Дълго кърмене - късно проговаряне (???)

    Логопед ни каза,че сукането кара езика да се движи по един особен  еднотипен начин, и затова,според него,докато бебето суче,то не може да проговори пълноценно.....

Клото,всичко е наред.Просто уточних.

При сукане се ползват специфични мускулни движения и както pepelyashka отбеляза, се развиват по-добре челюстта и съзъбието Много би било странно логопедът наистина да смята, че има връзка.
Целият ми опит с дългокърмени деца показва липсата на такава. Ако има проблем, той надали е там - а и по-вероятно става дума наистина за двуезичието, не за кърменето.

Глупости са това - и тотално неиздържани дори по проста логика. Биха имали почва, ако детето се хранеше само чрез кърмене на тази възраст. Но предвид че детето яде всякакви неща (вкл такива, дето не са за ядене), съвсем очевидно извършва и упражнява също толкова разнообразни движения на езика, както и при некърмените деца

Все едно пък смученето на биберон и пиенето от шише да благоприятстват разнообразни движения на езика, че такова "изоставане" да е специфично за кърменето само, дори ако го гледаме само от тази гледна точка...

Селма, колко е голямо детето ти? На наши приятели детето също е дву/три езично и въобще не го и чакаха да  проговори преди 2 години. Последно го видях на 2,5 години, вече започваше по малко  да прави изречения.
От това, което  съм чела за кърмените бебета, сученето единствено помага за заздравяване на челюстта.

firebird,ще пиша тук,няма проблем.
  И моят син беше "заподозрян" в аутизъм.
  Има доста от белезите,които споменаваш,но.....Тази диагноза беше категорично опровергана от невролог.Защото въпреки всичко,почти 3-годишния ми син освен многото умения и знания  е много контактен и отворен,а това е най-важното за отговора на въпрос:аутизъм или не?
  Но .....засега говори много бебешки.....Макар че помни страшно много думи,много от които и говорещите деца не знаят.Но ги произнася неотчетливо и не ги употребява, или ги употребява много малко.

Ами, аз не мога да се изказвам, предвид на това, че не съм видяла детето, а и не съм оторизирана да поставям подобни диагнози.
Но със сигурност и неврологът не е оторизиран да поставя и отхвърля диагнози като аутизъм. Правилният специлист е детски психиатър и и то не е един, а цял екип.
От опита ми с невролозите имам само негативни впечатления и то такива, които задълбочиха проблема на детето ми.
Сега ще се опитам да се поясня.
Детето ми показваше признаци на повишена сетивност при допир още около 6-7 месечно, а също и повишена сетивност на вестибуларните дразнения. Тогава ходехме по невролози, защото се забави с обръщане по корем и сядане. Те го хващаха и почваха да тестват рефлекси, вкл. го обръщаха внезапно надолу с главата или го вдигаха рязко за едната ръка и единия крак.
При тези прегледи детето се потрисаше от допира, което невролозите намираха за спастичност на мускулите и не искаха да ми повярват, че това го прави само на преглед. Това, което се виждаше, беше, че той трепва от докосването и сякаш се опитва да се премести, но не можейки да лази, само се свиваше. Обръщантео с главата надолу го побъркваше от ужаси  после плачеше дълго и безутешно. В продължение на половин година ни водеха с 3 степен координационно смущение, което си е кажи-речи сигурна диагноза детска церебрална парализа и казваха, че няма да проходи и дори да пролази.
Обаче на около 9 мес. възраст се научи да яде каши с лъжица и махнахме сондата. Детето изведнъж живна като цяло, почна да се храни добре и се научи да седи и да лази, а проходи на 1 г и 5 мес, но много стабилно и хубаво. Диагнозата ДЦП беше снета, макар че бяха изненадани и направо не вярваха на очите си, че той ходи и няма "спастичност". Ако беше имал наистина, тя не само, че не минава, ами и деформира крайниците с времето.
За говоренето обаче пак на невролог ни пратиха, което е силно погрешно.
Невролозите изписват Ноотропил и подобни, от които не се проговаря, но децата стават по-хиперактивни и това също пречи на проговарянето, защото не могат да се концентрират.
Не се ходи на невролог за говоренето. Ходи се на логопед и то на такъв, който може да работи с деца под 3 год, защото повечето не могат и казват "елате като стане на 5-6", а тогава е вече късно.

Мислейки за твоето дете, аз съм далеч от идеята за аутизъм. Проговарянето се забавя или от нарушен слух, или от сензорно-интегративна дисфункция. Пример - ако устната кухина е с повишена или понижена сетивност, то детето има сериозни проблеми с говора или говор изобщо липсва. При повишена сетивност то не може да търпи много храни, яде пасирани кашици почти безвкусни и не експериментира с устата - не бръмчи, не пъха предмети в уста, не иска да яде само. Това забавя самоопознаването на устната кухина и детето не осъзнава, че може да издаде определен звук, защото никога не е експериментирало. При понижена сетивност -обратното - детето тъпче в уста прекалено много неща, хапе си дрехите, хапе мебели, играчки, книжки, химикалки, ама като казвам хапе, то е все едно да имате подрастващо кученце, дрехите са изгризани - на дупки, няма здрава химикалка и гризането е толкова неистово, че детето почти не прави друго, освен да гризе неща. Когато яде пък си тъпче устата с прекалено много храна и може да яде силно дразнещи храни като кисели туршии или пък глава лук да гризе като ябълка.
При нарушена сензорна интеграция на суха проговарянето се забавя, защото детето макар че чува, не отделя речта от другите звуци и всичко му идва в главата като една обща какафония.
Значи, аз не казвам, че точно това става с детето ти, а само изброявам възможни причини.
Също такива причини могат да са и чисто психологически - стрес поради някакви сътресения в семейството или детската ясла.

Това, което казваш, че детето знае много думи, но ги произнася неотчетливо, си е чиста работа за логопед.
Въпросът е да попаднеш на грамотен логопед с подход към малки деца.

Онова което знам за децата билингви е, че по принцип проговарят по-късно, заради невъзможността да разграничат двата езика (в началото). Постепенно слушайки речта на родителите си те започват да отсяват коя дума назовава предмета на единия и съответно на другия език. Наше съседско дете проговори доста късно (мисля около третата си година) и то директно на фински и български. Не знам да има връзка между дългото кърмене и късното проговаряне.

Големият ми син на година и половина вече правеше дълги изречения, а на 2 г, когато още сучеше си говореше като голям (даже казваше Р), употребяваше дълги и сложни думи.... Той и досега си е "дървен философ", за всяко нещо се обяснява, пазари, разказва... Но за сметка на това не е особено спортен- хич не обича да тича, да се движи...

firebird,много ти благодаря за включването!Даваш ми много полезна информация.С която до голяма степен и ме успокояваш.
Моето дете от малко се развива по абсолютно класически път.Нямаше ги тези нюанси,каквито описваш ти(проблеми при допир и т.н..).
Започна да произнася първи отчетливи срички на 6 месеца(от сорта "да-да" или "мом-мом"),нямаше чак такива големи проблеми с храненето....Е,давеше се с  по-твърди и по-големи парчета до определена възраст,но се научи да се справя и с тях.
   Двигателно се развиваше,както си му е реда,даже и с леко изпреварване.
   Проходи/пробяга стабилно на 11 месеца(а първите му стъпки бяха на 9).
   Слуха му е абсолютно нормален.Първо,то си личи,защото детето реагира,запомня по слух,имитира.Второ,ходили сме на отолоринголог за профилактика,детето си е съвсем добре.
   Бяхме и на логопед.Точно логопеда изтъкна 3 основни причини за забавянето на говора:1.двуезичието,2.дългото кърмене и 3.Аутизъм.
   Последното е отхвърлено.
   Останаха първите две.
   И за второто реших да проуча в този форум.

    Съгласна съм.Реално, те чуват поне 2 пъти по-голямо количество думи.
    Едноезичното дете чува една дума вкъщи,а после я чува и навън.Така я затвърдява много по-бързо от двуезичното,което вкъщи чува едно,а навън съвсем друго или от единия родител едно,а от другия друго.И при него думите се затвърдяват поне 2 пъти по-бавно.

