Ние плейстейшън нямаме, но англлийското първенство когато гледаме все едно не сме вкъщи, а на стадиона 
и ни говор, ни картина от него...
и ни говор, ни картина от него...Хи, хи, хи, вие гледате английското първенство, а моят мъж го коментира веднъж в месеца, т.е. цяла събота от 14ч до 22ч кибичи в студиото на Диема...Преди това му вадя статистики, превеждам разни информации и т.н., та за съжаление н атази тема съм много чат по неволя...Отдавна на тема футбол съм се примирила и си казвам, че е по-добре, отколкото да ходи по чуждо. Другата му страст са пурите и картините и харчи луди пари за тях. Слава Богу, не се вълнува от коли, че вече щяхме да се разорим. Спомням си едно време как всички мъже лягаха под колата или се суетяха около нея събота и неделя, а колите вс ебяха я Москвич, я Жигули, я Вартбург
Чоко, мерси, че писа!
Пусни някоя снимка да видим първите ни Октомврийчета! Леле, какви страхотни мадами сте всички!!!! Утре ще каза стари снимки, че са домашния компютър.
Лека нощ!
) Ама сега с майка в къщи съм човек, имам време за себе си, правя много неща, не мисля глупости. Искам да работя вече ама записах 100 курса и поне до пролета ще кротувам. Но моят футбол не гледа, виж Дискавъри...не се трае. Иначе хоби са му антиките, аз го насърчавам, защото така той ще не ще насърчава моите 
.Все колата има нужда от нещо ново,а жената тя си има всичко 
, наскоро и аз ги разглеждах между другото и си се любувах 
. А такъв апетит имам от няколко дни и все сладко ми се яде 
. Те нашите деца съвсем наборчета ще дойдат. Васко стана на 2 годинки на 7 ноември 
, аз отдавна съм го установила де. За проблемите ти съчувствам-добре че са минало. И аз имах тегоби с едни гъбички, влачих ги няколко месеца, сменях лечения, лекари, беше страшна гледка, целите гърди ми бяха разранени от чесане, в кръв, чак и гной почна да тече по едно време. Не можаха да ми кажат какъв точно ми е проблема, само експериментираха върху мен и ме гледаха едва ли не като психично болна на която какъв и е зора да кърми едногодишно и кусур дете като има такива проблеми 
. И някак си стана чудо и се оправих, не съм спирала да кърмя, да наистина беше голям Васко, но то тогава е много по-трудно да отбиеш, кърменето както казваш не е само хранене, то си е начин на живот, ама как да им го обясня на нашите лекари 
. Между другото Ема сама ли се отби, чудно ми е как се е отказала, хем си е била доста големичка? За мен това беше най-трудният период, толкова мъчно ми беше и толкова виновна се чувствах, хем го направих плавно и много бавно и бях решила, че ако не успея ще продължа после в тандем и с бебето, ама взе че стана, то май ние сме по-пристрастени 
все портретни 