Обичате ли стихове? - 5

  • 101 462
  • 813
# 60
Вероятно


По-тихо ли е днес
или дъждът капе ...
... наобратно
Ощипаното слънце
е извикало сълзите си
И одраното небе се сърди ...
... вероятно
А аз жадувам капка теб
Залеза ти ярък
И буйните ръце
Очите ... и носа ти
Устата със гласа
И песента ...
... за мен подарък
Уж лятото се беше върнало
А моите илюзии измръзнаха
Удавиха се във прахта
На чувствата във спомена ...
... посърнаха
Когато бялата луна ...
... с мастило се напива
Натисната силно ...
... безсрамно в черно море
Като докосване ...
... в очите всичко е ясно
Не можем като дъжд
да капем наобратно
Когато прегръдката мълчи
Да сме заедно е ...
като зимното слънце ...
...  вероятно
Виж целия пост
# 61
  Ето от Ботев,в чест на празника:

Ней

Питаш ме, защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.

Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.

Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.

Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!
 
 
 
Виж целия пост
# 62
Вероятно


По-тихо ли е днес
или дъждът капе ...
... наобратно
Ощипаното слънце
е извикало сълзите си
И одраното небе се сърди ...
... вероятно
А аз жадувам капка теб
Залеза ти ярък
И буйните ръце
Очите ... и носа ти
Устата със гласа
И песента ...
... за мен подарък
Уж лятото се беше върнало
А моите илюзии измръзнаха
Удавиха се във прахта
На чувствата във спомена ...
... посърнаха
Когато бялата луна ...
... с мастило се напива
Натисната силно ...
... безсрамно в черно море
Като докосване ...
... в очите всичко е ясно
Не можем като дъжд
да капем наобратно
Когато прегръдката мълчи
Да сме заедно е ...
като зимното слънце ...
...  вероятно

Hug  страхотно е
Виж целия пост
# 63
Със
сигурност
няма да те залее
тържество,
когато
останеш
сам с десерта.

Приеми,че съм била неподходящо облечена за случая.
(или неподходяща по принцип)


Виж целия пост
# 64
Вероятно


По-тихо ли е днес
или дъждът капе ...
... наобратно
Ощипаното слънце
е извикало сълзите си
И одраното небе се сърди ...
... вероятно
А аз жадувам капка теб
Залеза ти ярък
И буйните ръце
Очите ... и носа ти
Устата със гласа
И песента ...
... за мен подарък
Уж лятото се беше върнало
А моите илюзии измръзнаха
Удавиха се във прахта
На чувствата във спомена ...
... посърнаха
Когато бялата луна ...
... с мастило се напива
Натисната силно ...
... безсрамно в черно море
Като докосване ...
... в очите всичко е ясно
Не можем като дъжд
да капем наобратно
Когато прегръдката мълчи
Да сме заедно е ...
като зимното слънце ...
...  вероятно


Много е хубаво  Hug
Виж целия пост
# 65
Благодаря ти, още няколко мои зрънца...не знам дали стават за тук, но обещах на Ели  Blush

***
Не съм ти по мярка
и ти убивам понякога.
Като камъчето
в обувката ти,
като прашинка,
в окото ти скрита.
И от нея (разбира се!)
ти се насълзяват очите.

***
  bouquet
Виж целия пост
# 66
* * *

изплъзваш се между пръстите ми
вятъра те отнася далеч от мен
на морския бряг – пясъчна дюна
оставаш да боцкаш в ръката ми
топъл спомен, когато денят е студен
стискам със зъби всеки миг
времето изтича бавно след мен
тялото ми недокоснато тръпне
звучиш в далечния морски вик
чакам цигарено да ме дръпнеш
рядко съм толкова търпелива
любовта ти в мене боли
поддържаш ме истински жива
Виж целия пост
# 67
***
Виждам - тялото ти прави сянка върху пясъка.
Още едно диво място на Земята, което не е изучено.

