Пубертет.

  • 7 952
  • 58
# 30
Аз да кажа, че споделям мнението, "че си е до дете". Ангажирах го ходи на плуване три пъти седмично и то с невероятно желание, ходи на български и всяка минута в която е свободен се опитвам да го изкарам навън да рита топка, а не да се зомбира пред компютъра или телевизора.
 То и ние сме били млади, ама такава апатия не си спомням да е имало. newsm78
Виж целия пост
# 31
Промените настъпват различно. При някои яко ги тресе, други го карат по-леко. При нас трусовете не са големи, но госпожицата също си е избрала да ходи в черно, да слуша деф метал. На моменти, когато съм по-изнервена това ме дразни яко. В други случаи си казвам тя е отделна личност и има право на мнение и собствен стил.
Относно извънкласните форми - те се подходящи за по-долните класове. След това идват други неща. Както е при нас подготовка за кандидатстване. А след това в гимназията - естествено, че част от вречмето ще е запълнено с купони и гаджета и единици(най-организираните и амбициозни) ще са тези, които ще имат време за активен спорт и други извънкласни форми.
А  ние не сме седяли пред комп., но сме скитали с приятели навън и нашите родители са се шашкали.
Виж целия пост
# 32
Ние също с мъжа ми преди 2 години, в самото начало на пубертета/ решихме, че най-удачно ще е ако "запълним" времето на сина ни с уроци, занимания и др., избрани от нас. В един момент неминуемо се стига до конфликт и то именно, защото ние сме ги избрали. Тогава предложихме алтернативно решение - щом не са ти интересни тези курсове/уроци, ок, няма проблем. Зарежи ги. Но понеже ти остава доста свободно време, ще поемеш ангажимента да водиш брат си на тренировки, да го вземаш от училище вечер, да напазаруваш по списък и т.н. Само два месеца му бяха достатъчни да реши, че е по-добре той да посещава и да се занимава с нещо, отколкото да виси да чака някого и да "тъпее" /както казва/. Оставихме го сам да избере с какво ще се занимава - то не беше шах, то не беше танци, таекуондо, курсове за манекени, кикбокс.... В един момент, когато вече беше започнал да възмъжава, заяви, че това се нерентабилни и временни увлечения, а на него му трябвало сигурност за в бъдеще - това са неговите думи. Сега пак ходи от време на време да тренира във фитнеса, кара колело, играе футбол, но заляга яко над ученето.
Иначе пак виси пред компа като другите деца, че и се храни там, в стаята му влизам със затворени очи, иначе изпадам в  #Crazy , нищо ново под слънцето.
Ходи на дискотеки, но от 14 до 18 часа в събота със съученици.
Виж целия пост
# 33
Много добра тактика! Поздравявам те! При нас има голям проблем с мързела. Ако не му ходя по дупето няма да свърши нищо в къщи. А това, което ме дразни най-много, е че не се и впечатлява. Може да си натрупа всички дрехи на стола на който седи и няма да му направи впечатление!  Shocked
Виж целия пост
# 34
Много добра тактика! Поздравявам те! При нас има голям проблем с мързела. Ако не му ходя по дупето няма да свърши нищо в къщи. А това, което ме дразни най-много, е че не се и впечатлява. Може да си натрупа всички дрехи на стола на който седи и няма да му направи впечатление!  Shocked

нали и при нас е същата работа, затова първо предупреждавам, че ще влизам в детската стая и след 2 дена влизам, иначе ако вляза без предупреждение получавам стрес от вида натрупани дрехи ooooh! Тези тактики са подход на мъжа ми, той е голям дипломат и много го бива в преговорите и убежденията. Аз съм по джаста-праста - по ми е близо до характера да се скарам, че е разхвърляно или че си губи времето с глупости, отколкото да водя дипломатични разговори newsm78. Такъв беше и последния ни случай с решението му да си направи пиърсинг на веждата.
Виж целия пост
# 35
Ох, той и моят мъж обича да говори. Ама все едно, че говори на стената. Всяко чудо е за един ден!
Виж целия пост
# 36
Колкото по израстват децата толкова повече започват да се вълнуват от предстоящи матури, изпити, кандидатствания, така че нашия поне разбра, че живота е доста сериозен, а времето му за подготовка е малко и се взе в ръце. Мисълта ми беше, че съзряват във времето и се променят, но на нас ни трябва волско търпение и нерви.
Виж целия пост
# 37
Така е, но има някои неща, които мисля, че трябва ние да им дадем. Аз твърдо смята, че е наложително да ги науча на ред и организация.
Виж целия пост
# 38

 ooooh! Тези тактики са подход на мъжа ми, той е голям дипломат и много го бива в преговорите и убежденията. Аз съм по джаста-праста - по ми е близо до характера да се скарам, че е разхвърляно или че си губи времето с глупости, отколкото да водя дипломатични разговори newsm78. Такъв беше и последния ни случай с решението му да си направи пиърсинг на веждата. [/quote]
От един момент това е тактиката с дипломатичен разговор или отлагане на действие, което не одобряваме. Така една приятелка избегна изрусяването на сина си и слагането на татуировка. Човекът размисли Laughing
Виж целия пост
# 39
Нали и при нас стана така с желанието да си сложи пиърсинг на веждата. Аз вадех сума ти аргументи, сина ги отхвърляше - не били убедителни. В един момент мъжа ми се намесва - може ли да кажа само мнение, нищо повече? Сина - да, тате, слушам те. Мъжа ми - според мен тези външни, видими белези си слагат хора, които имат комплекси и искат да бъдат забелязани от обществото. Ти какви комплекси имаш?
Сина ни мисли, мисли и каза - нямам комплекси, имам цели. И се отказа сам, за моя радост Laughing Децата трябвада бъдат убеждавани, а може би и все пак дава проиритет на разговорите с баща си, защото си говорят по мъжки.
Виж целия пост
# 40
В тази възраст децата са на вълна отричане и противопоставяне. Те знаят всичко и разбират от всичко.
Целта е да ги накараме сами да стигнат до вярното решение.
Виж целия пост
# 41
Целта е да ги накараме сами да стигнат до вярното решение.
Много точно  Peace.  Отне ми 2 години докато осъзнае , че се нуждае от шини  Laughing. Е, важното е ,че стигна до този извод сам  Laughing.
Виж целия пост
# 42
Аз със моят скромен опит мога да ти кажа, че пубертета при нея е започнал... Simple Smile
Виж целия пост
# 43
най-новата реплика на големия син от снощи - "мамо, осъзнах, че въобще не се притеснявам да запозная гаджето си с брат ми /10-годишен/, но с теб просто настръхвам от самата мисъл, защото ти си най-урбанизираната кобра, която познавам". А кажете ми сега - да се ядосвам ли, да се смея ли или да го отмина великодушно? newsm78
Виж целия пост
# 44
"Урбанизирана кобра" или "Хитлер"... не знам кое е по-добре.
В къщи от снощи сме във война, аз съм велик диктатор, искам да наложа посевместна диктатура, не давам никаква свобода на словото и мисълта, никаква демокрация, да не говорим за елементарни житейски свободи.
И всичко това заради голяма незатваряема пубертетска уста, защото не понасям да ми се отговаря нагло и да съм в ролята на детето.
Времето на слугинята-касичка е към края си, ако дотогава не си издерем очите.  Close
А детето е официално признато за ДОБРО и възпитано.
Боже, дай ми търпение!

Майките с 12-годишни, молете се и вие, че не подозирате какво ви чака!

Излях си мъката... и какво от това.  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия