109 подаръка за Коледа от Италия

  • 45 482
  • 746
# 150
"Adozione o procreazione eterologa?", стори ми се доста интересно като казус, вие какво бихте избрали? Това по случай legge 40.

А това зачеване с помощта на донорска сперма ли трябва да значи? И ако може да кажеш две думи за този legge 40... Че, както се вижда, освен че ми се струва принципно интересно, май не знам почти нищо по въпроса...  Blush
Виж целия пост
# 151
Да, точно така, сперма или яйцеклетки от донор. Според този закон в Италия се забранява този начин, както и замразяването на ембриони и изследването на ембрионите за генетични болести преди да се имплантират. Също така всяка двойка има право на 3 ембриона, и те всичките трябва да се имплантират наведнъж. Aми с 2 думи май е това.
Виж целия пост
# 152
Хм. Не вярвам да мога да се изкажа особено... Тези материи са винаги много тънки, т.е. винаги ми се струва, че иам добри аргументи и "за", и "против". (Сигурно си си изследвала подробно темата, аз съвсем случайно попаднах на тази книга, в случай, че може да ти свърши някаква работа: http://books.google.com/books?id=LVeUMS4_Do8C&pg=PA337&l … ation&f=false)

А защо в Италия се забранява донорството? Иначе за предварителното изследване на ембриона за генетични болести - струва ми се логично да се направят поне онези изследвания, които са препоръчителни и/или задължителни и при една обикновена бременност (правят се изследване за Даун и още едно, но не се сещам как се казваше) - при определен риск двойката сама си преценя дали да прекъсне бремнността, би било логично това да може да се прави и преди имплантирането на ембриона, заради здравето на самата майка.
А имат ли право да повторят процедурата с други три ембриона? Т.е. да се опитат да имат второ дете?

Аз пък наскоро говорих с двама приятели, които още нямат деца (момче и момиче; не се познават), но твърдят, че предпочитат да осиновят, отколкото да създават свои, от чисто хуманни подбуди (т.е. има толкова много деца, които страдат, по-добре да им помогнем, отколкото да увеличаваме населението на планетата). Иначе нямат някакви репродуктивни проблеми. А пък аз някак не съм съгласна, но не смогвам да обоснова с какво собствените деца са по-различни от основените. Ако някой има идеи и аргументи в тази посока...
Виж целия пост
# 153
Доколото аз разбрах донорството се забранява защото по този начин детето би било плод на изневяра според църквата. И освен това в бъдеще би могло да се травмира, ако научи, че единия от родителите му не му е и биологичен. За предварителното изследване си права, че е логично, но не и според италианските закони. Може да се изследва ембриона след като вече е имплантиран и тогава трябва да се реши дали ще се направи аборт. Това е меко казано абсурдно според мен. За другия ти въпрос - имат право и на други опити, но винаги само по 3 ембриона могат да бъдат имплантирани. Това значи, че за всеки опит жената трябва да се подлага на хормонална терапия.
Виж целия пост
# 154
 Joy Това с изневярата е трогателно... Разбира се, не и ако това ти е надеждата за дете  Confused
Но всъщност - нали тъкмо това е казусът (подобно на "казуса" с моите приятели): с какво имплантирането на ембрион, още повече, ако е с яйцеклетка от друга жена, е за предпочитане пред осиновяването? Без да съм особено категорична, май че предпочитам основяването пред такива крайни случаи на ембрионални гимнастики.

В сферата на куризоното - снощи по новините даваха 37-годишна циганка, която е била бременна (не помня съвсем точно) 24-26 пъти, 13 родени деца  #Crazy
Виж целия пост
# 155
Доколото аз разбрах донорството се забранява защото по този начин детето би било плод на изневяра според църквата.

Съвсем скоро говорих с един колега на мъжа ми, който е завършил la Cattolica, и той разказа, че според Църквата да правиш секс с презерватив е грях, НО, ако предварително направиш дупка на презерватива, тогава вече не е грях. coolcool
Виж целия пост
# 156
Ани, надявам се е някаква шега това  Laughing
Виж целия пост
# 157
Ние също имаме познати, които предпочитат да осиновят, а не да родят свое дете. Познаваме и хора, които не искат изобщо деца.  Изобщо, честно казано откакто съм в Италия си отдъхнах, че съм в среда, което приема и такива избори.

