Подсъзнанието може всичко 20 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Напомням за тези, които четат Розарии, че днес е 23=ти.

Кафе с канела, при мен процеса е същия - приемам и визуализирам че желаната промяна идва към мен , а не че вече е дошла , тъй като когато се визуализира че вече я имаш пак стигаме до вече разисквания въпрос че , уж се я имаш , но подсъзнанието ти казва ""имаш ти ,ни6то нямаш " и се получава противоречие - "ограничаващо обеждение". Приела съм да използвам формуата че промяната идва към мен и както казваш ти ставам част от процеса ,тоест трябва наистина да повярваш че нещата се променят към желаната посока.

Тази сутрин питах мъжа ми, който  наблюдаваше от дистанция какво се случи вчера с мен и малката, защо всички снимаха нея. Той ми каза: "Защото е много сладко момиченце". Да де, ама там имаше и други момиченца, по едно време до моето седяха още две и си играеха с нея (тя и децата привлича, самата тя при никого не ходи - те идват), после никой не снимаше тях, а само нея. Днес звъннах и на японската ми приятелка със същия въпрос и получих същия отговор: "Защото тя е много сладка". Попитах я дали художничката е обидена от невъзпитаното поведение на дъщеря ми. Тя каза, че не, защото и нейните деца са се държали по подобен начин преди десет години, когато са били на изложба на същата художничка в ЮАР, а тогава са били на подобна възраст (тя има 3 деца, в момента са на 12, 17 и 18 години). Най-големият й син се появи точно преди края на събитието, когато всички си тръгваха и забелязах, че художничката има особено отношение към него. Той също е бил хиперактивно дете и е учил в специално училище, в нормалното изобщо не се е справял с дисциплината и изискванията. В момента е много странен младеж, излъчва невероятна сила, в негова компания се чувствам смачкана, сякаш аз съм детето, а той възрастният. Въпреки че почти не сме говорили. Дори самото му присъствие е смущаващо. Другите две деца в семейството са много срамежливи и притеснителни, той е по-скоро с невероятно самочувствие, изпълва пространството с енергия, дори без да говори. Мисля, че и моята дъщеря има такова излъчване като него и затова всички се залепят за нея. Само дето няма такова самочувствие и се дразни от прекаленото внимание.

Камбанка 2304  , моите впечатления от книгата са много подобни... Не знам дали ги има качени някъде другите му книги, четох ги на книжно тяло, наскоро ги издадоха почти една след друга. Само, че в БГ ги издадоха непоследователно. Всъщност "Тайните общества" I и II част са първите му книги, които са били забранени в повечето западноевропейски страни, те са още по-остри и пълни с факти... За да се промъкне все пак през цензурата, Ян Ван Хелсинг пише "Не пипай тази книга", която е по-лайт вариант Информацията в трите книги се препокрива доста, но ги прочетох с удоволствие, без да ме отегчава повторението, въпреки, че ги четох почти една след друга. Малко по-късно прочетох и книгата му за децата, споделих тогава в темата, че от много години не ми се беше случвало да затворя последната страница на една книга и да я започна веднага от начало Много неща проумях от тази книга... и започнах да разбирам по-добре дъщеря си

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://knigibg.com/img/002 … %3DN%26start%3D20

мисля, че филма ESOTERIC AGENDA е вдъхновен от книгата на Ян-Ван Хелсинг. Филма го има в замунда

х-х-х, просто ме изумяваш!!!
След всичко, което споделяш тук и при индиго, ти все още не знаеш или не съзнаваш жизнената енергия....нивата на съзнание....

имам чувството, че като малко момиченце искаш да те гушнат и да ти кажат няма страшно, всичко е наред!

Сигурна съм, че си достатъчно силна да се справиш с всички проблеми, които застанат на пътя ти!!!!
За съжаление, единственото, с което мога да ти помогна (не че го искаш) е да ти кажа:
ВЯРВАЙ СИ ПОВЕЧЕ, МОМИЧЕ!!!!!

Bili-san , явно си права. Аз не се съмнявам, че ще се справя - винаги съм била борбена и пробивна. Но ми е трудно да приема със разумното си съзнание и възпитание "невъзможните" неща, които ми се случват почти всеки ден. И понеже, ако говоря, всички започват да ми търсят психични проблеми, се опитвам и аз да не вярвам. Но това става. Дори да не искам да повярвам. Току що ми се случи поредното ЧУДО  Преди месец бях споделила в темата за кристалните и индиговите деца за себе си това (по повод шестото чувство, дето там много настойчиво се опитват да ме убедят, че не съществува, че имам психични и хормонални проблеми, даже нацистка ме изкараха):