Илко Димитров
Виж целия пост
# 68
***
Любовта е
истинска кучка.
Изигра ми лош номер,
като ме превърна
в себе си.
Виж целия пост
# 69
Аз знам,
ще ми кажеш: „Не можем така
да се лутаме без път и посока ...”
Кажи го ти на туптящата ми душа.
Изтрий всеки измислен мой спомен.
Аз знам,
ще ми кажеш, че само дъжда
може без страх да ни вижда.
Кажи го ти на туптящата ми душа.
И спри ме към теб да прииждам.
Аз знам,
ще ми кажеш сто красиви неща,
как в сърцето ти има място за мен.
Аз искам с дъжда да крещя.
И умът си да изтръгна от плен.
Аз знам,
ще ми кажеш: „ Остани все така –
безмълвна, добра и удобна ...”
Аз искам с дъжда да крещя.
И нищо след теб да не помня.
Виж целия пост
# 70
Къща с градина

..и прозорец с плътна завеса
вероятно
никой да не може да разбере какво става зад нея
вероятно
някой някого като че ли обича
вероятно
някой като че ли се опитва
да попречи на любопитните да погледнат зад нея
а на перваза само
за всеки случай
имаше оставена лейка
за градината в която
ще се посеят
или няма да се посеят
някой ден, вероятно
семената на дивите слънчогледи..


И.Цекова
Виж целия пост
# 71
Косово


Вътре вътре някой плаче 
Не виждаш ли как силно са подпухнали завесите там долу на етажа зад слепия прозорец 
не чувстваш ли дъха горещ от сълзите от твоето по моето лице 
така се стопля въздухът така се стопля мястото така се стопля и последният бедняк 
дали плачът не е това което ги събужда да избухват като гранати оглушително 
дали плачът не е това което ги събира след взрива 
вътре вътре

Николета Ганева 
Виж целия пост
# 72
Обаждам ти се по телефона,
за да чуеш
морето.
Стискам мидички в джоба си.

Порязах се.

***

харесва ти
да ме измисляш,
без да ти преча
с присъствие

 Бояна Петкова
Виж целия пост
# 73
Ех, Бояна, ех, Петкова.
TRIBUTE за Котката Марта, много я харесвам Hug

* * *
Ще живея и тази любов -
като единствена.
Ще я вплета с притаен дъх
в тишината на отлитащото ти
присъствие.
Ще я нося там, където друго няма -
между ударите на сърцето,
между думите, подбрани предпазливо -
ще я приютя на топло
там, където
няма време...

Там, където
може и да не се досетиш
да надникнеш.

10.03.02

***

Едно лято
я наблюдаваш,
как сваля сребърните си бижута
с момичешките си пръсти
и последно онова,
което е легнало
в ямичката между ключиците й
като малък куршум.
Докато се навеждаш
да я целунеш,
внезапно разбираш,
че е непоносимо кратка
като недосънуван сън
на Господ.

05.04.03

***
Всяка капка от дъжд -
Изоставяне.
Някой тръгва
по мокрите улици
друг да обича.
Някой още дълго стои
сам на ъгъла.
Мокър до кости.
А е пролет.

***

Чакам.
Нищото
да се случи.

Докато вървя.
Докато се опитвам
да видя небето
през листата на кестена,
а пък слънцето
се е загнездило в клоните
и си плете паяжини
от моите мисли.
Докато се случва поезията
Чакам.
Нищото да се случи.

А пък то се крие цял ден
в чашата ми с кафе
и навярно очаква
аз
        да престана
                да чакам



Има още много хубави, много сме публикували вече...много талантливо момиче.
Виж целия пост
# 74
Ех, Бояна, ех, Петкова.
....
Ех, Двойна доза, ех, Душа под наем, как само ме насълзяваш посред бял ден!
Дай още от Петковата Бояна, моля!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия