Да си спомним за Петя Дубарова

  • 11 103
  • 31
# 15
Аз съм от по- новото поколение. Чела съм дневника й, стиховете й, но нямам много спомени относно биографията й. До колкото си спомням се е самоубила, но каква е причината? Някакво отчаяние ли беше?
Виж целия пост
# 16
Аз съм от по- новото поколение. Чела съм дневника й, стиховете й, но нямам много спомени относно биографията й. До колкото си спомням се е самоубила, но каква е причината? Някакво отчаяние ли беше?
Ето откъс от интервю на Недялко Йорданов

"ЗАЩО СЕ САМОУБИ ПЕТЯ ДУБАРОВА?
Недялко Йорданов
в.Уикенд, 22-28 декември 2006г., стр. 15

...
Беше декември 1979г....”Петя се е отровила.”
...
Плъзнаха слухове за причината  за самоубийството. 
...
Бригада в бирена фабрика. Или, както се казваше тогава – “производствено обучение”. Разваля се броячът на една машина и обвиняват Петя, че тя умишлено го е развалила. Пишат писмо до училището. Събира се учителския съвет и  - за да откликнат на писмото  там решават да и се намали поведението.
Петя се кълне в невинността си  приемат го като естествена защитна реакция. По принцип тя е нарочена вече – ученичка са национална популярност, снима се във филм, публикува стихотворения. Какво се мисли – че за нея ще се направи изключение ли? Тъкмо обратното – за назидание – най-строгото наказание. Типична учителска психика от онова време.
Никой не подозира какъв удар е това върху едно толкова емоционално  и държащо на името си момиче.
За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка в къщи. И нагълтва приспивателните. За да защити честта си..."

Много хора и преди и сега смятаха, че е несериозно да посегнеш на живота си заради едно намалено поведение (въпреки, че тогава да ти намалят поведението беше като дамга) и търсеха всякакви други причини за самоубийството й, но понякога е много трудно за обикновените хора да разберат мисленето на гения.

"... Вземете ги! ПОбързайте! КАк хубаво е
с моите загадъчни вселени.
Изпийте със очите си вселените,
родени от стиха ми и от мене.

Защото като кръшно главоболие
минава мойта топла синя вечер.
НЕвинна като детско своеволие
аз тръгвам пак към своето далече."
Виж целия пост
# 17
Жалко, че Петя си отива по този начин!
Наистина е гений! Дали сега се изучава в училище? newsm78
Виж целия пост
# 18
Изучава се.
Виж целия пост
# 19
Относно самоубийството й, аз съм чувала версия, че тя всъщност не е искала да се самоубие, а само да сплаши. Когато е изпила приспивателните, е мислела, че майка и ще се прибере навреме, за да я спаси, но точно този ден майка й закъснява...
Не си спомням откъде съм го чела или чула това, затова не гарантирам, че на сто процента е така..
Виж целия пост
# 20
Относно самоубийството й, аз съм чувала версия, че тя всъщност не е искала да се самоубие, а само да сплаши. Когато е изпила приспивателните, е мислела, че майка и ще се прибере навреме, за да я спаси, но точно този ден майка й закъснява...
Не си спомням откъде съм го чела или чула това, затова не гарантирам, че на сто процента е така..
Едва ли си е правила такива халваджийски сметки. Но има логика в това. ДОри аз винаги съм си мислела, че не е искала да умре, просто е искала да заспи и да забрави, да успокои мислите си.
И все пак:
Ограбена младост
Прошка
Сън.
спомен
зад стените на голямата къща.
ТАЙНА!
Това са последните й думи надраскани върху лист от тетрадка. Много ли казват, или нищо не казват?
Виж целия пост
# 21
Още по-мистериозно става с тези последно написани думи.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 22
Израстнала съм със стиховете и дневника и. Четях и препрочитех и се учех на красота.
Виж целия пост
# 23
ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Виж целия пост
# 24
Още по-тежко е, че намаляват поведението й в последния срок преди да завърши, а както сама е писала, от писателските среди са я готвели да отиде да учи в Москва. Наслагва се и нещастната любовна история с едно скандинавско момче, за което също пише в дневника си.
Спомням си думите й за отрязаните плитки, за ограничването на свободата й, въпреки че, доколкото знам, самият дневник също е много цензуриран и е издаден много ограничен вариант.
Дано духът й е спокоен!
Виж целия пост
# 25
нямам представа какво щеше да напише, ако беше доживяла зряла възраст. просто е невероятна. жалко, гигантски талант. гледал ли е някой "Трампа"?
Виж целия пост
# 26
нямам представа какво щеше да напише, ако беше доживяла зряла възраст. просто е невероятна. жалко, гигантски талант. гледал ли е някой "Трампа"?

Аз съм го гледала, даваха го по националната телевизия преди. Ролята й е епизодична, поетеса, рецитираше стихотворения.
Беше писала в дневника си, че иска да стане актриса, докато СБП не бил съгласен с такава насока на бъдещето й.
Виж целия пост
# 27
Най- добрата и приятелка- Елена (вече Лафазанова), също е актриса.
Средата и е била творческа.
Ето я в "Трампа":
http://vbox7.com/play:9030e740&al=1&vid=1131864
Виж целия пост
# 28
Перкрасна поезия, невероятен талант! Любимка ми е..

Ето и нещо от дневника и:

   „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
Виж целия пост
# 29

Зимна ваканция


Още една популярна песен по нейни стихове:

 http://www.vbox7.com/play:6377fb95&al=1&vid=2194885


Много ти благодаря за тази песен!
А за Петя нямам думи.Каквото и да кажа,ще е незначително за това адски значително същество!Тя ме промени много навремето,когато прочетох дневника й.
Поклон! Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия