Обичате ли стихове? - 5

  • 101 470
  • 813
# 225
 Чай

Дъждът си прави чай от бъз
и черпи, който свари
О, днес текат реки от бъз
по всички тротоари

Но вместо да извадят чашите
да пълнят и да пият
смутени хората и тварите
побягат да се скрият

Реших във този ден студен
да лапна бучка захар
дъждът ще черпи само мен
в градината е вятърът.

мое  Grinning
Виж целия пост
# 226
В без десет ...

Точно в без десет
ще ме откриеш в усмивката
на бездомника пред входа
и в сълзите на малко дете.
ще съм отлежалото вино
оставило вкуса си
по небцето ти.
точно тогава
ще изригна в очите ти
като порой
след който не остава нищо
освен
напоени носни кърпички,
разрушени илюзии,
схлупени прегради
и огради.
ще съм гневната буря
помитаща,
мечтите и оставяща
след себе си единствено
мириса на победата.
точно в без десет
ще бъдеш излишен.

sheherezada
Виж целия пост
# 227
През открехнатата врата

Тъй дребни са
и толкова нарядко падат
върху мене пръски от любов,
че почва да ме хваща яд
на този, дето
(някъде наблизо явно)
се къпе във любов
и при това не дава пет пари,
че е открехната вратата му…
 
Петя Александрова
Виж целия пост
# 228
***
Искам да бъда
цигарата, която
ставаш да изпушиш,
когато мисълта за мен
не ти дава да заспиш.

П.П. Други любовни признания не са ми нужни.

П.П.П. Запази ги за всички останали, които обаче
            с нищо не нарушават съня ти.


***
Окъпани в червеното на залеза,
в солените прегръдки на морето,
вечеряли звезди направо с пръсти
преплели и тела, и сънища
в очите ни за първи път
се сбъдна изгревът.

Прощъпулник


Любовта ни е на възрастта
на прохождащо дете.
От слънцето в очите ти
омесих питката
и тръгнах да я гоня.

От всичкото, с което
шепите си можех да напълня,
избрах си само
молива и листи.
Виж целия пост
# 229
Обичаш ли я както мен обичаше
наричаш ли я моето момиче
събуждаш ли я посред нощ
да не пропуснеш никой порив
преструваш ли се, че си лош
да можете да се сдобрявате
заспиваш ли на рамото й в кръчма
спокоен, че не ще те изостави
с ръка стъкло разбивал ли си
да се изфукаш и да те ожали
стои ли тя до теб в нещастие
със нея ли си в тъмнината
открадвал ли си цвете зарад нея
дали си се нацепвал в мантинела
защото е до теб в колата
приятели ли ви обграждат
или се примиряваш със нищожества
будувате ли заедно над болното дете
споделяте ли си тревогата
ще бъде ли до теб, ако се строполиш
ще те обича ли какъвто и да си
ако едно дори не е така
какъв е смисълът?

Бинка Пеева
Виж целия пост
# 230
Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Станка Пенчева
Виж целия пост
# 231
Много хубави стихове  Hug
Виж целия пост
# 232
Пантофите са зидове

Не можеш да отплаваш, Капитане.
Платната ти са срастнали за котвата.
По дяволите, даже Господ прати...
Бардаците са ти попили в костите.
През руля е прокарало мушкато,
с дъждовни гръмотевици поливано.
Не се прави на стреснат, тарикате.
Пантофите са тежки като зидове...
Отсъстваш като божие присъствие.
Хвани пристанището и стани амфибия.
На мачтата като Иисус възкръсвай!
Не гледай океани в телевизора си.
Отдавна гларусите са покойници
над бурното къпалище на рибите.
Рибарски мрежи вехнат над прозорците.
Жена ти беше винаги невидима.
Така ли ще опитомиш моретата?
(Брадясва вятърът на капитаните...)
Плъха ли ще удавиш вътре в себе си

или на бряг и камъни ще станеш?!
Автор: pin4e
Виж целия пост
# 233
Пантофите са зидове

Не можеш да отплаваш, Капитане.

Невероятно е... Благодаря, че го сподели  bouquet
А и pin4e ми е любимка...
Виж целия пост
# 234
Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Станка Пенчева

страхотно е-едно от любимите ми!!!
Виж целия пост
# 235
и на мен ми харесва много,като го чета и настръхвам Wink
Виж целия пост
# 236
rainbird ,радвам се,че ти е харесало и на мен Пинче ми е любимка.А ето и нещо от другата ми любимка-Камелия Кондова

Монолог на вещицата


Вечерта въобще не беше синя.

Нямаше цветя и пеперуди.

Аз замествах спящата царкиня

до деня, във който се събуди.

Принцът беше жаден да обича,

а пък тя — безпаметно заспала.

Тъй че се престорих на момиче.

Лесно е — с една магия бяла.

Черните магии ги забравих,

във мига, когато ме погледна.

Знаех — сто години ми остават.

Знаех, че ще бъда предпоследна.

Изведнъж ще ме разлюби, знаех.

И не бих могла да го опазя.

Можех да го удуша накрая,

но ми свърши всичката омраза.

Укротих се. Е, така да бъде!

Да отива и да я целува.

 

А сега принцесата ме съди,

че мъжът й нощем ме сънувал...

Виж целия пост
# 237
Години - тайна обич, зла любов.

Огнище зло, превърнало ме в пепел.

Години - безответен, мъртъв зов,

ударил о стена... Каква нелепост.

 

Защо сега се срещаме? Студен

е между нас на времето сезонът.

За да си кажем само: "Добър ден!"?

Достатъчен за туй бе телефонът.

 

Да видим колко остарели днес

сме вече, моя бивша ми любима?

Достатъчно било би на адрес

по пощата да си изпратим снимки.

 

Стоим, мълчим. А помежду ни - ров.

Неузнаваеми прашинки в свят огромен.

Не се повтаря никоя любов.

Защо дойде? Да счупиш моя спомен?


Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 238
ЗАБЪРЗАНИ

Изгубихме се, някъде в мечтите си,
в стремежа си да бъдеме щастливи
и гонейки химерите във дните си
сбогувахме се с чувствата красиви.

Животът ни премина в тичане,
в надбягване със чувства и стремежи,
забравяхме понякога да се обичаме
преследвайки красивите копнежи.

Забързани, прескачаме проблеми
и все по-рядко във любов се вричаме.
Децата вече станаха големи,
а ние с теб не спираме да тичаме.

И някога, когато спреме
и решим със теб да се прегърнем,
Ще разберем, че вече няма време,
а времето не можем с теб да върнем.

palibeti
Виж целия пост
# 239
Ето и аз да предложа един прекрасен стих от Мадлен Алгафари.

ЛЮБОВ ОСТАРЯ ЛИ?

Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш?Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш?Полудя ли?
Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш?Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
ти мене гледаш!Не разбра ли?
Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай!Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме?Ева ли. Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия