Жените, останали сами на/след 40

Сюзън Бойл изобщо не е изключителен талант.
Всяка що годе добра хористка пее по този начин.
Изключителното в Сюзън е, че е грозна лелка, която дръзна да се появи на сцената с тази чудна усмивка и положителен заряд и пазара веднага го надуши и ( съответно) реагира.
Всяка по-млада/и хубавка претендентка щеше да отпадне.

В никакъв случай не бих искала темата да се превръща в спор за Сюзън.

Щях да постна линк към шоуто на itv, наречено  I Dreamed A Dream. Но то не може да бъде видяно от България. Безспорните факти: Номер 1 във всички класиции в момента, на всички континенти. Най-успешно продавания албум в първите две седмици на продажби в историята (от момента, в който такива данни се следят!), най-желания албум в предпродажбите на Амазон. Парчетата в албума са изключително добри, участието в мюзикъла Клетниците е безпрецедентно, тя просто расте пред очите на цял свят. Направи дует с фаворитката си - Елейн Пейдж, и последната стана нейн заклет фен.

Но! Темата не е за Сюзън.

това, че физически не сме в УК не ни прави неинформирани за успехите на Сюзън Бойл ...
просто това, което се случва там е резултат на изключително успешен маркетинг и е отговор на нужди на обществото, които нямат нищо общо с таланта. ама нищо. растежът й пред очите на света ще се състои максимум до още един албум, след което ще залезе по същия начин, по който изгря. сценарият е както при всеки успешен краткотраен продукт - масова истерия, бързи пари, секунди на гребена на вълната и после изпаряване.
Така или иначе, тя е забележителна, в което съм напълно съгласна,  но не мисля, че е символ на жените 40+, или поне не тези на контитнента.  

Разбира се, че днешните 40 са вчерашните 30.
Всъщност, винаги е било по подобен начин, зависи както повторих неколкократно от средата и гледната точка към една жена.
Градската светска среда винаги е била толерантна като поглед към жена на 40.
Моята баба е родена 1906 г.
Омъжва се на 36 и сключва блестящ брак, след което ражда две деца, на 40 е била красива като дявол и със завидно самочувствие.

За да не бъда голословна ето една прелестна английска роза:

Вярвам, знаеш колко е годишна. 2010 става на 46.

В същото време, дори с днешна дата, в един друг социум, една жена на 40 би била смазана лелка, която дори и със съпруг, би била чисто и просто възрастна жена, простила се с младостта и дундуркаща внуци.
Докато за жена от първия типаж, дори и да дундурка внуци, със същия успех би могла и да им бъде майка.

Няма жена, от първия типаж, която да не цени красотата и женствеността си и лесно да се прости с тях, без бой.
За втория типаж, външният вид е абсолютно без значение и не мисля, че за еднтакава жена би било от някакво съществено значение, че остарява.

Животът е битка и няма никакво значение за какво се бориш, стига да си борбена натура.
Средствата на 20 и на 40 са различни, но и оръжията са различни.
Стига една жена да е достатъчно умна.

Да довърша и за гледната точка.
Как смятатате, че изглежда една 40 годишна жена, в очите на 20-тина годишните мъже? Нелепо, в повечето случаи.
Но поставена до един мъж в 40-тте му години и нагоре, би била съвсем на място, дори би изглеждала прелестно.
Естествено, има изключения.
Но аз говоря за онези 40 годишни жени, които изпадат в закъснял пуберитет и компенсират загубените си студентски години, преследвайки младежта и изпадайки в неловки ситуации, в повечето случаи.
Защото това беше едно от нещата, които си помислих, по повод самотните дами на 40.

Искам да отговоря на redquestion, ама тя не е дала контекст на вълненията си, нито се е осведомила, чисто статистически, по собствената си тема.
С най-добро желание, не мога да загрея какво всъщност се пита тука.

Скъпа Алиса, уважаеми съфорумки
Не ви ли стана ясно, че авторката redquestion прави проучване за някой свой труд? 
Спомена, че е преподавателка в английски университет, но никой не се сети да я попита какво преподава.
redquestion, психоложка ли си, м? 

По темата:
Направи ми впечатление, че използва израза "Трудно се рестартира живот на 40" и "Добре е човек да знае как да реагира"
Аз мисля, че живот не се рестартира нито на 20, нито на 40, нито на каквато и да е възраст. Животът просто си върви, той продължава. Не можеш да се върнеш назад и да започнеш отначало, не можеш да заличиш пътеката, по която си минал. Просто продължаваш от там, където си стигнал.
Ако една жена на 40 е сама, това може да е както въпрос на личен избор, така и поради независещи от нея причини.
На мен лично ми е невъзможно да сложа всички "сами на 40" в една графа. Не всички са нещастни от факта, че са "сами на 40", а тези които са, вероятно продължават да търсят подходящия партньор...
"Добре е човек да знае как да реагира"? - Ние ли да кажем КАК трябва да се реагира? Просто правиш това, което ти идва отвътре, защото една жена на 40 би трябвало вече да е разбрала, че едно от нещата, които карат човек да се чувства добре е именно да бъдеш верен на себе си във всеки един момент.
Все пак едно нещо може да се обобщи: жена на 40 вече има достатъчно житейски опит, от който да се поучи.

Ако толкова й тиктака, една жена винаги може да се сдобие с дете от някой временно пребиваващ в живота й и пак няма да е самотна, но за мъжете това е трудно постижимо. Затова и самотните мъже след 40 са повече, поне по мои наблюдения. Опитват се да запълнят самотата с приятели и алкохол и на стари години се превръщат в местните пияндета.

Абе не всички на 40 изглеждат, чувстват се, а пък още по-малко живеят като холивудски звезди. Освен това процентът на жени, които не "трябва" или не биха искали да имат деца е доста по-малък от тези, които копнеят за това. Доколкото разбирам темата се отнася до правилото, а не до изключенията? Мисля, че трябва да говорим трезво, а не да се мъчим да се убедим колко е готино да си на 40 и да си сама, колко си привлекателна и как изобщо не ти пука от старостта. Маниакалната еуфория е психиатрично състояние подобно на маниакалната депресия.

Смятам, че една жена на 40 трябва да е наясно с това, което иска и да не я е срам да си признае, АКО се чувства самотна. Когато е наясно с копнежите и желанията си, ще й е много по-лесно да ги реализира. Ако й е добре сама, лошо няма. Просто не съм убедена, че това е толкова често срещан случай, колкото го изкарвате. Не се съмнявам, че една жена на 40 може да изглежда много добре, но нека все пак да не забравя, че зрялата й хубост е преход към един период, който е неизбежен. Лично за мен на 40 е време човек да се подготви психически, че не след дълго ще е на прага на заника си и да посрещне това с достойнство.

Имам познати сами жени на 65, 70 години. Живеят си супер купонджийски, човек да им завиди! Мъж не им трябва и изглеждат супер - поддържани и винаги с настроение! Ама само да ги чуете какви пикантии ръсят ...

 Само да попитам,"стара мома" на 40г.,а омъжените на тази възраст стари ли са?

Аз мисля, че не е важно човек на колко е, къде е, с кого е, какво работи, важното е как се чувства и да е щастлив. В този смисъл годините нямат значение.
Ако една жена е направила съзнателен избор да е сама и е щастлива по този начин, не мисля, че това е нещо странно или пък нещо, което някои може да осъди, независимо на колко години е жаната (мъжа).
Ако една жена обаче иска семейство и деца, и на 40 все още е сама (без сериозна връзка), има шанс да не постигне това си желание, но може и да го направи. Всичко си зависи от човека, а не от годините, на които е. И ми се струва доста оптимистично да се пренебрегва биологичния часовник, за хората, които все пак го имат, защото има и такива, които твърдят, че нямат.
Не може да слагаме под общ знаменател всички жени (мъже) останали сами на 40 защото причините за всеки са различни и както казах за част от тях това може да  е съзнателен избор, за който никой няма право да ги упреква. Все пак това, че мен нещо не ме прави щастлива, не означава, че  друг човек в същата ситуация също не е щастлив. 
 

Добро утро и благодаря на всички, които са се включили. Добра или лоша, темата "навъртя" 5 страници...


Авторката не е преподавател по психология.

Истината е, че недолюбва тази дисциплина. Психолозите ми се струват малко самонадеяни и твърде уверени в собствените си съждения и преценки.

Защо е необходима темата? Обясних: за да привлече внимание, за да наведе към размисъл.

Благодаря, Клер. Аз всъщност мисля като теб относно...как го нарече? - маникална еуфория! Няколко примера за жени, които познавам или наблюдавам в публичното пространство и техните съдби:

1. Лиз Хърли? Застаряваща и повехваща красота, омъжена за богат, богат мъж, ако се вярва на жълтите издания - не особено щастлива. Бездетна. Фокусът беше върху прекрасното й тяло.


2. Лиз от Австралия. Една "mature student", която познавам и уважавам. Омъжена в края на двадесетте си години за канадац, разведена след аборт (не обичал деца, а тя забременяла!), на 36 любовница на богат американец, на 40, след продължително депресионно състояние, 2 месеца в психиатрична клиника. Студентка, изглеждаща забележително на 53, по театър и драма. Умна, добре изглеждаща (дали пропуснах да подчертая!), самотна. Медикаментите, които взема, навсякъде са с  нея. Холанд и Барет е единственият магазин, от който пазарува храна (известна верига за здравословно хранене във Великобритания!). В последните 5 години е имала абонаменти във всеки известен сайт за запознанства. Хората я товарят, предпочита котката си.

