През ОКТОМВРИ са родени нашите слънца, най-умните и най-чаровните деца!

ЕЕееее де, ето


и после да ни каиш туй онуй

Тенк ЮЮЮЮЮ, бейбииии

Сръб, сръб 

" Обичта ми не е пита, да се дели на парчета на отделните мечета.... тъй както пътя през Балкана по-широк и хубав става, тъй и обичта на мама става само по-голяма"
Това е цитат от подписа на една приятелка, но мисля, че дава донякъде отговор на твоите терзания

Емим спри се бе жена.

Не обичаш двама човека по еднакъв начин, не може, обичаш еднакво силно, но любовта не е еднаква.

Въййййййй, почва дилема, май.
Та - може или не?
И аз имам двама мъже в къщи - мъж и син. И двамата ги обичам - страшно много, въпреки, че много викам и крещя, че дори на големия мъж в къщи (вчера се обидих, и не му говорих - ей така, мълчах кат' пукал). Ама го обичам - просто обожавам. Онзи дребния да не коментирам- е как да кажа кой повече - някак си различно е, но е сякаш еднакво. Тези неща, свързани с любовта не се обясняват с никакви мисли, определения и сентенции.  И как една обич става по голяма . Или обичаш, или не... А вече колко са силни чувствата -  там само душата определя... ми не е ли така.

Като дойдат снахите да си искат момчетата ми, ще кажа кой по-трудно съм прежалила 

А, моля, моля, някои чакаме и снаха и зет. 
Гледам любовни теми, рано-рано, та и аз да се впиша. Не ммога да кажа дали обичам някого повече. Всичките, и тримата, ги обичам толкова много. Любовта не се мисли, или я има, или я няма.

Така е, но отношението определено е различно. Без да делим децата, те просто са си различни, и наистина не може да изпитваш абсолютно едно и също към тях, особено като поотраснат

а за кола-маските   хак ви е   като бяха малки дечицата може да сте се чудили защо някои от нас не винаги са с прясно боядисани коси   е, затова   Макар че.... винаги има изключения. Я виж Джулка как винаги изглежда невероятно, а има цели 3 деца! Вярно обаче, съобразила е навреме да остави повечко разлика между тях!

Обещавам, ще пусна рецептата на салатата с броколи. Ама утре  

А сега да не пропусна да ви поканя на протест. Така де, ако искаме децата ни да ядат нормална храна, млякото да не е от крави, инжектирани с гмо, нямаме избор, трябва да си мръднем нежните дупета и да спрем закона. Извинете, ако съм станала досадна, няма повече!

Протест анти ГМО /Генно Модифицирани Организми/ в Пловдив,
11 февруари 2010г.
Място: пл. Стефан Самболов (фонтана до бингото пред общината)
Час: 16:30 - 18:30
За контакти: Маргарита Костова : 0887 741 484

Протест анти ГМО /Генно Модифицирани Организми/ в София,
11 февруари 2010г.
Място: пл. Независимост /карето между президентството и Министраски съвет, пред бившия партиен дом/
Час: 14:00
За контакти: Борислав Сандов; 0887 096 757 / Надежда Максимова: 0885 734 377

Варна,
11 февруари 2010г.
Място: Областна управа Варна (ул.Преслав 26)
Час: 16:30
За контакти: Александър Христов: 0888 973 005

Русе:
16:00 ч. - тръгване на шествието
Пред "Вазата"
За контакти: Мартин Маринов: 0899 733 123

Велико Търново:
13:00 - 15:00 ч.
пред факултета по изобразителни изкуства (срещу централна поща)
За контакти: Борислав Ботев:0885 062 951

http://www.facebook.com/event.php?eid=307231637920&ref=mf

Мисля, че на децата им е достатъчно да знаят, че ги обичаме И както казва Мечо Пух " Колкото повече, толкова повече"

Миличка, със сигурност по-трудно се прежалва това, което по-късно се задоми (ако човек не си дели децата). Казвам го от опит в нашето семейство. Майка ми е невероятно обичлив и всеотдаен човек и ни  е обичала еднакво със сестра ми, никога не се е усетила разлика или пренебрегване. Когато сестра ми се омъжи я изпратихме с усмивки. Все пак така е редно - рано или късно всеки си поема живота.
Когато дойде моят ред - първо заживяхме на квартира - никога няма да забравя - казах го на масата докато вечеряме. На майка ми й се напълниха очите и й приседа и вечеря, и всичко. И такива й бяха думите - досега все пак имахме теб, има за кого да се грижиш и кого да чакаш, а сега изведнъж къщата опустява...

А доколко мъжът се обича колкото детето/децата   - за това бих казала, че мъже много, децата са наша плът и кръв...
Пак опит от моето "друго" семейство - свекър ми и мъж ми са моряци. За това свекърва ми казва, (което го е казвала и нейната свекърва) - за мъж се тревожиш и го мислиш, но лягаш и заспиваш, но за детето ти те боли и сън не те лови...

Много тъжно-трогателна тема... Стана ми мило.
За себе си мога да кажа, че ще се моля Господ да ми даде мъдростта никога да не деля децата си. Имам край себе си грозни примери на делене на децата. 
И още нещо - пак с примери покрай мен, които са ме потрисали - да не се вменяват на по-големите брая и сестри задължения и отговорности към по-малките, които са изцяло на родителя. Защото на родителя му е кеф  да седи на лафче, или пък да си боядиса косата например...  Това последното е в кръга на шегата на гореспоменатите постинги.
Пожелавам по-усмихнат ден!  

Боги , напълни ми очите със сълзи

 
Ама май тъжно-лиричното настроение се предаде и на другите... 
Сори, че весело започналия разговор го направих сериозен.
Радвайте се на любимите мъже, деца, близки, а всичко останало... каквото сабя покаже!

ПП. Аля, бих се включила в протеста, но по това време имам служебни ангажименти!
Иначе с две ръце подкрепям 

Абе ...
Утре по-весело или поне нова тема за размисъл   

Ето малко снимки от нас
http://blagomiratabakova.snimka.bg/other/sami-i-eli-i-ne-samo.472383.17351811

Зори, Светли, разпишете се, плийз... Домъчняло ми е за вас!