http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=12
Не знам какво е, но от 2 месеца съм така и според мен е страхотна депресия. Отдавна трябваше да съм тръгнала от България, а ме гони страхотна носталгия и дори си пропускам учебната година оставайки тук. Плача за отминали събития, а не би трябвало. Сещам се за детството си и плача с тъга колко хубаво е било и че искам отново да изживея това. Винаги съм била оптимист и борбен човек. Заминах сама в неизвестното, за чужбина и дори почти бях прекъснала връзката с майка ми и половинката си, а сега съм тук и се усещам много ранима... Тежко ми е да го призная, но винаги съм била от хората, които са готови да смачкат другия, ако ми навредят, а сега съм пълната противоположност. Вчера видях умряло гълъбче в снега и плаках цяла вечер, а имаше време когато ги целих с прашка - парадокс
Искам да се извиня на двама човека от тук, които бяха допълнително натоварени от мен чрез тъжни писма на личните съобщения

всичко да се подреди ) . И аз като теб така го приех съня - че мога да помогна на хората да "прогледнат духовно" (аз така си го наричам
) Но за сега единствено с дъщеря ми имам успех. Като спомена нещо в страни матрицата и всички ме гледат като малоумна. Правила съм опити да се аргументирам и докажа тезата си, а отсреща чувам "много книги четеш" или "много филми гледаш" . Вече по-спокойно гледам на нещата и не на всяка цена се старая да им покажа,че не са прави, че не е добре и т.н. Сигурна съм, че ще дойде време и сами ще разберат истината.