Сама с новородено ?

  • 10 360
  • 186
# 90
С първото един месец се мъчих с баби и роднини, докато мъжът ми не се нервира ( и с право ) и ги изгони
С второто се опитаха да се позавъртят, обаче видяха че няма нужда
Идваха само да видят бебето по няколко минути седмично и дотам
Справях се сама и с двамата
Ще се справиш, няма по- хубаво от това да се опознаете с новия човек, не се плаши от бебето и грижите около него  Hug
Виж целия пост
# 91
като се роди дъщеря ми ,първите 2 седмици мъж ми беше отпуска,после се справях сама,въпреки че й двете баби  имаха желание да помагат аз не се възползвах .бабите само изнервят полужението и дават постоянно съвети и се бъркат във всичко  ooooh!,като доидат за един час и направо полудявам от съвети Shocked,най -добре си го гледаи самичка ! УСПЕХ!
Виж целия пост
# 92
Не е вярно, че без помощ не може. Аз мога да ти кажа, че така дори е по-добре, ще си организираш времето както ти искаш и както на тебе ти е удобно. През деня спокойно може да се занимаваш с бебето, а другата домакинска работа да я вършите двамата с мъжа ти когато се прибере от работа. В първите 4-5 месеца наистина е много лесно, после детето ще иска повече внимание и ще ти е по-трудно, но ще се справиш.

Абсолютно съм съгласна. И също така съм съгласна, че е абсурдно да се твърди - "Без помощ не може"!
Виж целия пост
# 93
и за двете ми деца съм се грижила сама от излизането ни от болницата до днес, разбира се от време на време я оставям при майка ми за няколко часа, но това рядко се налага. пък и тя по цял ден е на работа... изцяло разчитам на себе си и на мъжа ми...
да ти кажа честно на мен така ми е по-добре, мразя някой да ми се мотка и повече да ми пречи отколкото да ми помага...
Виж целия пост
# 94
С първото дете- поехме си го двамата с мъжа ми, изкъпахме си го(винаги заедно ги къпахме като мънички)
Бабата искаше да вика акушерка да ни показвала Shocked Laughing
Към третия месец имаше доста колики и тогава викахме по някоя баба за през нощта, да се наспя. Редувахме се с мъжа ми кой да спи при бебето, защото е абсолютно безсмислено и двамата да не се наспиваме Peace Особено както той ходеше на работа през деня. Аз пък спях през деня с нея, защото първите месеци минаваха главно в сън.
Идваха бабите всеки път , когато пожелаеха, да видят внучето, не за помощ. Съвети и намеса позволявам само когато ги търся! Така е било винаги  и ми е мирна главата.

