


). На баткото по негово желание взехме телескоп и книжки.
Ама аз съм лудата - абсолютно ми е забранено да се товаря с тежко заради гърба и кръста, обаче няма друг начин за укротяване на този етап. Като сме на разходка - или спи, или го нося - друго положение няма. А сега не ползвам кенгуруто, защото възтесничко му идва с по-дебелите дрешки.
, на Борис
, на Марти
и Ангелчо
! 

Е тогава разбрах, какво означава да си зависим. И гориво не можехме да сипем и да се махнем (малшанс, беше свършило), и мобилните телефони изпрегнаха (паднаха батериите на клетките), а в някои села и вода нямаше, защото се доставяше с ел.помпи. Тогава беше в сила израза "не те виждам, но те помирисвам".
и все едно живея в катун. Опитах се да поговоря човешки с техника, но не се получи. Ще пиша до кмета "сигнал", та да видим какво ще стане.


Препоръчани теми