една или друга причина /ежедневие, грижи, ако щеш дори и ограничен кръгозор за мноооого неща и още други, други/ ограничавам детето си с навиците си, с битовизмите си, с методите на възпитание с които съм отрасла ... с всичко онова, което ме е накарало да забравя, че и аз съм била дете, че и аз съм била чиста и невинна, че и аз съм имала други нужди и желания. И още-патриархалното ни общество все още несъмнено оказва влияние и върху възпитанието. Аз съм възпитавана така, но не ми харесва и се старая да избягам максимално от този модел, но пък се улавям, че на моменти отговори от рода на "Амииии защото така!" се промъкват в речника ми все още. Но много се отплеснах и аз...дано не доскучаем наистина. Истината наистина е , че човек трябва непрекъснато да се развива и бори, а ако успеем да предадем най-доброто от себе си и на децата си, каква по-голяма радост може да има!?!

Феб, под добър родител аз разбирам човек, готов да работи върху себе си, който има желание за себе-промяна, за развитие. В това отношение всеки от нас ма в каква посока да работии да се подобрява,д ас е развива.
Перфектни хора няма. Важното е човек да има желение за промяна.

Мисля,че най-доброто, което един родител може да даде на дететео си е един променящ се и развиващ се родител като личност. Това ще бъде за пример един ден на детето. То ще си каже: "Аз нямам перфектните родители. Правили са грешки в живота си, правили са грешки и с мен, но винаги са били готови да видят грешките, които са допускали и да се развиват, да се променят и да търсят винаги по-добрия път" и другото атмосферата у дома да е любяща, подкрепяща, зачитаща.  Могат много думи да се изприказват по темата, но за мен три са най-важните аспекти в отглеждането на дтетео : любов (като под тази дума се развира не само чувство, но всякакви действия), готовност за себе-промяна, подкрепа в израстването (тоест зачитане на уникалността на личността на детето. всичко друго е производно на тези три параметъра - като граници и тн.

Иначе трудности винаги ще има и добре,ч е ги има, з ада имаме възможност да се спрем ид а се огледаме, да погледнем в себе си и да се променяме.

Децата са дар и отговорност - в ръцете си държим нещо мноооого по-голямо от колкото си мислим - ЛИЧНОСТ и това освен голяма отговорност е невероятно благословение. Имаме прекрасен път пред себе си - имаме най-голямото творение пред себе си - децата ни и те са уникално творение, защото освен нашите светове, те носят и своите и произведението може да бъде невероятно красиво - стига да ен забравяме, че детето има своята личност, която носи определен потенциал в себе си,а  ние - отговорността да помогнем на този потенциал да се развие по възможно най-добрия начин. Мислих си за пример с оформянето на клонките на бонсая, но не е същото, защото това творение - "човекът" носи потенциал в себе  си и е много финна материя. И въпреки нашите грешки то се развива, но...това не снема отговорността ни....и възможността ни да подпомогнем тази личност.

Разфилосфствах се:) Ако съм досадила на някого - моля за извинение

Анастасия, Феб, много интересна тема сте захванали, съмнявам се на някой да му е досадна  . Замислих се и аз колко е отговорно да си родител. Понякога го забравяме залисани в ежедневието, а е толкова важно...да направиш от малкото невинно същество личност. Изникват ми няколко конкретни въпроса. Анастасия, ще ми е интересно да чуя мнението ти, както и на останалите момичета разбира се. Та чудя се какви граници трябва да слагаме на децата и трябва ли въобще да слагаме такива. Имам предвид прости неща от ежедневието като "Не пипай тук", "не прави това". Чела съм материали, в които авторите отричат думичката "не". И все пак сигурно трябва да знаят, че не всичко е позволено и не може да получават всичко, което искат. В противен случай ще им е много трудно когато един ден се сблъскат сами с живота. От друга страна не искам детето ми да се чувстава ограничено и несигурно от постоянните забележки и ограничения. И друго - има ли разлика м/у разлигавено/невъзпитано и любознателно дете, което иска само да разучи света? Къде е границата?
Моето дете често чува думичката "не" и понякога се чувствам гузно за това. То не че ме чува какво му говоря, дори напротив - прави точно обратното и ме гледа изпитателно. Това предизвиква баща му да повишава тон понякога, което никак не ми харесва. А бабите казват - "така трябва, много е разлигавен!". И майка ми и свекърва ми и дори и баба ми казват, че не са гледали толкова "палаво" дете. Та се чудя аз ли бъркам някъде или детето си е такова? Съжалявам за объркания пост, надявам се някой да ме е разбрал  .
Лека вечер!

Elle, отностно границите: Много са важни. Те помагат на детето да структурира личността си,д а се ориентира в света, да знае какво е позволено и каквое  опасно. То няма необходимите знания и  опит, само да прецени ситуацията. Именно з атова е важно родителите да поставят граници. Тънката линия при границите е как да ги поставим така, че дтетео да не се чувстав в стакларски магазин, където на всяка кразка да чува думичката "не".

Има наистиан специалисти, които работят именно върху "не"-тата въ възпитанието на детето. и с право, защото постоянното ограничение може да фрустира много децата и да сре естетвената любознателност към света. Граници трябва да има, но как ще бъдат поставени, зависи от самипт родител. какво ще бъде забранено и кое не, също, поради различната култура, итереси на хората. Хубаво е да се избягват обачи излишните отказвания и дас е сведат до наистина смислени забрани. Опасно ли е да пипа книгите, ако не ги къса или просто това действие ни дрази и други подобни. "Не"тата от друга страна могат да се заменат с други положителни изказвания(вместо "не пипай" когато дтетео се приближи до печката, може да кажем "таме  опасно" и да последва някакво действие от наша страна, потреперване от това, че пари например или вопъл , имитиращ парене), замествания на действието (което върши работа до опеделено време, тъй като ве дин момент децата израстват ментално и разбират,че се опитваме да ги шаржираме).
Викането е винаги приазнак на слабост, всики сме го практикували по един или друг начин, но той не води след себе си възпитание и поставяне на граници. Викането може да се замени със строг тон, например, или с конкретно действие.
Отностно разучаването на света, децата са любопитниивсичко им е инетресно, те не могат сами да си поставят граници и да определят кое е добро з атях и кое не, както писах по-горе, за това е и нашата роля - да поставяме незабележимо граници. Под незабележимо имам в предид, без насилие, в ежедневието. Чрез кратки, спокойни обясннеия, демонстрация до какво може да доведе нежеланото действие. Но граници трябва да има.

Добро утро!

Честит имен ден на всииички празнуващи днес и най-вече на малките ни палавници! Да растат здрави, спокойни и с усмивка. 

Елл, как добре те разбирам. Симеон не е палав, но е много любознателен и пипа и бърка навсякъде. Хуква нанякъде и върви го гони. Бели също прави много, но той ги приема като игра и се забавляваме взаимно сякаш. Гледам да не си го слагам много, много. За Не-тата, сякаш и ние ги използваме малко в повече, макар това да се стремим да го изчистим, но пък го оставям когато му се щурее да си щурее. Че се размазала храна по килима и продължава да маже с ръце доволно-чудо голямо; че счупил чаша или чиния-пак ми е все едно, но когато след като съм казала да не се рестартира пералнята докато работи вече 3 пъти /прането го прах така 6 часа-блесна/ е тогава вече трудно се сдържам, или пък когато бърка в съдомиалната с мръсните чинии и вилици и всичко вади на пода, а знае че не разрешавам, защото всичко лапа все още. Очевидно е, че границата е доооста тънка. Дано съумеем да я открием. Ивайло, по всичко, което си споделяла е едно много любознателно и умно детенце. За разлигавване незная, но мисля че им още раничко. Да ти е жив и здрав и мнооого целувки и подаръчета да получи днес. Мъжа ми и той е Ивайло-хубави хора
Има и още нещо друго, аз много държа вкъщи да има единомислие или по-скоро подкрепа по отношение на възпитанието. С мъжа ми сме се разбрали, че ако единия се скара /дори и да не е прав в момента/ то другия трябва да го подкрепи или поне да си премълчи, а не да хукне към детето да го успокоява или да се обясняваме един на друг. Считам, че това съвсем обърква детето.

Добро утро!
Тази сутрин съм първа,за това кафето днес ще е от мен,

Темите за детскто възпитание наистина са много интересни,изчетох с интерес постовете на Морска фея  
Ние снощи бяхме на имен ден и отново не сме се наспали тази нощ,а Пешето както винаги е ранобуден,днес отново сме на имен ден и съм обещала да занеса питка,така,че довечера ще се захващам с месене,мъжо много и е похвалил творенията и да не мзема да се изложа ,понякога,като се стараеш най много не се получават нещата!

Днес имаме именничка в къщи,почерпете се за здравето на Ивайла

Весито, стопли ми душата като прочетох думата "калеко"  За мен това си е нарицателното на тукашното "свако", но на който и да кажа всички ме гледат като плеснати. Та ми е хубавко да си чуя нещо от моя си край 

Сетих се по повод на белите нещо друго. Предходната вечер Монч си върши кротко работата на гърнето а м/у временно ние с мъжа ми сменяхме чаршафите на спалнята/в друга стая/. Чуваме по едно време "Акооо бавоооо" и тръгнах да го видя какво е свършил и какво прави. Той станал нашият човек по голо дупарче и разнася гърнето с пишото и с акото вътре из хола. Изправиха ми се косите. Взех му гърнето от ръцете, но нали си познавам дятето мат`риала вътре ми се стори съмнително малкооо. Измихме го приготвиме за сън, нооо нещо мерише отнякъде та буди силни съмнения. Та докато се приспиваме, Иво открил източникаааа - л...то просто се изпързулнало от гърнето и Монч като го настъпал та го разнесъл из целииия килим /а той е от дългокосместите, като китеник или губер за да стане ясно/. Е попочистихме си едно хубаво и си се посмяхме доволно, но разказвайки на наши приятли за случката чухме "Ако дъщеря ни беше направила нещо такова, брой я мъртва".Немога да кажа, а и не бива кой прав, кой крив, но при нас нещата стоят така.

Здравейте и от нас!
Честито На Всички Именници!Бъдете Живи И Здрави И Носете С Гордост Имената Си!!!

Нека се включа и аз в темата за възпитанието. На дали има точна рецепта за родителство ако имаше такава, всички щяхме да сме перфектни във всяко едно отношение. Възпитанието не е рецепта за кекс, но и той не винаги става по начина по който ние искаме. Всеки иска най-доброто за детето си , за семейството ,за приятели и прочие. Всеки си мисли,че това е правилния начин, но за самия него отстрани нещата не винаги изглеждат така. Правя всичко за Алекс на този етап от развитието му и ще продължа да го правя,но не се знае когато порасне дали няма да ни упрекне за нещо,което той не харесва.
Надявам се,че горе долу сте ми разбрали логиката.
Иначе ние сме си добре. Аз днеска бях на фитнес, а майка ми гледа Алекс. Бяхме и на разходка. Тука времето е доста хубаво за януари. Сега той вече спинка,а аз си пия кафенцето.