Сладко буболече е мартенското ни човече

за тиквата те разбрах прекрасно...ама що е ужасТ стандарта? Самият той не е ужасен, а разбирането на хората за него. Иначе аз съм му фен - как вкарва всичко в ред.

Привет
 Нинче, мерси, от сърце се посмях  
ТаняТ, сърдечни благодарности за календарите в Word, вече съм готова с подаръците за бабите      , стана страхотен

dyMa, бебка въобще не ходи, нито пълзи. Стои права с изпънати като струна крака и само гледа да си седне на дупето, мързел. Питах педиатърката миналата седмица, тя каза да я разхождам като й местя крачетата, прилича точно на ходеща кукла, не си сгъва коленете

Сега ви поствам една рецептата за сармички за Бъдни вечер:

100гр. дълъг ориз, 1 глава лук, 6 с.л. олио или зехтин, 1/2 ч.ч. вода, 1/2 връзка магданоз и джоджен, 5 маслини, 50 гр. орехи, 50гр. стафиди, 35 бр. лозови листа, 1 кубче бульон, 2 с.л. лимонов сок, сол, черен пипиер, 1 лимон.

Лукът и мазнината се задушават и се прибавя измития ориз. Задушава се 5 мин. Прибавя се 1/2 ч.ч. гореща водаи се задушава до полуготовност. Изключва се котлона и се прибавят изчистените и нарязани маслини, джодженът, нарязаните орехови ядки, стафидите, черният пипер и солта. Навиват се сармите и се подреждат плътно. Заливат се с предварително разтворения в 1/2 чаша гореща вода сух бульон и с лимоновия сок. Поднася се с резен лимон




;

Добро утро.
иждам че за ходене се разправяте.Малката от седмица някъде взе да ис да ходи.Като я взема в мен седнала започва да се фъчка, да се извива и като я хвана под мишниците и обикаляме хола.Като им писне да ходи свие коленете и започва да пълзи.Иначе и с паяка е голяма фурия.
Нинчето   много ме разсмяха  заглавия на теми     
Tony_st и ние сме така.Обаче с малка разлика  - заспи си с млякото към 8 и 8 и 30 е будна и готова за игра.Една вечер се прибираме от гости след 11 часа и баба и я държи и тя се смее абе луда работа.Днеска се събуди в 5 часа.

Добро утро!
Днес предлагам да изпием по едно чайче

Добро утро и от нас.

Вероники, благодаря, че се нагърби с организацията за изпращането на Рая. Разчитам ако има нещо важно, да се чуем с теб или съв сватята.



Ела ме виж с моите "планове" къде се озовах на края на годината  С две думи, вече много-много не планирам, тук нещата са по-различни и нямам никаква идея какво ще стане утре... Бяхме планирали например февруари да се върна на работа, а мъж ми да излезе майчинство - не само, че е невъзможно в момента, ама и да бяхме останали в София, пак нямаше да стане - Калин отказва да яде... Планове - стига толкоз... С Калин план не става... иначе годината е повече от успешна за мен - имаме си (почти) здраво момченце - повече не бих и поискала (честно казано винаги съм си мислела, че ще остана стара мома, а не само че се ожених, ами и дете... нямам какво повече да искам, освен едно наше си място, където да живеем тримцата, а не по разни гадни квартирки).
А филмът Животът е прекрасен ме е разплаквал всеки път като го гледам...

Не ща да ти скършвам оптимизма, ама ще преосмислиш това твърдение, когато започнат курсовете по езици, български, математика, таксите за разни спортове плюс всичките му пособия за тях, компютри, али-бали... Ама иначе пък човек ще умре от скука.
 А, между другото, човек спокойно може да си спести голяма част от цитираните от теб разходи. Пюрета се правят домашни, вместо кърпички се ползва вода (като изключим преобуването навън) и т.н.

Да ви пожелая на всички весело посрещане на празниците  и ще се видим на срещата 

А, добро утро.

Incognito, благодаря за чая...ама ще изпия още един в къщи, че нещо пак ми дращи гърлото.

Мечо Пуух, и твоите сърмички ми изглеждат много вкусни. 

Аз пък днес ще си обръщам внинание на себе си.. не ми е ясно как ще се получи с Рая, ама съм решила да си направя маски на лицето и косата, маникюр и прическа...Ей така, че нали и аз съм човек.
Ама сега ще започна със закуска на детето, де.

Здравейте! Гледам, много хубави разсъждения сте споделяли. Аз подобно на Галина, си изпипвам всичко в краткосрочен план (цялата ми къща е в бележки какво трябва да свърша, на кого да се обадя, какво да купя), но в дългосрочен аспект не смея да си правя планове, защото нещата са много променливи и несигурни. За съжаление съм склонна да се тревожа повече от нормалното и да изпадам понякога в "черни дупки", но мъжът ми за сметка на това е голям оптимист и ми дава сили в такива моменти. За новата година притеснението ми е как ще се оправяме с моите 240 лв. при условие, че не мога да дам Симона на ясла (с нейното боледуване, трябва много да я пазя), но ЗДРАВЕ ДА Е, надявам се другото да се нареди.
Колкото до положителното мислене - за мен това е истинско изкуство и ако знаете начин човек да се "обучи" на това, моля споделете. На теория страшно ми харесват такива методи на самоусъвършенстване, ама нещо не ми е ясно как ще си променя характера и ще се науча на практика да мисля и реагирам по правилния начин. Съвсем сериозно - дайте някакви насоки (като за начало някаква литература с практически ситуации примерно). Още по важно е да научим децата си да вярват в себе си и да мислят позитивно....дори по-важно от видовете пюрета и марките козметика, така че си струва да се обсъждат подобни методи тук. СЗА, ще споделиш ли твоя опит, плийз!
Да се върнем на земята - ние пак сме болни. И Криса, и Симона са с хрема и кашлица. Давам им разни илачи и се моля за Коледа всички да сме здрави ....Май се олях с писането този път, така че спирам

Бухта, ето малко повече инфо за NLP, пък ако те заинтригува, имам материали... Давам и уроци  И мен децата ме промениха много - животът ми е съвсем различен от това, което беше преди да родя, но ми харесва повече, има повече смисъл, но и повече трудности, повече отговорности - понякога това депресира много, ако нямаш сили да се изправиш пред истината, че вече човешки живот зависи от теб в прекия смисъл. Понякога изпитвам носталгия по времето, когато бях без деца, в началото се чувствах виновна, но сега не - спомените от "младите" и буйни години някакси ми дават един различен уют и си казвам, че всяко нещо си има времето и мястото...

Ох, пак се разфилософствах. Но на мен също ми е приятно да обсъждаме теми, различни от памперси Ми и ние сме хора, какво като сме майки!

Зелено човече, то плановете са за това - да се нарушават Аз съм фен на планирането, но съм ОК ако нещо в плана се промени, стига да не е по моя вина  Шегувам се, разбира се, но по принцип в работата ми винаги се е налагало да планирам, а понеже съм била в последните 6-7 години на ръководна позиция, дори се е изисквало от мен, и съм видяла на практика как плановете всъщност са само ориентир и как понякога външни обстоятелства променят плана изцяло. В бюджетирането има годишен план и прогнозен план, който се прави в средата на годината, а в управление н апредставянето е същото - има годишни цели, има и междинен преглед, който служи за приоритизиране и евентуално промяна, ако има промяна в обстоятелствата. Та и аз така - правя планове, ама често се променят, това всъщност е хубаво, защото ни учи да сме гъвкави (нещо, което липсва ужасно много на българина, за разлика от американците и европейците). Не те виждам в Скайпа, а те дебна от вчера!

Тони, ми при нас ISO-то влезе про-хорма, затова е ужасТ. Това, което ме дразни в този стандарт, е че изисква прекалено много бумаги и процедури за вкясо нещо, а аз не съм фен на процедурите като цяло (макар че през последните 5 години признах, че в голямата организация без тях сме за никъде). Иначе сигурно си е ОК стандарта, дано се ползва наистина на повечето места, а не само проформа.

Гери Мур, виж линка, който дадох по-горе. Има много изписано за позитивното мислене... И между другото то не означава, че не трябва да се мислят лоши неща, но се търси баланса. Аз пък имам склонност да разигравам най-лошия възможен сценарий на всяка ситуация, което помага в бизнеса, но не и в живота... Сега бързам, че трябва да изляза, но по-късно ще се разровя и ще ти дам някой линк, а и ще се опитам да синтезирам това, което аз съм прилагала (или учила другите да прилагат )...  Дано се оправят бързо двете ти девойки, моите младежи пък са хремави и двамата.

Здравейте,
Честити месечинки от вчера и днес!Ние си изкаръхме добре. Хотелчето е прекрасно. Не стана купон, но карай да върви. Имаше една "снежанка" дето се посъблече, а мъжо гледаше като стреснат миличкия.  
На връщане беше кофти, че магистралата беше затворена.
Дума- без новини съм   Елия да стане на 1г поне и ще спирам хапчетата.

Аз приключих с подаръците, но без за дребното. Незнам какво да и взема.  

Болните да се оправят.  
СЗА- ще ти пиша на скайпа
Стаси- и ние и се тъкмим за там, но мъжо се ослушва. Та ще видим как ще е догодина.
Нинче- не сте сами.   Онизи ден тати взе заплата и вече я няма. Сметки, подаръци на другите и то за нас не остана. Миличкия го тресе нервата, че пак аз съм на заден план, ама догодина повече, здраве да е.
Добре дошла на новата мама!
за целите- най-редовно си поставям, но гледам да са изпълними. За сега са такива.

За сега толкова, ще се приспим и ще пусна снимки и аз.

Тази книга ми я подариха на Сватбата. Признавам, че стигнах с прочета само до средата, но е изключително полезна в посока "позитивно мислене". Гери, купи си я при първа възможност. Струва 10тина лева май   Ама и аз го обясних.. Книгата по филма "Тайната" имах предвид. 

SZA, напълно съм съгласна, че "всяко нещо си има времето и мястото..." Тъй, че трябва да извличаме всичко хубаво от даден момент, ситуация. И след време като се обърнем назад, да сме удовлетворени и да си спомняме с усмивка, а не със съжаление и размисли от сорта на "абе защо не направих това и онова".  

На мен тези дни ми действа много добре музикалната терапия.   Пускам си някакви позитивни песнички, като например "Sunshine" на Gabrielle. Даже снощи пазара до Билла в 8ч с mp3то в ушите на макс много добре ми се отрази. Даже не усетих големия студ от -9 градуса.   Гледам, че и на Миро много добре му действа, хили се като разпран и даже тези дни си изследва гласовите възможности.   Ама наш тати като се прибере и .. трябва да се спре таз ми ти музика, което не виждам защо, ама айде.. Наваксвам през деня.  

Отивам да закусвам, че дребния се нахрани - сега е мой ред.

SZA, ама те набарах по професионални пантофи, а? Досетих се аз, че с нещо таквоз се занимаваш ти. Няма да забравя миналата година по това време как шефката ми каза, че съм била много амбициозна   Чак с почуда я погледнах. Не можах да повярвам. Щото в сравнение с болните мозъци около мене (едни съученички от гимназията визирам, пък и не само) аз съм си някъде много надолу в класацията. Пък и не драпам с все сили уж.. Ама явно като се заинатя и да не си ми пред очите, дет се вика.  

Верно е много Убаво да се говори не само за захранване и памперси. И аз съм хора бе!  

Мнооооого усмихнат и слънчев ден от мен!

Позитивното мислене е много лесно постижимо, когато стигнеш дъното. Като видиш, че няма накъде повече да падаш и вземеш, та се оттласнеш нагоре. И хич не гледайте, че се смея. Радвайте се, че сте здрави или поне без много сериозни проблеми и благодарете на Оня горе, че имате този безценен дар. Аз планове не правя. Мечтая си, мечтая си за нещо, пък някой прекрасен ден ме тупне нещо по главата и взема, че се втурна да го осъществявам. Когато е писано, тогава.
 Както има една приказка: "животът е това, което ни се случва, докато кроим планове".

 Честито на празнуващите днес дечица

 Болничките бързо да се оправят, че аман от тези болести. Тео също е леко сополив, но при него е от зъбите и не се притеснявам

 kikoikris, а твоя разбойник оздравя ли?

 За позитивното мислене и аз съм чела книжки и доста ми повлияха тогава (мъжа ми беше много щастлив и ми повтаряше да не спирам да ги чета). Ще взема да ги препрочета, а и нови да си взема, че нещо напоследък все се дрънкаме за глупости с половинката и забравяме да се радваме един на друг и на децата си. То с тази работа и време не ни остава много, но поне я имаме. Като знам колко хора и без работа останаха покрая таз криза, ужас направо.

 Gery, аз съм чела книгата "Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим", а преди нея една, която е нещо като основополагаща, но не помня как и беше заглавието. Ще питам шефчето, че той ми ги даде тогава.
 Бях хвърлила око на Вяра Имам на Мадлен Алгафари, а сега гледам, че има и още една нейна Мира нямам. Незнам те дали са на същата тематика, но пак са за самоусъвършенстване и мисля че ще са интересни.
 Сега се сетих, че имам и една на Джон Кехоу Подсъзнанието може всичко, но е в сестра ми и ще трябва да си я взема. Ей тук я има също, но като я гледам сега,  моята беше с по-различна корица и май беше ориентирана към децата и май затова я пратих на систъра. че моя беше малък още като я купих. А, намерих я, ето това имам аз, но не съм го чела  

 SZA, много ме замисли с тази пълнена тиква и ще взема да си пробвам и аз, но да видим първо дали ще успея да си намеря тиква. Много обичам сушени плодове и ошаф, а това става точно нещо подобно.

 Щебягам да закуся и да пусна пералня, докато Тео спи.
 Приятен ден на всички

 

Ех, че хубава тема...СЗА  
За позитивното мислене със всичките му там наименования....не съм чела книги на тази тема, но винаги съм мислила позитивно - може би за това винаги ме търсят близките и приятелите ми, когато са ги налегнали проблеми и черни мисли. Не си мислете обаче, че съм хвърчащ оптимист, и когато се случва нещо лошо или усещам, че може да се слчи нещо лошо, просто си представям най=лошия вариант и търся изход и за него - така оставам с впечатлението, че каквото и да ми се случи, все ще се справим някак, а това много помага Дано да го предам и на Боби. Иначе не знам дали това умение, ако така мога да го нарека, може да се придобие, защото според мен много сиз ависи от характера на човека и начинът му на мислене - пример в това отношение е мъжът ми, той  еголяма паника и доста песимистично настроен, добре че сме се заедно, та да го компенсирам
А за плановете - изцяло съм на мнението на Зеленкото, откакто родих това прекрасно съдание Борис, се отказах да правя планове, иначе и аз бях една планьорка - не мога да заспя докато не си направя план за следващия ден И в това отношение, много ми помогна майчинството - елате да видите как заспивам вечер, без никакви планове за деня
Ели, радвам се , че се появихте Липсвахте из форума / поне на мен/
Благодаря на всички за рецептите - все пак трябва да се яде
И да се върнем на тема бебета - една идея за всички неядящи бебоци - от вчера забелязвам колко много яде Боби, когато и аз ям докато го храня, при това трябва да ме гледа как дъвча и хапвам,и отваря и той уста и яде доста добри количества