Току що на вратата звънна една съседка, която за година и половина откакто живея тук, е идвала до нас да пита нещо 2-3 пъти. И ми донесе обицата. "Това би трябвало да е твое!"  Била я намерила преди месец на паркинга пред блока... Един месец след като я изгубих, само защото са убийствено красиви, не изхвърлих втората. Още ги държа пред себе си и сравнявам - това са моите две обици. Тогава звънях в ресторанта, звънях и на приятелката, която закарахме до тях - дали случайно не са намерили изгубената ми обица. Никой не беше видял нищо. А тази съседка дори не знае, че съм имала такива обици - те бяха на ушите ми само два-три часа от подаряването до загубването. Тя не ме е виждала, а аз други големи обици нямам, по принцип нося доста дискретни мънички и незабележими бижута. Изумена съм, по някакъв начин съм я повикала и тя се е върнала при мен. За втори път ми се случва обица да се върне при мен. Предишната, мъничка сребърна с кехлибарче, бях убедена, че съм я загубила на почивката на море на 600 км от в къщи, много плаках и страдах, дори отказах да излизам където й да е и се затворих в стаята в хотела до заминаването ни. Като се върнах в Рим, я намерих след 2-3 дни на килима. Нямам обяснение как се е прибрала самичка, уверявам ви, че се убих да я търся. Дори ходихме до магазина, от който сестра ми ги беше купила, но се беше сменил с друг бизнес.... Просто моите неща, които наистина обичам, се връщат при мен, дори когато ги загубя на много километри от къщи. Възможно е и да е случайност, но пък два пъти...

Между другото ми хрумна още една идея. Лени често споменава, че като ти се изпълни някое желание, е добре да благодариш и да дадеш нещо в замяна на изпълненото. Тогва, като изгубих обицата, си помислих, че сигурно Висшите сили са ми отнели нещо мое, защото не съм подарила аз доброволно в знак на благодарност, че ми изпълниха желанието да имам офис в Рим (тогава празнувахме освен предстоящите коледни празници и сдобиването ми с офис, който гаджето на тази ми приятелка ми отстъпва без да ми иска наем). Вчера, когато убеждавах моя познат азиатец да направим заедно проект, за да участваме по онази програма, го поканих на пицария и платих сметката - един вид направих подарък, в знак на благодарност, защото ми се изпълва желанието да намеря информация как да продължа с изграждането на бизнес тук. А може би това е било и досатъчен дар изобщо по желанията ми, в областта "бизнес" и затова са ми върнали обицата? Вие как мислите? Може и да са глупави такива разсъждения в рамките на разумния и материалистичен свят, но ако го погледнем езотерично? Това даване и получаване може би се балансира и никой не очаква да дадеш повече от необходимото, може би дареното от сърце ми е върнало взетото насила?

Да, вселената е безкраен кръговрат на даване и получаване- В Седемте духовни закона на Д.Чопра го има този Закон, обяснен е многооооо добре

Има и друго - когато се вкопчим прекалено много в идеята за получаване на нещо, това означава, че на практика поставяме препятствия пред него. Мъдрите книги казват, че трябва да го пожелаем, да уточним до пълни подробности какво точно да бъде и после да го пуснем, т.е. да оставим Вселената/Бог/Висшият Аз/Законът на привличането или както там го наричаме да го доведе до нас. Да му позволим да дойде, с пълната увереност, че когато сме поискали, ни е дадено. Да знаем, че е естествено да ни се изпълняват желанията, и че щом сме го пожелали, ще стане.

Както казват в "Искай и ти е дадено", ако прекалено много искаме, продължаваме да натискаме педала на "искам", се съсредоточаваме на част 1ва от процеса - искането. Част втора се изпълнява от Вселената по Закона за привличането - нещото идва - и част трета е наша работа - да му позволим да дойде при нас, като се изчистим от всякаква съпротива по въпроса. Непрекъснатото "искане" може да означава, че не вярваме, че ще получим желаното. Както в оная книга Разговори с Бог имаше подобен момен - Господи, ти чу ли ме? Ама сигурен ли си, че разбра какво точно искам? Хайде пак да то го кажа. Господи, ама ти май ме забрави, я да ти напомня - и т.н. 

Сега друго да споделя. Бях поискала преди време едно повишение, ама не кой знае колко. Главно, защото зам.шефката ми каза - защо да не получаваш повече пари за всичко, което вършиш, а няма да вършиш много неща в повече... Обаче - не получих повишението. Получи го една голяма бяла птица, да е жива и здрава, а аз получих писмо, че резултатът ми на интервюто е бил много висок и да съм им се обадела да сме говорели. Аз се обидих, че фирмата ме е сложила по-долу от нея. Много хубав урок за егото ми хехе.