За закона сега чувам, и се ядосвам, че отново предпочитат да се държат за фустите на свещениците, вместо за нуждите на хората.
Ако един ден се решим на подобни  недопустими за тук процедури ще ги направим в чужбина. Надявам се ако имаме деца един ден да живеят в тази страна по-свободна от църквата и  нейния постоянно заврян морализаторски нос в живота на хората.
Виж целия пост
# 158
Мисля, че дори е излишно да се коментира намесата на църквата в тази държава, претенциите на свещенослужители за последна дума и дирижиране (и то само от една религия) на всички области (включително и политическата) на живот. Това обяснява абсурдни и чисто ограничаващи правата и свободния избор местни закони.
Мое мнение е, че във всяка държава правните разпоредби трябва да регламентират свободен достъп до достижения на науката, които да са на разположение на гражданите. Обратното би означавало спъване на научни разработки, недопускането им на местна почва и лъжедеклариране, че става дума за свободна и правова страна. Оттам нататък право и личен избор на всеки е дали ще се ползва от тези възможности, как, в какви рамки и по какви причини. Разбира се, определени ограничителни мерки с оглед на психично здраве, опасност за живота и здравето на другите, трябва да се вземат предвид, ако е необходимо.
Виж целия пост
# 159
Поинтересувах се, как са законите и в други страни, ако ви е интересно може да погледнете тук:
http://www.molecularlab.it/fecondazione_assistita/legge_40/legis … azione_estera.asp

Аз съм за науката, но въпроса ми беше по-скоро дали според вас е по-правилно да се прибегне до донорство или до осиновяване. Тоест, това което си мисля аз, ако евентуално моят партньор е стерилен дали е правилно спрямо него да се използва донорска сперма. Естествено, хората са различни и го приемат по различен начин. От друга страна бъдещето дете може да страда, ако научи как е заченато и дали според вас може да се сравни това което то би изпитвало с чувствата на едно осиновено дете. От морална гледна точка, кой избор е по-правилен или според вас и двата са еднакво правилни?
Моето мнение е като това на tralala81, въпреки че не съм категорична. Човек все пак не знае как би постъпил в дадена ситуация докато не му се случи. Но първото ми се струва малко по-егоистично (по никакъв начин не го осъждам, аз самата съм голяма егоистка).
Виж целия пост
# 160

не мисля, че е ОК да се потикват хората към осиновяване, чрез ограничаване на възможности за свое дете. както каза Тсугуми, науката служи за полза на хората. и да разширява изборите им. естествено кой как се чувства е абсолютно лично, за мен докато няма намеса в генома няма проблеми. сурогатно майчинство, инсеминации, генетични изследвания ...
Виж целия пост
# 161
Последната промяна, до която се докоснах с църквата е курса за брак,който не е 6 месеца, а 1год   #Crazy веднъж седмично  #Crazy единствената отсъпка,която правят е ако единият е смъртно болен и може да се пусне молба да бъде по-кратък или без курс ..... и се изчаква отговор  ooooh!
вече 2 двойки (100%италианци) се отказват и само в общината  ще сключват брак  ooooh!   според мен това отдалечава хората от църквата  Thinking
Виж целия пост
# 162
Е, толкова са били католици... 1 година наистина е безумен срок, но аз мисля, че няма нищо лошо да карат курсовете, ако искат да сключат католически брак. Чудя се какво ли са им говорили една година ...
Виж целия пост
# 163
Лени, ние ходихме 3 пъти преди кръщенето на дечко  Rolling Eyes моля някой да не се обиди,но си беше чисто губене на време  Rolling Eyes , а не знам какво точно ще ми обяснява прете-то за тайнствата на семейния живот при положение,че не знае какво е....а и вече имиджа на прете-тата доста се пропуква - излизат на яве,че дефакто много го правят като занаят,а си ходят и по жени  Rolling Eyes 

А и колко от хората около вас ходят?!Около мен само 1-2 двойки ходят в църквата се събират и децата...останалите не ходят неделя,но и дори на празници  newsm78
Виж целия пост
# 164
Местният Дон Зоро (така го наричам аз) ни подчерта, че е желателно (но не е задължително) да посетим такъв курс. Отидохме един път и не само, че беше загуба на време, а и в края на въпросното мероприятие, този, който ни говореше (не беше свещеник) ни раздаде списания на някаква политическа партия.  Stop
Аз също не разбирам, какво има да ми обяснява за семейния живот човек, който никога не е живял така.
Трябва да призная, че откакто живея в тази държава, позицията ми става все повече антиклерикална.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия