СЕПТЕМВРИ' 09 ТЕМА 8

На 28-ми декември направихме Митака, но тогава още не знаехме. Пазехме се. Илко много искаше второ, но аз се дърпах. При нас обаче децата стават от "пазене".
Една седмица преди да ми дойде аз вече бях почти сигурна, че съм бременна. На 16-ти януари приспах Ния и изтичах да си взема един тест. Хем знаех, че ще видя 2 чертички, хем ревнах като ги видях и се почувствах много объркана. Веднага звъннах на сестра ми и майка ми по Скайп, те от моя рев не можаха да разберат какво става. Зарадваха се много, успокоиха ме, че ще си имаме здраво и прекрасно бебе. После се записах в темичката и споделих противоречивите си чувства на момичетата, които вече знаеха, че чакат септемврийчета.
След час се върна Илко. Показах му теста отново ревейки, а той милия се зарадва като малко дете. Уговорихме се да не казваме докато не вляза в третия месец. А обаче каквато съм припряна, раздухах на всички за отрицателно време. Просто не се стърпях.

И двете планирани

Ние като решихме, че искаме бебе си направихме изследвания да се уверим, че всичко ни е наред и започнахме опити  
Не стана мигновено както си мислех. Отне ни 2.5 години   Вече се бях отчаяла. Най-гадното беше, че всички лекари казваха, че всичко е наред и няма причина да не може да стане бебето. Бях се побъркала - стотици тестове за овулация и т.н. И всеки път разочарование. Миналия декември си правих пак хормонални тестове и глупавото ДжиПи не ги направило когато трябва и каза, че прогестерона ми е нисък и затова няма бебе. Понеже той е нужен за растежа на бебето, дори да забременея ще го изхвърля с менструацията. Разбрахме се да ми бие някви инжекции другия месец за регулиране.
 Даже бях на видеозон, когато съм била 2-3 седмици бременна да видят дали положението долу все още е ок. И питах с надежда дали случайно не съм бременна. Но ми казаха, че даже да съм е твърде рано да се види.
 Напълно бях изключила възможността този път нещо да е станало, но понеже трябваше да пия едни антибиотици, за всеки случай си направих поредния тест. Като видях 2 черти ревнах като магарица.   . Кзах си " Толкова го исках, а то точно сега да стане и аз сигурно ще го изхвърля с менструацията   Ужас. И почнах като побъркана да търся из нета как да си набавя прогестерон на хапчета......ужас. После се оказа, че всичко си е било наред. Хормоните са ми били ок.
Та в продължение на всичкото това време съм си представяла какви ли не романтични начини да съобщя на милото хубавата новина. Обаче той бе събуден в 6 сутринта от истеричен мой рев. Горкият си помисли, че ще умирам.
 Благодарна съм на Господ, че ни дари с детенце и даже сега съм доволна, че не стана от раз. Това все пак ни промени и сега още повече оценяваме и се радваме на малкото съкровище.

Добър вечер и от мен.
Мъжо къпе малкия , Ади гледа филмче и аз кеф на компа.
Първо мъжо разбра, беше в хола докато правих теста. После казах не едни приятели ( м/у другото е много смешно как се навихме за 2 детенце в този момент точно. Навивахме въпросните приятели да се бебосат най накрая, а те казаха а първо вие пък тогава ние, и айде ние почнахме опитите.Ми ние на следващия месец бяхме изработили малкия. Въпросните приятели малко се позабавиха, но сега живот и здраве чакаме една малка дунда около 24 декември  ).
Та така планувана ми беше втората бременост ( за разлика от първата ).

Да ви се похваля говорих и аз с Калина най вероятно в понеделника ще идем до София и нас да ни снимат. Нямам търпение вече.
Бягам сега да направя млякото на дребен после ще дописвам...

Гаци, аз родих на 27-ми. Моят болничен е до 21.12. Оня ден сам го внесли в НОИ. Значи сичко зависи от това тока фирмата ви плаща осигуровките (нащата ги внася след 15-ти). Сега се надявам във вторник (нали знаете, че НОИ плаща само вторник и четвъртък  ) да преведат за ноември, щото иначе отиде чак след празниците. А дните за декември ще се платят след 15-20.01.2010... Аз още чакам и еднократната помощ. Не знам, сигурно съм последната, дето не я е взела. Подадох си молбата на 2.11, след две десмици ми излезе заповед, че съм одобрена. И чакам ли, чакам.. Миналата седмица ходих да питам кво става. Казаха - изплаща се в месеца, последващ този, в който е подадена молбата. Т.е. декември. Социалните пък плащат след 20-ти. Оооо, чакам вече и детски, щото вече делим дохода на 4 и излизаме от графа "богати"  . И сега другата седмица силно се надявам да се опарича, щото тоя месец сме мнооого назад. Всеки ден звънят я от Топлофикация, я от някоя банка (щот си имаме заемчета), я от ТВІ (имаме ТВ на изплащане). Направо ме е срам вече, обяснявам се на всички като ученичка... Ама кво да ви се жалвам, за жалост не сме само ние така...

А за бебето - това поне беше планувано (Нена я направихме с пазене с прекъсване  ). Трябваше да ми дойде на 15-ти януари, ама не. На 16-ти си купих тест. Направих го след седмица някъде, исках да е сигурен. Опиках го една сутрин (нали съм Дева-перфекционистка - с първата урина, че била с най-викоса концетрация на н`ам си къв хормон  ) преди мъжо да стане. И като видях двете чертички отидох в кухнята, направих по кафе и го събудих. Полазих го на спалнята и го побутнах с думите "Ставай да ти кажа - направих си тест и е положителен. Айде да пием кафе". А той само мига срещу мен и се чуди бълнува ли, буден ли е... После разбраха в офиса, щото всички там знаеха, че си правим бебе и ме чакаха и всеки ден питаха има ли новини от щъркеловото гнездо. На родителите и роднините казахме към края на февруари. И малка отметка - обаждам се аз на дядо ми по телефона да му съобщя новината и той ми вика "Ееее, Миме, е що ви е сега ОЩЕ ЕДНА БЕЛЯ на главата?"   Направо онемях. После се обясни човека - искал да каже, че сега не му било времето, ей на - нямаме жилище, криза, имаме заеми... И аз му викам - ми кога - кат стана на 40, а Невена е в 10-ти клас ли? Знам, че всъщност много се радва на децата.

Малко дълго обяснение, ама ша ма прощавате  

Ууу, забравих да благодаря на момичетата, които писаха за боба, лещата и зелето. Това са ми от любимите храни, сънувам ги с миризма даже... А вчера комшията ни донесе една прекрасна сикела зелка. Веднага си я представих с ребърца, едно мазничко... Утре ще си сготвя леща, обещавам!
А пак си ме е страх, одеве малкия рева 1 час и само се свиваше и червенееше. Рядко му се случва толкова да го мъчи, пък и скоро не е имал такива изпълнения. Та тамън се позарадвах и... Заспа със затоплена кърпа на коремчето. Ял е за последно в 5, направо не ми се мисли кога и как ще се събуди озверял от глад... Е аман от тия колики! Невена хич нямаше, а това малкото пък вече 3 месеца се гърчи. Много ми е гадно  Дано скоро минат.

Здраейте, момичета!
Аз тези дни само ви чета! Ще се опитам да се включа по обсъжданите теми, дано не забравя някоя!
За мъжете и ходенето по магазините - мъжо е Риба, по принцип го изкарвам със зор от магазина, мноооого разглежда и сравнява и уж гледа за по евтино, пък все едни глезотийки, дет не ги ползва си купува . Ама не ми и придиря на моите покупки, даже може да се каже ме поощрява .
За подаръците - в началото на връзката ни правеше много хубави подаръци - парфюм, бижу, красив букет. Изведнъж като разбрахме, че ще имаме едно малко "трънче" и не му се дават пари за такива работи. Чак му се бях разсърдила и ми купи едни обички, мнооого нежни и ми ги сложил в едно от чорапчетата на малчо, дето са за гладене. Аз се стреснах, че съм изпрала на малчо синджирчето с кръстче от питката. Та така, от романтична изненада, стана смешна изненада. Той сложил торбичката с бижуто в количката, но него ден той вади Вал, та не станало така и на бързо му дошло на ум в чорапа.
За меренето - аз съм на 26г. Не обичам много силния грим, защото явно съм си отвзела от тийнейджърските години. Тогава с какъв силен грим ходех и то на училище. Обичам да се гримирам, но вече леко. Никога не съм можела да слагам фон дьо тен, изприщвам се от всички. Но сега не слагам, за да си гънчам малчо, а и вкъщи не слагам. Даже днес бате като видя една мацка - много гримирана и то много неуспешно. Вика "е, то бива, ама чак пък толкоз". Не обичам да правя нещо постоянно - понякога ми идва музата и да готвя (но откакто забременях ми е много "защото трябва"), и да правя някакви неща, като гоблене и плетене. Но не чи трае много музата - к`во да се пра`и близнаци съм. Но виж много обичам да чистя, винаги мога да си намеря какво да чистя и направо издивявам като е мръсно и разхвърляно.
Вече не се ограничавам от яденето от нищо - мисля, че нямаме вече колики.
За дългото кърмене - мисля, че може да ми се наложи да се върна на работа след първата година, така че ще се наложи да приключим дотогава с кърменето. А и мисля да захраня след 6-ия месец, то и още не съм избрала точно как. Блазни ме "педагогическото захранване", но не съм сигурно, че се храним достатъчно здравословно за това, а и дали ще успявам винаги да сготвя здравословна и домашно приготвена храна.
Първо казах на бате, защото тъкмо бяхме почнали да мислим за бебок, а и дотогава уж се пазехме с прекъсване, че слагах ваксини за рак на шийката на матката и не трябваше да се забременява през периода - 6м. На 14 дек. сложих последната доза! Та може да се каже, че е планиран Вал, но той пък се появи такмо преди да напишем плана.

Сега бате е на банкет, аз приспах Валери и сега хич не ми се спи, още рано. К`во ще правя! И ви изчетох!

Не ми приема снимката на аватара, а уж съм я направила в нужните размери - що така?

Да се отчета и аз за децата .Големите са ми от първия брак ,те са направени с пазене (прекъсване) ,не бяха желани и ми беше много мъчно.Когато казах на бившия си съпруг че съм бременна ,отговора беше  "Дай ми една бутилка коняк да се напия. " .Никога няма да го забрава този момент .След Мира имам аборт и след това Марин ,като нали се "пазим" .Последва развод когато Мишо беше на годинка .Това ми е втори брак след 5 години проба ,дали ще се разбираме ,за да създадем дете.Ицо го правихме 1 година .Аз исках да родя в началото на годината ,ама не ме огря . Разбрах точно на Коледа ,че съм бременна и казах първо на мъжо ,след това на братята му и техните . Като още тогава казахме ,че името ще е на свекървата .Децата ги бях подготвила предварително да очакват нещо подобно .Благомира беше казала че ако е момче ще се изнесе от апартамента ,а сега го храни ,облича го и му сменя памперса .Сменянето на памперса го научи скоро и само дебне кога трябва да се прави ,много е горда с постижението  . Гледа го по добре от баща му  .

venilove, много ме трогна твоята  история. И знаеш ли, мисля, че си много права за това :
"Благодарна съм на Господ, че ни дари с детенце и даже сега съм доволна, че не стана от раз. Това все пак ни промени и сега още повече оценяваме и се радваме на малкото съкровище."

И аз мисля, че се промених доста през този период докато чакахме... Станах някак си по- търпелива и по- зряла, а аз бях като дете.... нямах търпение за нищо....

 

Хайде и аз да разкажа 
Декември направихме първия опит да си имаме детенце. Някъде точно преди около година ще е 
Аз разбрах, че съм беременна преди да си направя тест. На 3 януари излязохме на кафе с приятели. Аз си поръчах обичайното - кафе и минерална вода. В момента, в който оставиха кафето пред мен и ме се обърна стомаха. Не го докоснах. Тогава ми светна лампичката, но си казвах, че не трябва да си внушавам, за да не се разочаровам - просто не ми се вярваше да стане от раз. По пътя докато се прибирахме смятах кога ще се пада термина. Но не казах нищо на бате. На следващия ден много ме болеше корема, така ме свиваха яйчниците, че дъх не ми оставаше. Тогава си взех тест. Когато видях двете чертички хем не бях изненадана, хем се развълнувах. Аз бях в банята, а бате ме чакаше в хола. Като влязох и се погледнахме и нямаше нужда нищо да казвам. На 6 януари - Богоявление, бях на гинеколог. От там си тръгнах, стискайки в ръката си снимка с малка точица. Следващия човек, който разбра беше сестра ми - говорехме по телефона, тя беше бременна в 7 месец.  Преди винаги сме си казвали че най-щастливото съвпадение ще е ако сме бременни по едно и също време. Шанса беше малък, защото тя е 6 години по-малка от мен /но аз пък я изчаках  /. Та по това време все за бъдещото бебе пазарувахме. И тя постоянно казваше, че иска подарък, не само за бебето, а и за нея. Та аз й казах, че сега имам подарък и за нея и за бебето. Последва пауза. Явно вълнението се е усещало в гласа ми, защото последва въпрос: ти да не си бременна ?

ами да разкажа и аз  батенцето ни е непланирано бебче. аз не исках да живея с татко му, все ми се струваше, че е маминото момче и ще ми създава проблеми    перфектно знаем кога е заченат.( и двамата сме неискани. двете семейства до скоро не се понасяха, все още има хър-мър, но вече нещата са пъти по-спокойни  ) но мъжо ми се помоли много хубаво и аз се съгласих да заживеем заедно, защото бебчето си бях решила, че ще го гледам    и така, както си бяхме на път да се разделим си напаснахме характерите и второто дете е вече планирано. и двата пъти казвах първо на таткото  и двата пъти беше много щастлив. и понеже нямаме брак, чест му прави, че е с нас и че сме заедно  пу пу да не му е уроки 

