При нас опасност от успиване няма. Празник - делник, най-късно в 8 Симона е бодра и готова за игра. Питате действате ли малките бръмбари? А аз питам - те действат ли ви?

Тук времето е супер мърляво, студено, мъгливо, ни сняг като сняг, ни нищо. Разходихме се до кухнята и намазахме по една нова блузка за мама и Монито от едно квартално магазинче.

За мен 2009 трябваше да е много специална година. Моята велика концертна година. Една от най-големите ми мечти беше на крачка да се сбъдне. Майкъл и Мадона в едно лято. Загубата му още ми тежи, момичета, знам, лудост е, но...това фенство не може да се обясни. Толкова ми е празно още, така ме свива мъката...Мадона ми беше някаква утеха, както и това, че видях Лондон. Детенцето ми, както и вашите, претърпя големи промени, сблъскахме се с първите тръшканици, тревоги свързани с поведението, но и чухме първите думички, после изречения, а вече и песнички и шеги.
Мечтая си за новата 2010 като годината на пътешествията. Не сме пътували надалеч с детето, но сега, когато разбира всичко си представям как ходим на море, и на планина, и на разходки и гости по градовете.
Все повече си мисля и за сватбено парти, но пуст Китай и там ми се ходи. 
Това е накратко от мен.

Сладурка и Бакси нещо ми се губят?
. Цяло приключение си е излизането с двамата в кално и мокро време
.
а ние с децата през това време сменихме един куп лекарства и все болни ходехме. Дани си изкара първия бронхит тогава. Между другото вторите деца боледуват като бебета много по-често от първите. А като се влезе веднъж в серия, трудно се излиза. И най-накрая в един момент се оказва, че бебето е с по-добър имунитет от каката / баткото и боледува по-леко. При нас вече е така.


Но игри не играя през нощта, приказки не разказвам, а също и мляко отказвам да правя вече /тя и много рядко иска. Както и бързо се примирява, не е гладна значи/.
/
Все усмихната съм те виждала по снимки, винаги пишеш позитивни постове, някак не мога да си те представя тъжна. Дано по-бързо излезеш от дупката!
Василия днес я прасна тока от една фасунка, която висеше зад дивана. Не ща да ви описвам какво съм изживяла, още не съм на себе си и съм на два Ксанакса вече. Една година се разправяме с баща й да вземе да я махне и да смени контактите в кухнята, но сигурно не ми е виновен и той, щом съм допуснала изобщо да има такава опасност за детето. Повече не ми се говори на тая тема, че се разтрепервам. Детето изживя голям шок. Баба й като дойде се разсея и не се е сещала вечерта за произшествието. А майка ми каза, че ми отнема родителските права и след Коледа взима детето при нея
спирам да пиша, защото прозореца в който пиша прескача, като развален телевизор и много ме дразни