3. Рут от Австралия. Мелбърн. На 54. С две деца от два различни брака: французин и американец. Очевидно истинска красавица. Сега: с наднормено тегло и страховити депресии. Децата имат свой живот, но...се обаждат по телефона. В университета й беше наистина трудно да си намери среда. Младите студенти я отбягваха като дявол тамян. Разговорите с нея бяха трудни, винаги в отбранителна позиция, винаги убедена, че другите я нападат. Сексуален живот? Не е имала такъв от десетилетия. Казва, че не я интересува.

4. Морийн - добра и красива 40 годишна англичанка. Търсеща активно партньор. В края на 40та й година рак на гърдата я превръща в напълно различна жена. Изящната фигура и порцелановата кожа изчезват завинаги. Добре платената работа си отива. Остават двете кучета и всеотдайният брат, който е неизменно до нея.

5. Кремена - българка от Северозападна България. Когато "комунизмът си отива", не е между късметлиите с реституирани имоти, не е от София. Остава безработна с годинi. Първо се връща на село, след което (нелегално!) емигрира в съседна Гърция. На границата стрелят по тяхната група. Успява да стигне невредима. На близо 40 години научава за първи път чужд език, живее в чужди къщи в следващите 10 години, дава образование на децата си, подпомага болните си и стари родители с изумителнo! високи пенсии. Не успява да отиде на погребението на собствената си майка (ако напусне Гърция, няма как да се върне отново!). "Съпругът" си намира млада любовница, като съвместно живеят с парите, изпратени от Кремена.

6. Зорница, 55 годишна. Остава вдовица на 54. Прави опит да стабилизира живота си, но самотата е твърде много. Отношенията с покойния й съпруг никога не са били особено добри, но самотата е смазваща. Две години по-късно развива деменция. Децата, колата и къщата вече не си спомня.

Не е "позитивно"? Или както Клер го нарече "маниакално еуфорично"?

Не е.

Това е целта на темата. Размисъл.

Със сигурност ще се включат хора с примери за жени, които се чувастват добре сами. Т.е. примерите не доказват нищо освен, че "свят широк-хора разни и различни".
Но съм съгласна, че човекът е социално животно. Има изключения, но те само потвърждават правилото. Малко са хората, които перманентно са си самодостатъчни.

[quote author=redquestion
5. Кремена - българка от Северозападна България. Когато "комунизмът си отива", не е между късметлиите с реституирани имоти, не е от София. Остава безработна с годинi. Първо се връща на село, след което (нелегално!) емигрира в съседна Гърция. На границата стрелят по тяхната група. Успява да стигне невредима. На близо 40 години научава за първи път чужд език, живее в чужди къщи в следващите 10 години, дава образование на децата си, подпомага болните си и стари родители с изумителнo! високи пенсии. Не успява да отиде на погребението на собствената си майка (ако напусне Гърция, няма как да се върне отново!). "Съпругът" си намира млада любовница, като съвместно живеят с парите, изпратени от Кремена.

6. Зорница, 55 годишна. Остава вдовица на 54. Прави опит да стабилизира живота си, но самотата е твърде много. Отношенията с покойния й съпруг никога не са били особено добри, но самотата е смазваща. Две години по-късно развива деменция. Децата, колата и къщата вече не си спомня.

Не е "позитивно"? Или както Клер го нарече "маниакално еуфорично"?

Не е.

Това е целта на темата. Размисъл.



[/quote]


Е, стига, сега да тръгнем да изброяваме поименно всички жени останали в България или тръгнали в чужбина?
Или тези по света?
Вече и други го написха, във всяка една възраст може да не е позитивно. Аз не познавам някой, на който да му е все позитивно или все да му е лесно. Може и да има такива хора...
Не знам какво позитивно да кажа, освен да се опиташ да оцениш нещата, които имаш.

Добро утро, ден, и на теб!
Е, и?
Примерите са си примери. Да се съгласим, че на някои жени животът е непълноценен? Или, че много от нас имат такива моменти? Добре, аз съм съгласна с това.
Да се съглася, че остарявам с всичките аспекти на това? Добре, така е. Че ме чакат периоди на самота? Може и да ме чакат.
После?
Да обсъдим минусите в живота на жената след 40? Може.
Ама що да не обсъдим и плюсовете.
Искаш да се замислим, но върху какво точно?
Има си проблеми Лиз Хърли? И аз си имам.