Свикнах с идеята, че това не е важно. Не кандидатствах за следващите подобни позиции изобщо, ориентирах се надругаде, почнах нещо в съвсем друга сфера и намалих дните на работа в тази фирма. Но и втората ми дейност не ми дава достатъчно като часове и заплащане, за да остана само на нея, макар че по принцип там заплащането е доста по-добро. Но е на принципа на свободната професия, т.е. няма сигурност, че ще имаш работа. Затова държа и първата, и поработвам и втората.

Снощи, изведнъж, зам-шефката ми се обади и по доста странен начин първо ми предложи да взема дежурния телефон, после и всъщност да заема пак позицията, за която бях кандидатствала преди време. Голямата бяла птица е преместена на друга работа в офиса, щото за тази позиция не става. А и тя се оказа рода на началството. Няколко други колежки бяха назначавани и след това се отказваха, като казваха, че е много зор за недостатъчно пари. На мен уж ми обещават да не ме натоварват с допълнително часове.

Пиша това, за да разсъждавам по изпълняването на желанията. Когато го поисках, макар и за кратко - няколко дена - не го получих. Може би не го исках достатъчно силно, а може би... не знам. Не се и подготвих за интервюто кой знае колко - мислех си, че няма да има значение, след като кандидатстваме служители на фирмата и шефовете прекрасно знаят кой колко струва... След толкова време - ето го, предлагат ми го на тепсия, дори без да минавам през интервю. Аз обаче някакси не го искам толкова много - може би само заради това, че ще ми плащат повечко и заради по-добрата думичка в автобиографията ми занапред. Иначе със сигурност няма да искам да раста в тази фирма... Освен ако не ми предложат някое по-шефско място, де...  Шегувам се, няма такива изгледи.

Имате ли мисли по въпроса?

Здравейте и от мен.
Millla,ако не се лъжа при теб не е било достатъчно силно желанието ти,а в последствие не си била готова да приемеш изпълнението му.
Нещо в този род на мисли са моите преживявания,само че далеч по-обобщаващи.А именно в моето семейство,в което израстнах,и живях достатъчно дълго време видях всичко онова,което не би трябвало да има в  семейството.И така,си бях пожелала "истинско" семейство.Не бе минало много,само някакви си 20 години  ...Ама се получи,и съм страшно щастлива.И най-хубавото е,че е точно каквото си го пожелах.Отделно пък как  сама си "програмирах"какъв  ще е мъжът ми...Ами май това,че съм с голямо въображение свърши добра работа
А сега за новите ми желания,свързани преди всичко с бъдещите ни планове,професионални най-вече.Ами сбъдват се,едно по едно.И при това за 7 месеца,не много дълъг период.Късмет на всички!

Съвсем права си, че не беше достатъчно силно желанието ми тогава. Обаче другото не го разбрах - "в последствие"-то е сега. Не съм сигурна дали трябва да приема, триумя се и затова питам за мисли...

Ами именно защото не си искала достатъчно силно,а сега се колебаеш  и не си готова да  приемеш,много е вероятно да пропуснеш своя миг.Аз така го тълкувам.

Между другото и при мен  е имало и има такива моменти и когато  не искам нещо особено силно,то или не става обикновено.Или поне не веднага.А когато искам с цялото си  сърце и душа нещо,то непременно става и обикновено дори в рамките на часове.
Аз исках истинско семейство,но знаех,че  когато го получа ще загубя старото си семейство и съпротивата ми бе голяма наистина.Просто не бях готова да го приема.Когато станах готова,желанието ми се сбъдна съвсем точно както си ги бях пожелала.

Millla, мисля си, че може би моментът не е бил подходящ тогава, за да започнеш тази работа. Забавянето може да бъде в твоя полза. Искам да получа това или нещо по-добро. За теб може би е по-добре да започнеш по-късно. Както се казваше: Господ забавя, но не забравя.

Преди малко си харесах един откъс и го споделям с вас:
Впечатление ми направи и тази пирамида:



От тук.

Въпросът е друг - че тогава не му е било още дошло времето, е ясно. Въпросът е в това, че сега аз вече съм тръгнала надругаде... И това се явява някакси да ме върне назад - то и тогава малко беше така, та затова не се въодушевих много, ама сега е съвсем -  та затова се чудя - да приема ли, в името на малко повече паричка и добавка в автобиографията, която не е ясно дали ще ми потрябва, или да си вървя по оня, другия път...

Както и да е, ще мисля... Благодаря ви все пак. 
Вела, и аз харесвам пирамидата на Маслоу. Първо се задоволяват нуждите на по-ниско ниво, тогава се сещаме за по-високото