Единствената ми мисъл беше - да не дава Бог да срещам подобни хора.
Не искам да ги наричам деца, защото е още по-ужасно: на 14 г. те 1/2 г. са планирали убийството "от завист", 1 път са се опитали да убият момичето, но не успяли - това сигурно ги е нахъсало още повече; 1/2 ч. са убивали друго дете, което в съзнание е изживяло всички болки и мъки; отишли са да пият кафе... А чий е бил анонимният глас в обаждането, че тялото е скрито над апартамента (на мъж - вероятно бащата на едната)? Та днес родителите още живеят в този апартамент, където дъщеря им умишлено е унищожила човешки живот. Самата тя се крие в това жилище - т.е. не изпитва вина (съдейки по себе си, аз бих откачила и сигурно щях да виждам призраци, кръв и болка на това място, но уви...). В писмата на другата от затвора няма и миг мисъл за случилото се. Т.е. няма промяна. По-скоро има озлобление за годините зад решетките (все пак, не са успяли да изгорят трупа и да прикрият следите)...
Според психиатрите, социопатите не се лекуват - при тях агресията и озлоблението единствено се увеличават с времето.
И родителите заслужават наказание, и тези двете не им е мястото сред обществото. Уж съм толерантен човек, но не искам и не мога да съм толерантна, когато става дума за умишлена вреда на друг човек.
Ако беше НЕпредумишлено или при афект - нека имат шанс - тогава бих разбрала и бих приела, но не и това.
6 г. за умишлено убийство...
.