Да разкажа и аз сега....
Значи аз мисля че казах - нашето бебе му викаме Великотърновче   На Нова Година бяхме във В.Търново. На Коледа тати ми предложи и още същата вечер спряхме да се пазим. И ние като децата-нямаме търпение.. Обаче отгава няма как да е станало защото нямах овулация, ама не се пазихме ей така , за кеф. Обаче той много пъти ми е говорил как ще си имаме малка сладка дунда и преди да заминем за Търново си говорехме че сега след Нова година почваме беберавенето. Да ама не ...на купона така се отрязахме жестоко че се прибрахме на 4-ри крака... и по пътя той ми каза Айде Нова Година-нов късмет -започваме от днес понеже е първи..Аз се хиля като райбер и викам "да бе то пък ей така става... " Та така де..развихрихме се ние , а аз докато се прибирам смятам , смятам- ми аз сега би трябвало да съм в овулация...Станало там каквото станало и на 15.01 брат ми в Пазарджик има РД и ние на гости. Аз все още незнам и не вярвам че нешо е станало. Тука в ПЗ пак купон-пиене, пушене..ракии, вина..-цяла вечер кака си пиива и хич не подозира какво ше се случи утре...  На 18-ти трябваше да ми дойде. Ставам аз на другия ден, корем ме боли та две не вида   и главата и тя..ама то за нея е ясно защо Обаче освен корем гледам А кафеникаво течение ....викам Опа...тука става нещо-таквоз чудо не съм имала никога. Тичкам аз до аптеката ама не казвам все още на никои и взимам тест, ама той трябва бая въображение да видиш 2-ра черта   Но я имаше 100%  Взимам го аз в ръка и отивам при татето и му го показвам а той ми вика "какво значи това " с насълзени очи -милия ми целия се изчерви и седна  на леглото-подгънаха му се винкелите нещо. А аз дъх не мога да си поема от щастие . Странно ама не казахме нищо гледахме се и се гушкахе така половин час. Не казах веднага на мама , а мн ми се искаше .Върнах се в София , то Неделя няма каде да се прегледам. И сега....какво какво да правим и на БАте му идва гениалната мисъл да звънне на "112"   И Вика ами аз тука ....тя жена ми...ми май е бременна...ама не е сигурна....Каде да идем да се убедим че има нещо там й тече....? Милия така се оплете докато обясни. Ама в край на сметка намерихме дежурен гинекологичен кабинет. След като потвърди докторката вече казах на мама а тя на свои ред на цялата рода. Хем я предупредих да не казва поне до 3-ти мес. Ама здраве да е...сега ми е смешно, ама наистина няма по вълнуващо нещо от това да видиш 2 четртички на теста- ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИ МУ !!! Искам скоро пак да видя такова нещо, ама вече няма да звъним  на 112  

Много ме развълнувахте с разказите си и реших да се включа и аз. Първото ни дете не беше планирано, но откакто се е родило съпругът ми ме обработва за второ. Аз пък все си намирах извинение и така......10 години. Миналата година обаче ни се събраха доста почивни дни в края на декември, със съпружеското тяло си обръщахме внимание повече от обичайното, което мен малко ме притесни, но си мислех, че като наближавам зрялата 35-годишна възраст вероятността да забременея от раз е малка. След празниците излязохме на кафе с наше приятелско семейство, разговора се завъртя около почивките през летните отпуски и те ни предложиха да отидем заедно на почивка в Турция. Съпругът ми обаче отказа офертата с мотива, че през септември сме чакали бебе, а на мен дори още не ми беше закъснял цикъла. Направо изгубих говор и картина! Е, оказа се прав, а аз сега като си гушкам бебчо се чудя защо съм се дърпала толкова време.

Хайде и аз да се включа посред нощ, че допреди малко имахме гости.
Никола си беше планиран, 6 месеца го правихме докато стане. Идеята да правим бебе се появи през пролетта на 2008. Понеже това лято ни беше много "концертно" (още от февруари се бяхме заредили с билети за разни концерти в БГ и чужбина), та мъжът ми каза, че е по-добре да изчакаме да мине последния концерт (10 август) и тогава да почваме, за да не ми става лошо като се бутам бременна в тълпата Толкова бяхме сигурни, че ще стане от първия път Така или иначе не издържахме и спряхме да се пазим някъде през юни. Не сме били много усърдни, в смисъл не съм следила овулация и т.н., когато ни дойдеше музата - тогава. И така до декември. Решихме, че това е месец на твърде много празници (разбирайте пиене и пушене до безобразие) и затова не е зор да става точно сега, а от 1 януари ще сме по-сериозни И то естествено точно тогава стана. На 5-6 януари трябваше да ми дойде. Закъсня с един ден, а две сутрини подред ми беше лошо, та това ми беше достатъчно да търча за тест до аптеката. И така... хем планирано, пък успя да ме изненада

Добро утро!
 Отивам да ви чета....лелеееее..колко страници