Селма, извинявай, че ползвам темата ти, но искам да попитам firebird - как мислиш, трябва ли да търся логопед за дъщеря ми. Мисля, че тя знае много думи, защото понякога се намесва в разговорите ни и става ясно, че е разбрала за какво говорим, в същото време не ги използва активно.
На 2 г. и 10 м. изговаря думите по следния начин:
супа - упа
вода - бода
хляб - ап
топено сирене - топето
тук, там - кук, кам
ела - иа
гена и чебурашка - гена и бората
Прави изречения от 3-4 думи, от рода "Мама мисли Ани нани" - Мама мисли, че Ани спи.
Със слуха е абсолютно наред, сигурна съм - чува неща отвън много преди мен. Дъвче от съвсем малка - от 8-9 месеца е захранена педагогически, защото не харесваше пюрета.
Притеснява ме това изяждане на думите. Между другото, нейна първа братовчедка - дете на сестрата на мъжа ми, проговори много късно, като сега - на 4 г. и 1/2 все още не говори съвсем разбираемо за непознати хора, но от контекста думите все пак се схващат. Тя пък не е кърмена и 1 ден, така че, връзката със сигурност не е това.
Има ли нужда от логопед и можеш ли да ми препоръчаш такъв, който работи с деца под 3 г?

Olive,добре си дошла с въпросите,разбира се!
А на мен ще са ми интереси и отговорите!

О, не! Категорично няма такава връзка! Дори напротив, синът ми проговори доста рано и обожава да говори. Не говори, само когато спи, но се случва и тогава

Селма, аз така и не разбрах, какво точно не казва детето, за да говориш за късно проговаряне, и кое от изброените от мен неща не са му наред. Има тема Трудно проговарящи деца в подфорум за деца с увреждания. Ако искаш мини там и попрочети.
Кое е тревожното за мен - има дете, което нещо се бави с говора. Отишли сте при специалисти, които ви изтъкват несериозни причини, с изкл. на аутизма, но пък не са хора, които имат квалификацията да слагат такива диагнози.
Кърменето не е причина за късно проговаряне, ако детето умее да дъвче и се храни и с твърда храна, а кърма приема само като заместител на течностите.
Двуезичето може да е фактор за забавяне, ама може и да не е. Имам познати, които умишлено говореха на детето си на два езика, за да научи чужд език от малко. На двегодишна възраст смесваше двата езика, но говореше много и разбираше всичко.
И излиза, че всички деца на родители в чужбина, или деца от смесени бракове, трябва да са много зле с проговарянето.
Логопедът също не е оторизиран да слага диагнози като аутизъм, но може да забележи неща, които родителят не вижда.
Като писах за моя син, това далеч не значи, че всички аутисти са като него, напротив, той е много различен от другите деца, чиито майки пишат във форума. Повечето до 3-4 год възраст са вървели по учебник, и после проблемите са почнали да се забелязват.
Донякъде и защото за малки деца е допустимо определено поведение - като да се тръшкат на пода, да пипат всичко, да слагат предмети в уста и тн.
Какво да ти кажа, дано да не е нищо сериозно, ама с детето е важно да се работи навреме.

Olive - една консултация няма да навреди, а логопедът, който може да работи с малки деца, ще го познаеш по следното - подходът му е с игра, упражненията са с разни хитрости, така че детето да не се усети командвано, а да му е забавно.
Храненето с твърда храна определено има връзка с говоренето, възможно е да даде и някакви насоки за игра с храна или начин на хранене, с който хем да яде, хем да се тренира нещо.

Това определено трябва да се включи към митовете за кърменето.

А лекарят, който е направил такава връзка - нямам думи! 

Моите деца проговориха много рано, в сравнение с повечето си връстници- преди годинката, на година и четири-пет месеца правят изречения от по две - три думи и не спират да бърборят по цял ден. Не са дълго кърмени, тоест проговориха преди да спра да ги кърмя - първото на година и половина, а второто и то натам се е запътило, макар че още суче.