Обичате ли стихове? - 6

По плажа


Тук навярно навсякъде
точно жарката плът
ми напомня за някъде,
ми напомня за път,
който води към тебе,
който води към мен.
И сякаш те следвам
като в сън всеки ден.
В очите на други
те откривам с тъга.
Колко много погубени
мигове бягат така.
Ти си някъде другаде.
Аз пък още съм тук.
ти си имаш съпруга и
аз си имам съпруг.
Но поне да я няма
тази жаждаща плът.
От вълните съм пяна,
а те не могат да спрат.
И навярно наникъде
води жарката плът,
но я следвам,стига да е
през живота ти път.
Тук навярно навсякъде
ми напомня за нас.
Просто тръгвам нанякъде
и те обичам без глас

Михаела Алексиева (мея)

На един непознат




Изпивам те с поглед
нима не усещаш?
Как небрежно само
ти ме посрещаш!
А аз се усмихвам
и се разтварям
във въздуха около теб.
Каня те без думи на среща.
Без думи с теб
разговарям.
Не си ли смутен?
Ще бъде красиво.
Сякаш вече се случва.
Не си ли за мен?
Не би се получило?
А аз съм щастлива.
Годините ли?
Остави се на мен.
Знам,че си млад.
А пък аз се младея.
Очите ми те горят.
Не искам да се владея.
Опива ме този свят.
Красиво е да се живее.
А ти прекрасно и страстно
танцуваш.
Да те погледам поне,
а бих искала да ме целуваш
и да чувам в дъха ти
тропот на диви коне.
Харесвам страха ти.
А тялото ти танцува,
все едно
с мене флиртуваш,
все едно сме ведно.
Поне не съзря ли,
че сякаш аз те познавам.
Усещаш и ти,че ме знаеш.
С поглед почти
ти се отдавам.
Не се прави,че нехаеш.
Погледни ме поне
за  среща и за
раздяла.
Твойте диви коне
ме прегазиха цяла.


Михаела Алексиева (мея)  Просто нямам думи

Едно от любимите ми стихотворения на Дамян Дамянов, в трудни моменти го препрочитам.

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
 
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
 
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
 
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

 

Мъртви Цветя

Мъртви цветя,гълъби и поети.
Мъртви цветя-далечно минало
на край далечен.
Една въздишка-говор,суета
целувка тиха и в думите-сълза.

И нищо не чустват.И нищо не виждат.
Копнежи пусти-невежи гласове
на черно мъртвило на погубени чуства
На любов и сълзи на мъртво и пусто.

Мърви цветя,гълъби отлитат.
Тъги и песни в минало се те
преплитат.
Дни отминават край далечен.
Дни и нощи изтрадали и вечни.

(От раздела "Черни Спомени")
не знам кой е автора

Вампир
И ето нощта пак се спуска
Безспирно кръвта кипи.
В сенките на мрака дяволи танцуват
Над покушението ти те пируват
Лежиш безсилен с поглед към луната
Единствен извор на светлината
Душата ти от демони обсебена е
Дълбоко в царството черно погребана е
Но не, не ще си идеш ти от този свят
Вампир да си - ще бъдеш прокълнат
Безсмъртието си като дар ще имаш
За да те има ще трябва да убиваш
Нима не искаш слънцето да видиш пак?
Да те огрява с топлата си благодат?
Не...в теб е вече дяволът рогат
И прокълнат оставаш во веки.

Участта на вампира
Ти надмогна земната си смърт
И от гроба черен се надигна.
Излизаш – един ном вампир,
Наслаждаващ се на нов кървав пир.
Под пълната луна, ти се вихриш със сила
Дори роднини не щадиш,
Оставяйки навсякъде кървавите си следи.
Аз знам, ти мразиш този адски дал,
Ако бе имал избор, друга орис би избрал.
Но вече е прекалено късно...
Нещастната ти жертва, скитаща се
Като мишка в лабиринт от улици,
Те разпозна в последния си час.
Изстена, преди в ръцете ти да се отпусне,
Но те чу как тя те проклина,
Видя го скрито в очите й.
Цветята ти угасват в страх...
върне се у дома, при своя празен гроб.
Спомни си миналото, прокълни съдбата си
Няма вече светлина, няма радост
От теб лъха само на смърт и кръв.
Скрий се от света, отиди при демоните
Твой събратя, последвали една съдба,
Прокълни участта си зла и тайно се надявай
Някой ден при теб да дойде демон по – зъл
И заедно с тях да погуби и теб.

Байрон

Гарванови криле...
Ти имаш криле черни като нощта,
Спускащи се над мен като мъгла.
Мрачни сенки завладели града.
Скитам се по улиците пусни,
Търсейки още някоя жива душа.
Но така не откривам.
Само гласа на някоя проклета сврака,
нарушава тишината изведнъж.
Извърнах погледа си назад,
В дирене на очи живи,
Може би искам да видя дори теб?
Мрак, студ, самота...
Това е моя мъртъв свят.
Това ли вечността, това ли е живота -
Една безкрайна враждебна нощ?
Все едно чифт гарванови криле
Закрили са от мен и светлина и радост.
И в този свят враждебен, отчужден
Само ти може да спасиш душата ми.
Ела, стига си се крил, ела при мен
Фигура черна... мрачна...
Все едно пред мен е самата Смърт.
Прегръдка хладна, ледена целувка
И накрая всичко е мрак и тишина.

Новият ти дом
Мрак обвил душата ти,
Като черен облак задушава те
Бягаш със затаен дъх, но...
Спасение за тебе няма.

