Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви теми се обсъждат в публикациите?
Какви са реакциите на участниците във форума?
Каква е снимката, която е споделена?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви теми се обсъждат в публикациите?
-
Какви са реакциите на участниците във форума?
-
Каква е снимката, която е споделена?
Снимката е направена на 18 септември 1993 г. в Израел, на Стената на плача, ден преди двата концерта на Майкъл в Тел Авив на 19 септември 1993 г. и 21 септември 1993 г. от турнето му Dangerous. Този ден се случва инцидент, когато противници на концертите хвърлят камъни по Майкъл на Стената на плача, но той остава невредим благодарение на охраната и местната полиция. Въпреки инцидента двата концерта се провеждат успешно с пълен стадион.
-
Какво представлява филмът "Да убиеш присмехулник"?
-
Какво се случва във видеото "Remember The Time"?
поплачи си малко,така олеква ,пък дори и временно 
наистина ли си била толкова близо до него.. имам предвид.. говорила си с Него? Лили.. и ти си била толкова близо... както каза... тези спомени, колкото и да са красиви сигурно пораждат и болка сега, когато вече Майкъл го няма,сигурна съм че е така, но е по-добре да ги имаш... наистина. Аз бих ви нарекла големи щастливки също. Със сигурност е било болезнено да не може да го докоснеш, прегърнеш.. да кажеш в очите му, че го обичаш и той да го чуе..., а да си толкова близо. Но не са много тези, които са имали възможността. И въпреки това било е... невероятно щастливо изживяване, което ще пазите в сърцето и спомените си завинаги.. Не плачете, усмихнете се на тези мигове и се радвайте, че сте имали възможността да ги изживеете. И на мен толкова много ми се иска да съм го виждала... да видя на живо очите.. усмивката... Човека. Но нямало е как да стане... факта, че съм на 17 и факта, че не съм излизала от България го прави невъзможно. И доста трудно е да се примиря... но го правя, защото дори сега... понякога щом затворя очи и си го представям около мен... усещането е не по-малко прекрасно и същевременно придружено с болка. Просто... няма друга такава магия... няма друг такъв Изпълнител и Човек, който да кара всички да полудяват само с едно мръдване на пръста си..., да плачат, да се смеят, да припадат, да искат да достигнат любовта му, а Той всъщност от сърце им я дава... И дори на концертите.. независимо дали си на 20 или 200 метра от него... тази магия имам чувството, че се носи из въздуха. Но в едно съм сигурна, все пак. Да видиш очите и усмивката му от близо, да видиш него... е просто несравним миг, който е способен да промени теб и живота ти за няколко секунди. За мен би било така. 