С второто- е, то си израсна между другото- беше весело, спокойно бебе, защото и аз бях много по-уверена. До осмия месец почти никой не помагаше ,защото ....ми нямах нужда честно казано.
А и кърмех.
Виж целия пост
# 95
Никой не ми е помагал. Няма нищо по-лесно и приятно от това да отглеждаш бебе. В сравнение с натоварената ми работа буквално до деня, преди да родя, това ми се стори като освежаваща почивка. Дори и да ти се падне най-ревливото и изтерзано от колики бебе, от теб не се иска нищо повече от това да го нахраниш и преобуеш. Всички други домашни задължения могат да останат на заден план. А пък и мъжът ти ще си е вкъщи вечер и ще ти помага поне по малко.
Виж целия пост
# 96
Миличка и аз бях така Hug Спокойствие и само спокойствие  Peace Реално погледнато върху ситуацията всякакви други помощници /с изключение на таткото, разбира се/ би изнервяло още повече ситуацията.
Ще се справиш  Hug
Виж целия пост
# 97
Сама гледам детето  си  от първия ден. Като се прибрахме от АГО, бабите  се набутаха веднага вкъщи  да помагат. Даже настояваха едната да останела да спи вкъщи, щото таткото беше нощна смяна ooooh!. Любезно, но твърдо  си ги пратих по живо, по здраво, като им обясних, че  ще се грижа сама за детето си и точка. Казах, че винаги са  добре дошли  да  се  порадват, но  това някой да ми се мота да ми шета, да ми готви , да ми глади и да ми обсебва бебето, не ми е по вкуса Twisted Evil.  Домъчня им на женичките, ама нейсе, преглътнаха, щото ме знаят,  че съм опърничава като  магаре на мост. И така, до днес. Също и с къпането  се  заех  аз,  като се оправям много  добре и  сама, колкото и да съм вързана в ръцете по принцип Embarassed. Колкото по- бързо  свикнеш сама да  се грижиш за детето си, толкова по- лесно ще ти бъде впоследствие. За нула време ще се превърнеш в толкова компетентна мама, че сама няма да се познаеш. Ех, инстинкти, инстинкти Simple Smile
Виж целия пост
# 98
От както се е продила си  гледам сама. Майка ми идваш в началото уж да помага, но дребничка тогава само спеше, та времето ни преминаваше предимвов споровев стил "ти не знаеш още как се гледа бебе", накрая на деня бях толкова изнервена че не мога да ти опиша. Накрая когато майка ми престана да идва всеки ден, защото и без това нямаше какво да прави из вкъщи, набързо се ориентирах кое как и защо. Все едно цял живот съм я гледала.Сега поне няма спорове в стил "облечи я по - добре, ще настине" /Слава Богу и малка хрема досега не е имала, пък все ми натякват че е лек ооблечена/, мази я с това, мази я с онова, слагай това въ водата, прави това... Вярно понякога ми е  много изнервено и уморено, ама това си е моето бебе, рекламация няма. Пък и тя си ми е ангелче. Е и в къщи понякога е харман, спречкваме се с мъжо /че той голям чистник си пада/, и затова го използвам като не е на работа да измие я чинии, я прахосмукачка да пусне. Справяме се....
СПоред мен колкото по - бързо остане майката сама с бебето, толкова по - добре.
Виж целия пост
# 99
Сама съм си гледала детето,с малко помощ от таткото.Дори се чувствам добре на фона на приятелки които ми се оплакваха от чуждата намеса и бяха доста по-изнервени от мен.
И ако майките ни е трябвало да перат 20 чифта пелени с по 6 парчета и след това да ги изгладят,сега кошчето се изхвърля за 1мин с еднократни пелени.Така че не виждам нужда от помощ и някой по цял ден да дава не поискани съвети. Peace
Виж целия пост
# 100
Зорът ми беше с първото бебе- тогава разчитах само на мъжа си и малко на майка ми( живеехме заедно, но не си е вземала отпуск, за да е непрестанно с мен). Раждането ми беше трудно и първите няколко дни би било немислимо да се оправям сама- не можех да ставам от леглото, бях на път да направя мастит, поддържах Т и прочее чудни неща.
Виж целия пост
# 101
Не се притеснявай, не е толкова трудно да се справиш сама.
Повечето майки остават сами с бебетата след раждането, няма страшно.
Леко раждане   bouquet
Виж целия пост
# 102
Въпреки, че и двете баби бяха на разположение, не съм искала помощ и не съм имала нужда от такава  Peace. Сама с бебето ми беше най - добре  Heart Eyes !
Виж целия пост
# 103
И аз съм сама от първия ден си гледам сама детето, никой не ме е отменил и за два часа и през деня и през ноща! Дотук всичко беше добре за 6м- но лошата страна, детето е свикнало само с мен и при никой не иска да стои без мен, таткото не може да го приспива т.е опитва се ,но то си търси само мен да заспи! На гинеколог или на други лекари ,ходим винаги тримата, докато аз съм в кабинета таткото да стои с детето, после си ни кара вкъщи и се връща на работа, тегаво,но нямаме избор!!И аз сама си исках и продължавам да искам да си гледам детето!!

До 5м бебе се гледа най-лесно, от 5 нататък почват да разбират и да ти търсят винаги вниманието, моята госпожица, не желае да стои сама на леглото и въпреки,че лежа да нея да си взима играчките, ами все мен чака да и подавам, не и ли подам почва да пищи/ей това напоследък почна да ми понатежава/канското пищене/, нон-стоп внимание търси и знам, че е занапред ще е така, а преди не се разбираше,че има бебе вкъщи Wink
Виж целия пост
# 104
Аз имам близначки които още от самото раждане гледам сама.Този месец ще станат на годинка и вече е голям екшън у дома но се справям и сама и то с две. Laughing
В началото таткото си беше взел 20 дни отпуск и това ми е била помощтта.И двете баби са работещи така че няма на кой да разчитам.Така вече съм свикнала че с едно сигурно ще ми е скучно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия