Сладко буболече е мартенското ни човече

 Здравейте:)
 Честити първи зъбчета на Ния и на Вики, да са им белички и здравички:)))
 Идеята за събирания е страхотна
 Кикоикрис, радвам се, че си овладяла положението
 Никита, вчера нашият тати е бил с Влади 2 часа в парка, но явно сте се разминали, а в петък съм се разхождала час и половина сама,питах се какаво стана с цялата светатроишка банда С Влади не сме излизали само в онзи дъжд, когато с ТанчетоР сте си направили срещичка

Здравейте! Снимките от партито са страхотни. И на мен ми се прииска да сме били с вас.

Крис4е, честит рожден ден! Много щастие и любов ти желая!

Честито на Лора! Браво на сръчното момиченце!
Честити зъбчета  на Ния и Вики!
Аз все ви изпускам дирите през уикенда и ми е трудно да ви настигна.
Вероники, Тео значи бил сладура със шапката! Много чаровен! Пу-пу! Тези дни ще кача снимки и аз.
Нашето местене май ще е февруари. Закучи се работата и ме е яд, но не е никаква трагедия.

Кикоикрис, да оздравявате бързо!
Елвинг, а не е ли възможно Алекс да кашля от зъби? В "Какво да очакваме през първата година" се споменава, че детето кашля от завишеното слюноотделяне.

Честито на всички поводи: месечинки, зъбчета, проходили сами и първи крачки спомощ (много се натрупали за няколко дни), специално за рождения ден на Криче!
Страшен купон е било и мамите са се забавлявали почти колкото децата! Много благодаря за хубавите снимки! По-често да се случват такива неща!
Болничките бързо да оздравяват!
И аз мисля, че кашлицата може да е от по-обилното слюноотделяне (Митко и хрипове имаше, но педиатърката го преслуша и каза, че гърдите сачисти). Дано да е това!

Привет!
Честит рожден ден на Крисче, със закъснение! Много обичана и щастлива бъди!    
Честити първи, девети и т.н. зъбки!  
Никита, разбирам те, и аз съм в подобно състояние, пък до рд ми има мнооого време, та явно не е от това при мен.  
Страхотни са бебоците   , от разказите ви разбирам, че сте прекарали чудесно (не че окачвах друго). Ние не дойдохме по няколко причини, освен стафилококите. Баткото ни се поразболя, а и бях сама и нямаше на кого да оставя него, че да дойдем с Алекс. Дано другия път нещата са по-различни.  
Дез, ТаняТ, и това го споменаха като възможно причина - да кашля от задавяне със слюнка, но все ме е страх пустите стафилококи да не тръгнат надолу и го влача по д-ри.  
Вероники, за хомеопатията питаше - не съм много доволна от резултата, мисля да сменим д-рката. А Алекс още не съм набрала смелост да го лекувам така  

Веси, да ти кажа и моя мъж ми разказа, че бил много впечатлен от Мира. С възхищение ми разправяше как ти си я питала "Къде е топката?" и тя я сочела и взимала и т.н. Ние май все още знаем само "Къде е котенцето (нали имаме коте вкъщи), кученцето и гълъбчето (благодарение на многото разходки).
Тони, снощи пропуснах да ти пиша - естествено, че не сте ни досадили и се радвам, че дори и за кратко Райчето се кротвала от него. Той като надуеше клаксона и наставаше интерес   Ох, много ми е тъжно, че и вие "изчезвате".
Дума, кога ви е следващата консултация и идване в Люлин?
Елвинг, къде се губиш? Дано сте добре!   ЕДИТ: виждам, че тамън си писала. Дано баткото бързо оздравява, а и Алекс да спира да кашля, да не притеснява мама. На мама пожелания бързо да излиза от лошите настроения, да си надуе готина музика и да си хапне малко шоколад   
Ох, ако знаете само Стела как сладко ме целува - не е истина. Само на мен го прави, тати много се ядосва, че дори и гладко обръснат не му оказва тази чест. Засмуква бузата ми и почва да ме мляска, толкова ми става хубаво...  
Това което, обаче, напоследък много ме дразни е непрекъснатото и желание да е в ръцете ми и нон стоп мрънкането да е в мен. Ако ме няма в стаята, всичко е ОК. Но появя ли се, и в момента, в който ме види - независимо дали някой я гушка или си кротува и играе, веднага почва да мрънка и приплаква за мен.... толкова болезнено е привързана към мен и толкова много се лигави само и само да я взема, че в чудо се виждам... те са едни физиономии, едни очички...   чудя се как да я отвикна от тези и номера, тъй като хич не ми се нрави идеята да не иска да стои в друг и така неистово да драпа за мен постоянно... Други толкова болезнено привързани към мами и идеи как да го превъзмогнем?
Айде, отивам да правя пюрето, преди да се е събудил дзверо.   Хубав ден на всички.  

Роси, и Рая иска само у мен откакто се върнах от болницата. Тя на партито и затова рева така и само към мен гледаше - сигурно се плаши да не я оставя пак. Мога да я оставям само като е нахранена и наспана, иначе е мрънкане и рев докато не я гушна. И на мен ми е тъжно, пък и в близките 3 години се очертава да е само с мен..та...

Ами аз от това, което чета, виждам, че точно сега е момента да се появи подобно поведение. Започва да ги хваща страх от раздяла с родителя и особена привързаност кък майката. И при нас има такъв момент. Казват, че си отминава и при всяко дете е в различна степен. Пикът обикновено е около годинката.
Ето, за англоговорящи, няколко статии:
http://kidshealth.org/parent/emotions/feelings/separation_anxiety.html
http://www.babycenter.com/0_separation-anxiety_145.bc

Здравейте мами!

Да драсна набързо, докато София спи.

Аз нали ви бях писала, че Софийката има някакво разстройство, днес пак 2 пъти сутринта и нещо си приказвахме с майка ми и стана въпрос за сиренето и като и казах, че сме взели овче и сега това и давам на малката и тя като скочи - вика, че то от него било разстроено детето. Аз знам, че козето е най-добре, ама що съм решила, че и овчето е по-добре от кравето, не знам  Та какво ще кажете и вие по въпроса? Та по този повод се сети, че още като родихме, някой беше пуснал една мъдра мисъл  - че  бебето е много по-издържливо от колкото си мислим и, че ще оцелее въпреки грижите на майка си 

Гледам, че за фотоапарати си говорите, ама аз пак да си задам въпроса, че гледам никой не се  е включил - та някакво мнение за обувките на Денди ?

Роска, ама тя и София има абсолютно същото поведение като Стела, като гербова марка е за мен. Няма проблем, ако не ме вижда в момента и е с татко си или с баба си например, но види ли ме, прави нещастната физиоомия и се започва едно хленчене, докато не я взема. Само се лигавим, гушкаме, целуваме - голяма ми е лигла.Но наистина на този етап е съвсем нормално това поведение. До 3 годишна възраст връзката с майката е най-силна.Няма страшно.  Използвай сега, че като пораснат не можеш да ги хванеш 

firebird, добре си ни дошла в темата  Аз те помня отдавна, винаги с интерес съм чела постовете ти и много се изненадах, като те видях тук 

Ама вие не спирате да пишете бе хора! Не мога да ви смогна да изчета..

Честито на Лора за прохождането! Нашия Миро стои вече сам за около минута-две, ама няма смелост да направи крачка и само се олюлява на едно място и пляска с ръчички!  

Честити зъбчета на всички - гледам някои и с 9ти зъб са се похвалили   Бравос! Честито и на рожденничките!

Ние имахме кофти случка в събота - Миро си отвори шкаф и вратичката му падна точно върху палеца на лявата ръка - в основата на нокътната плочка. Кръв, рев... няма да обяснявам, ясно е. Ходихме на лекар в спешното на нашето ДКЦ. Май засега няма нищо, дано си зарастне и да не забере, от което много се опасяваме   Сякаш му се отлепи плочката. Направо бяхме в потрес. Естествено аз бях виновна, защото съм била много спокойна и съм оставяла детето само да се разхожда из къщи.   Все едно нарочно съм искала да се удари. Толкова гадно ми стана. Важното е, че сега уж е зарастнало (почти веднага се прибра на "мястото" си), подутината я няма. Не го и боли вече (май  ).. Дано да се оправи бързичко.

Вечерта бях на фирменото коледно парти - е, няма такава мускулна треска на сутринта. Гърлото ме болеше от викане и пеене. Всяко мускулче и кокалче така ме болеше, че сякаш ме е прегазило нещо. На всичкото отгоре ми расте и мъдрец и сутрин и вечер е някакъв ужасТ. Даже и ибупрофена не помага.   Снощи едвам си отвярях устата да вечерям. И главата ме болеше ужасно.

Нооо, напук на всичко (и ранното ставане след 4ч сън за закуска на Миро) партито ми подейства много добре. Като в доброто старо време.   Голямо джаскане беше. След нашата сватба, бяхме на още една и оттогава не съм се раздрусвала така. Имаме доста нови колеги, някои пак са бременни. И пак с момчета.   Чак ми се доприходи за малко на работа - ей, така за един-два дни. За разнообразие.  

Гледах снимките от партито. Много сте хубави всички! Ние и да искахме, поради по-горните обяснения, нямаше да можем да дойдем. Може би на следващото ще се вредим..  

А за фотоапаратите - моя любима тема. Ама няма да задълбавам, че верно сме изместили темата. Само ще кажа, че с Никон д90 са правени снимките, които бях качила в албума от ноември месец. За които много от вас ни похвалиха, че сме много хубави. Зеленкови.   За което много благодарим за пореден път. Тъй, че фотото е много важно, но както по-рано са споделили - и човека зад фотото също е много важен. Аз лично съм правила снимки с най-обикновен апарат, които са излизали като картички, пипани на фотошоп и много кофти снимки с полупофесионален. Е, за последното аз не го бях разучила, де, ама айде.. Спирам, че се отплеснах.

Никита: тези обувки даже не съм ги и чувала. Ние ходим с едни, дето ми ги е намерила мама отнякъде. Някакви "западни" марки са повечето. Аз не съм се вманиачила все още за прохождането.

Хубав ден на всички!

Хм, при нас пък е обратното, Алекс не страда много-много за мен, но батко му    Ревнува даже и някой като ме гушне или целуне. 
22, дано всичко е наред с нокътчето!  А за снимките - мисля, че е важно и кой е пред обектива, не само зад него 
Роси, шоколадът не помага, вече съм резистентна, от много консумация , но музика може да ми оправи настроението, изпитано е 

благодаря ви момичета,продължаваме си с хип,семплер и гербер.пък може и скоро да ни разреши предиатърката за децка кухня.обсъдихте ли вече вариянтите за частните или предпочитате държавна?

Никита, разстройството с приема на сиренето ли съвпада? Майка ми преди време купи от една жена домашно овче сирене и Петя си яде, да чукна на дърво добре е! Баткото обаче го разхлабих като беше към година с едно домашно масло!Може да е по-маслено самото сирене, а не фактът че е овче! Спри сиренето и дано се оправите!

Здравейте и от  нас
Да започнем с подравленията за рожденничката - Крис4е, да си жива и здрава и много много щастлива
Честити зъбчета на Ния и на Вики
Пооредява класацията за най късно пробило зъбче май
Честити ходещи крачета на Лора
По темата за чудесното коледно парти, няма как да не се включа...толкова много бебета , събрани накуп и толкова много играчки наоколо
не мога да пропусна коледното настроение, с което ни посрещнаха Роси и Стела и Зеленкото и Калин- направо грееха, както се вижда от снимките   Калин усърдно изучаваше всички играчки в клубчето, а Стеланка сладуранка беше отворила ей такива очи и гледаше да не изпусне нещо / да не съм чула, че плаче или че не слуша, не й чухме гласчето/.Повечето бебоци обаче, включително моя Боби и Илийката първоначално гледаха като изтървани - явно на всичките им беше първо подобно посещение.Тео на Вероники обаче никак не се смути и още с пристигането си се впусна пълзешком да опита вкуса на играчките / явно  е трениран покрай баткото/. Елия също му учуди много с нейната подвижност, макар че май малко й пречеше прелестната лилава рокля Не мога да не отбележа грацията с която се появи Мария на Оки4, тя през цялотот време се държа като истинска дама и позираше за снимките като професионален фотомодел / за разлика от моя синковец, който се учудвам как са успели да го хванат  в кадър/   Влади на Елле,  който особено ме впечатли с модерния си тоалет, синеокият Алек на Вили ст и Теодор на Дума пък се държаха изключително прилично и не изпускаха от поглед случващото се около тях. Никола на СЗА впечатли всички с истинска холивудска усмивка и много добри гласови данни Къдравелката Кали и Вики на Крисче също бяха много сладки и модерни с прическите си  А пък Рая на Тони показа на всички колко много обича майка си   Не бях виждала досега Александър на Хели Хели, но ви уверявам, че на живо е много по-сладък да не пропусна и моята слабост Любомира, която се придвижваше много интересно - полуседнало - полуизправено състояние, което почти всички са забелязали и подходи с  много разбиране към ангажиментите на майка си като организатор на партито И за да не си помислите, че Боби и Илийката са само пакостници, да ви споделя колко чувствителни се оказа и двамата по отношение на шума и много хората / доста се смутиха от това/, та какво да г правим миличките, явно са нежни души
Изобщо, дечицата ни са пораснали много и вече са си истински човечета
И да не забравя да похваля и майките - много готини са всичките
не знам при вас как е било след партито, но Боби дремна малко в колата, защото беше много уморен, а след това емоциите го държаха цяла нощ - никак не спа спокойно, но освен партито, на следеащата сутрин му изби и горното зъбче, та са му се събрали доста неща накуп.
изцяло подкрепям идеята за по-чести събирания в клубче, особено сега , когато разходките навън са сведени до минимум
Боби също демонстрира привързоността си към мен, но аз смятам че е напълно нормално и не се впечатлявам особено.
Е малко се поулях, ама както се казва, от сърце
П.С.Успях и с коледната украса, ще кача снимки, обещавам
22 много кофти, дано се оправи бързичко пръстчето и аз все се притеснявам от това да не си щипне някъде пръстчетата, че нон стоп гледа някъде да си ги завре

От как се изместихме Калин изпада в див ужас като остане сам в стаята. И плаче силно с повод и без повод.... И често се хваща с две ръце като че за сърцето 

П. С. Сирене педиатърката каза краве.

П.П.С. А днес асансьорът не работи и сме с Калин затворници у дома 

   



И ние сме така!
А батето вече наистина не мога да го хвана.След няколко дни става на 10,а все ми се сърди,че рядко го пускам сам някъде,то от него ако зависи няма въобще да се прибира де!   А какво ли ни чака като стане на 15 например     /Мънки,давай съвет!/