Огън, сяра, пара, жега,
Тук е Ада, новият ти дом.
Без значение е дали си добър или лош,
Накрая пак ще дойдеш тук.

Затваряш очи, мислиш, че сънуваш
Мечтаеш като ги отвориш
Да се върнеш в сладкия си дом,
Милата съпруга и добри деца.

Но това е мечта – няма да се сбъдне.
Съдът си каза думата – обречен си
И до края на времето ще бъдеш тук,
След демоните зли и осъдени души.

От това настръхнах ..

Мда доста са мрачни

Есенни цветя
Само дете след поляна от умрели листа
Пъстри ярки цветове – огън жив
Обвиват го като хищник свойта жертва
В сините му очи – кристална чистота
В сърцето му – нежен пламък.
И докато слънцето залязва,
Изгарящо с ярките си пламъци
Ти стоиш там, далеч от живота
Като самотен свят от далечен спомен.
Отлетели дни от изминал живот,
Избледнели като есенен лист,
Отдавна откъснат от родното дърво,
Отдавна откъснат от познатия живот.
И сега си тук – странник в странна страна.
Няма я вече детската невинност и чистота.
Сега си пътник сред дъжд от есенни листа
И докато слънцето залязва, ти се губиш
Изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.

Страхотни стихове!

Моята любима поема е тази-може би защото има нещо общо с мен и живота ми...
Наистина се надявам мамите да знаят английски,защото когато я чета винаги ме пълни с надежда.Кара ме да се усмихна и мисля че това е едно от най-важните неща в живота.

Her hair was up in a pony tail,
her favorite dress tied with a bow.
Today was Daddy's Day at school,
and she couldn't wait to go.
But her mommy tried to tell her,
that she probably should stay home.
Why the kids might not understand,
if she went to school alone.
But she was not afraid;
she knew just what to say.
What to tell her classmates
of why he wasn't there today.
But still her mother worried,
for her to face this day alone.
And that was why once again,
she tried to keep her daughter home.
But the little girl went to school,
eager to tell them all.
About a dad she never sees,
a dad who never calls.
There were daddies along the wall in back,
for everyone to meet.
Children squirming impatiently,
anxious in their seats.
One by one the teacher called,
a student from the class.
To introduce their daddy,
as seconds slowly passed.
At last the teacher called her name,
every child turned to stare.
Each of them was searching,
for a man who wasn't there.
"Where's her daddy at?"
she heard a boy call out.
"She probably doesn't have one,"
another student dared to shout.
And from somewhere near the back,
she heard a daddy say,
"Looks like another deadbeat dad,
too busy to waste his day."
The words did not offend her,
as she smiled up at her Mom.
And looked back at her teacher,
who told her to go on.
And with hands behind her back,
slowly she began to speak.
And out from the mouth of a child,
came words incredibly unique.
"My Daddy couldn't be here,
because he lives so far away.
But I know he wishes he could be,
since this is such a special day.
And though you cannot meet him,
I wanted you to know.
All about my daddy,
and how much he loves me so.
He loved to tell me stories,
he taught me to ride my bike.
He surprised me with pink roses,
and taught me to fly a kite.
We used to share fudge sundaes,
and ice cream in a cone.
And though you cannot see him,
I'm not standing here alone.
'Cause my daddy's always with me,
even though we are apart
I know because he told me,
he'll forever be in my heart"
With that, her little hand reached up,
and lay across her chest.
Feeling her own heartbeat,
beneath her favorite dress.
And from somewhere in the crowd of dads,
her mother stood in tears.
Proudly watching her daughter,
who was wise beyond her years
For she stood up for the love
of a man not in her life.
Doing what was best for her,
doing what was right.
And when she dropped her hand back down,
staring straight into the crowd.
She finished with a voice so soft,
but its message clear and loud.
"I love my daddy very much,
he's my shining star.
And if he could, he'd be here,
but heaven's just too far.
You see he was a fireman
and died just this past year
When airplanes hit the towers
and taught Americans to fear.
But sometimes when I close my eyes,
it's like he never went away."
And then she closed her eyes,
and saw him there that day.
And to her mother's amazement,
she witnessed with surprise.
A room full of daddies and children,
all starting to close their eyes.
Who knows what they saw before them,
who knows what they felt inside.
Perhaps for merely a second,
they saw him at her side.
"I know you're with me Daddy,"
to the silence she called out.
And what happened next made believers,
of those once filled with doubt.
Not one in that room could explain it,
for each of their eyes had been closed.
But there on the desk beside her,
was a fragrant long-stemmed pink rose.
And a child was blessed, if only for a moment,
by the love of her shining bright star.
And given the gift of believing,
that heaven is never too far.

 

Прелестно!

Обичам те

Обичам те, когато се събудя
и сънено очите си отворя,
когато светлина, разпукана,
погалва ме през цветния прозорец.

Обичам те, когато сутрин рано,
разсеяно, кафе горчиво пия,
когато времето, задъхано,
създава в бързината бъркотия.

Обичам те, когато светофара
намига ми в червено и зелено,
когато вятърът от тротоара
праха раздухва възмутено.

Обичам те, когато в суетата
на сделки, планове и време
се чувствам често непозната
сред хора, бързащи, около мене.

Обичам те, когато се прибирам
във залеза на слънце уморено;
когато пясъкът, изстинал,
се стича към морето позлатено.

Обичам те, когато ме приспива
изгрялата луна с кристална нежност,
когато сънищата ме покриват,
отнасяйки ме в търсена безбрежност.

Обичам те, тъй простичко и земно,
във пъстро слънце, в пламнала луна,
във песъчинки морски, посребрени...
Обичам те. Със тяло и душа.