Asi / Гордата Аси - 20-та тема

 :wavey: ако мога да се намъкна тук за малко  
до сега не съм писала, че късно почнах филма, но вчерашната серия събуди у мен много размисли и страсти  , та ако ми позволите, да си ги излея  

Когато Добрият (Намък), Лошият (Сухи) и Тъпото копеле (Хайдар) нахълтаха в чифлика на Ихсан Козджуоглу почти чух музиката на Енио Мориконе   и сякаш видях, как посягат към кобурите  , толкова ми заприлича на уестърн .
При тази паметна среща поведението и на двете агитки беше толкова неадекватно  , че решението би затруднило и мъдрия цар Соломон – като нищо щяха да последват съвета му и всеки да си тръгне със своята половина от детето...
И все пак, сякаш Ихсан и Нериман бяха по-сговорчиви и склонни на компромис. Както май Рина,каза вчера, те са с Асия от 5 (почти) години, те познават навиците, мечтите, страховете и желанията и, те я ОБИЧАТ. Другите я ИСКАТ, без да се интересуват от нуждите и, не просто искат, ами ИЗИСКВАТ – ТУК, СЕГА И ВЕДНАГА ...юруш през кукуруза... Пък Нери се държа почти достойно, имайки предвид на какво е способна, да не говорим за обидите, с които нещастникът Хайдар   я засипа в собствения и дом.

Да, отмъквайки детето в Сирия Аси допусна голяма грешка, това беше първосигнална реакция, резултат (според мен) не от гордост, инат, нито дори от ревност. Беше СТРАХ. Не толкова, че ще и бъде отнето физически, страх, че, макар и неволно, ще наранят душата му. Не Демир – на него тя се довери, – но кукАвиците лелка и тате са си заплаха отвсякъде.
Ако не искаше, Аси можеше да не прочете на Асия прекрасното писмо от баща и, можеше да си измисли нещо... Но тя го прочете с такава нежност, любов и копнеж, в този момент сякаш напълно свали гарда, сякаш от цялото си сърце желаеше срещата между баща и дъщеря, искаше да спрат лъжите, легендите, да се съберат те тримата, само те....
А Демир – дали беше планирал отвличането на Асия, или просто му се получиха нещата, беше безумие, но, ако поне се беше обадил, щях да съм склонна да му простя. Логиката му е желязна – с твоите камъни по твоята глава, те и двамата действаха така преди (Аси се ‘сгодява’, Демир и той, после пак Аси, и т.н.), що сега да си променят табиетите  . Но откъде Аси можеше да е сигурна, че баща и е взел Асия, „да наваксва”. Ами ако беше някой друг.  

И една ‘еретична’ мисъл ми се върти из главата    ..
Дали всъщност не беше по-добре за Асия, че отрасна в изпълнения с любов и живот дом на баба си и дядо си, далече от отровната паяжина на Сухейля, пълна с призраците от миналото, далече от омразата на Хайдар, който така и не преодоля робските си комплекси. Така тя израсна едно свободно и щастливо дете, изпълнено с любов и жизненост. Да, баща и и липсва, но дотолкова, доколкото може да липсва нещо, което не познаваш...
Всичките истерии и крясъци на Нериман не причиниха и 1/100-тна част от кошмара, в който тихата лудост на Сюхейля вкара всички, и то неведнъж  

Да допуснем за момент, че, въпреки категоричните откази на Демир да я изслуша, Аси все пак беше успяла (а тя доста пъти опита) да му каже, че чака дете. Вероятно Демир щеше да остане, а с него и увисналите като камъни на шията му лелка и тате. Но щеше ли да се отърси от вината, подозренията, обвиненията. След толкова хвърляния в мътните води на река Аси, желязното му сърце бе покрито с ръжда, за да се превърне тя в патина, трябват време и усилия... Детето щеше да израсне в нетърпима обстановка на взаимни обвинения, може би дори омраза..
Ами лелка? Отгледала е Демир и Мелек, но как? С чувство за обреченост и безпомощност (Мелек), вина и жажда за мъст (Демир). Превърна ги в оръдия на своя гняв и омраза.

Страшно красиви жени, кой ги прави бе...тц,тц,тц